Райко Жинзифов: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{писател |
|||
{{Биография инфо |
|||
| име = Райко Жинзифов |
| име = Райко Жинзифов |
||
| |
| снимка = Rayko Zhinzifov.jpg |
||
| |
| размер = |
||
| описание = |
|||
| роден-дата = [[15 февруари]] [[1839]] |
|||
| псевдоним = |
|||
| ⚫ | |||
| наставка = |
|||
| починал-дата = [[15 февруари]] [[1877]] |
|||
| фон = |
|||
| ⚫ | |||
| дата на раждане = {{Дата на раждане|1839|02|15|1|1|1}} |
|||
| починал-години = 38 |
|||
| ⚫ | |||
| дата на смърт = {{Дата на смърт и години|1877|02|15|1839|1|1|1}} |
|||
| ⚫ | |||
| работил = |
|||
| националност = [[българи|българин]] |
|||
| период = |
|||
| жанрове = [[поезия]] |
|||
| теми = |
|||
| направление = |
|||
| дебют = |
|||
| повлиян = |
|||
| повлиял = |
|||
| брак = |
|||
| деца = |
|||
| подпис = |
|||
| сайт = |
|||
| бележки = |
|||
}} |
}} |
||
Версия от 06:37, 20 октомври 2013
| Райко Жинзифов | |
 | |
| Роден | 15 февруари 1839 г. |
|---|---|
| Починал | 15 февруари 1877 г. (на 38 г.) