Сава Кършовски

Вижте пояснителната страница за други личности с името Кършовски.

---

Сава Кършовски
български революционер
Роден	14 февруари 1847 Елена, Османска империя
Починал	26 март 1913 Елена, България
Сава Кършовски в Общомедия

Сава Попхристов Кършовски (изписване до 1945 година Савва попъ Христовъ Кършовски) е български национал-революционер, поборник за национално освобождение, а след Освобождението на България от Османско господство, юрист и касиер.

Произход

Бъдещият поборник за национално освобождение произхожда от буден възрожденски род с борчески дух.

Преданията твърдят, че Кършовският род води началото си от легендарния болярин Кършо, който след превземането на Велико Търново от османците се заселва в една местност край връх Острец, близо до град Елена и днес именувана Кършовска махала.

Някои исторически източници сочат, че през 18-ти век потомците на Кършо войвода се заселват в Елена. Самият Кършо войвода според преданията загива в Сливенския балкан в бой с турските потери, но петнайсетгодишният му син Стойно оцелява и оставя потомство. Синът на Стойно – Иван Кършов, заедно с поп Дойно Граматик – и двамата учители – правят два преписа на Паисиевата история в Котел през 1748 г. Иван Кършов е сред участниците и в двете завери от 1821 и 1825 г. Неговият син Христо Иванов Кършовски (1810–1858) е ръкоположен за свещеник в Елена през 1842 г. и взема дейно участие в борбата за извоюване на независима българска църква. Жени се за Юрдана Кънчова Кършовска (1822–?), дъщеря на килийния учител Кънчо Славов Симитя и на Дона Михайловска, най-възрастната сестра на Иларион Макариополски.

Сава Попхристов Кършовски е едно от най-малките деца в семейството – има четирима братя Иван (1839-1914), Кръстю (Кънчо) (1842–1899), Юрдан (1846–1880) и Антон (най-малък), и още две сестри Андоничка (1844–?) и Мария.

Двамата му по-големи братя – Иван и Кръстьо (Кънчо), се включват в националноосвободителното движение на българския народ още в началото на 60-те години на миналия век. Иван участва в Първата и Втората легия в Белград в Белград, а заедно с Кънчо били и четници в четата на войводата Панайот Хитов, която през 1867 г. преминава Дунава и в продължение на повече от месец броди из Стара планина. По същото време в четата е бил знаменосец и Васил Левски. По-малкият му брат Йордан участва в четата на Христо Ботев, слязла на българска земя през 1876 г. На революционна дейност се отдава и най-малкият му брат – Антон. В последствие той се сражава в редовете на българската войска по време на Сръбско-българската война от 1885 г. Сестра му Андоничка е женена за книгопродавеца Васил Иванов Узунов от Беброво, чиято самоличност и физическа прилика Левски използва при преминаването си идването си в Русе през 1869 г. Впоследствие Васил Узунов бил дори арестуван вместо Апостола и почти стигнал до съд, преди да се изясни объркването и шуреят му Сава да събере необходимите удостоверения, които потвърждават самоличността му.

Биография

Роден е през 1847 г. в Елена, където получава първоначално образование, но убийството на баща му през 1858 г. променя всички планове на семейството. През 1860 г. майка му го праща в плановския манастир "Св.Илия" да учи и да получи духовен сан, но той трудно се вмества в строгия аскетичен режим, поради което напуска монашеската обител и завършва образованието си във Велико Търново. Ходи във Варна, връща се в Елена, отива при брат си Иван, който е учител в Браила и Гюргево. През 1864 се отправя за Истанбул с надеждата да продължи образованието си, но поради липсата на средства се завръща отново в Търново. Там се запознава със Стефан Стамболов, Христо Иванов Големия и Джорджо Момчев. Установява контакти с по-будни младежи в родния си град, което предизвиква съмнения у местните турски власти за неговата веноподаническа покорност, поради което напуска градеца и заминава при братята си във Влашко.

Там попада в средата на революционната емиграция и окончателно затвърждава своите убеждения на радетел за освобождението на България. Особено силно влияние върху него оказва Васил Левски, с когото го запознават братята му през 1869 г. в Букурещ. По-нататък се среща с него и в Гюргево, през септември 1869 г., когато те "пътували фамилиарно от Гюргево с трена за Букурещ, слезли на Калугърене на Хотела и Левски ги пристигнал с червен ат".

След завръщането си в Елена през 1869 г. Сава Кършовски не прекратява активната поборническа дейност. При второто посещение на Васил Левски и Ангел Кънчев в Елена през 1871 г. е избран за председател на местния революционен комитет. Двамата апостоли идват в града, представяйки се за търговци, нощуват в хана на Лазар Стойчевчето, а на следващия ден в дома на Кършовски се свиква събрание с участието на по-будни и патриотично настроени граждани за учредители на местния комитет. В архивите е запазена бележка от учителя Стоян Робовски, участник в събранието, в която са написани имената на членовете на комитета, дали средства за народното дело: Сава Кършовски - председател, Стоян Робовски - секретар-касиер, Никифор Попконстантинов, свещеник Тодор Калинкин и Юрдан П. Н. Костов по 5 турски лири, архимандрит Галактион - 15, поп Никола Попстоянов - 10 турски лири. Чорбаджията хаджи Михаил, брат на основателя на Еленската даскалоливница Иван Момчилов, заедно с тях е внесъл 100 турски лири.

Бил е учител в Черна и Хърсово. А след Освобождението работи известно време като съдия, а после като адвокат в Елена.

Остава приятел на Стамболов и негов политически последовател до края на живота си. Ръководител е на градското и околийско бюро на национално-либералната партия. Занимава се с журналистическа и политическа дейност. Сътруничи и участва с материали в множество вестници и списания от 19-ти век: "Зорница", "Право", "Свобода", "Славянин", "Търновска конституция" и др.

Автор е на първата мемоарна книга за Левски – "Василий Левски и Ангел Кънчев в Елена", на драмата "Нещастна жертва" и др.

Семейство

През 1866 г. се жени за Анастасия Панайотова Куюмджиева-Златарова (?-1880), от която има двама сина, а след кончината й се жени повторно. Единият му син, Радивой, е запасен поручик, загинал през 1913 г на вр. Тумба в Сърбия. Другият син, Панайот, е историограф на Елена, издавал вестник "Еленска защита" от 1926 до 1841 г. с обществена, политическа и книжовна насоченост. Панайот Кършовски се жени за Алис Кършовска, швейцарка по националност, издавала от 1898 до 1904 г. списание "Българка" – едно от първите у нас месечни илюстровани домакински списания.

Мемоари за Левски

Корица на изданието от 1902 г.

Сава Кършовски става известен не толкова с революционната си или юридическа дейност, колкото с факта, че издава първата мемоарна книга след Освобождението, посветена на Апостола.

Първото издание на "Василий Левски и Ангел Кънчев в Елена" излиза през 1880 г. в Търново, но явно в твърде ограничен тираж, тъй като бързо се изчерпва от книжния пазар. По тази причина дори видният наш учен и библиограф акад. Александър Теодоров-Балан, който пръв регистрира книгата в своя "Книгопис", не я е видял лично. Понастоящем от това издание не може да бъде намерен нито един екземпляр.

Известният наш библиограф Петър Чолов обаче убедително сочи, че това по същество е първата книга за Васил Левски.

Публикацията й се появява за втори път в сп. “Българка”, издавано от Алис и Панайот С. Кършовски в края на миналия и началото на настоящия век.

Появява се още веднъж в самостоятелно издание през 1902 г., но вече под друго заглавие: “Апостолите на свободата в Елена”. Обстоятелството, че в това издание не е споменато името на нейния автор, е довело до заблуждение библиографите при регистрирането й – акад. Ал. Теодоров-Балан, Любомир Дойчев и други смятат, че тази книга е написана от сина му Панайот С. Кършовски или дори от Павел Тодоров. Последният обаче е само издател, но не и автор на тази книга.

В края на 1939 и началото на 1940 г. синът Панайот Кършовски, издател на в-к "Еленска защита", публикува продължение на спомените на своя баща, в които се проследява дейността на местния революционен комитет в Елена, основан и действал след посещението на града от Васил Левски.

Една от причините за второто издание е несъмнено изчерпването на книжката още в първите години след излизането й. Но това е може би само формалният повод. Действителният е изтъкнат от самия автор в края на повествованието – че излизат твърде много съчинения от други автори, които предават в невярна светлина фактите както за самото посещение на Апостола в Елена, така и за отношението на еленчани към него. Отстраняването на тези неясноти е несъмнена заслуга на Сава Кършовски. В същото време трябва да се отбележи, че изправяйки тези грешки, той на свой ред е допуснал някои фактологически неточности, които обаче по никакъв начин не намаляват стойността на неговата книга.

Второто издание на труда на Сава Кършовски е също вече библиографска рядкост. Единствен екземпляр от него може да се открие в Народната библиотека "Иван Вазов" – Пловдив. За да не го достигне участта на първото, през 1987 г. издателството на БЗНС пуска фототипно копие на публикацията от 1902 г. в комплект с осъвременена версия, под редакцията, с предговора и бележките на ст.н.с. Милен Куманов и рецензент проф. Крумка Шарова.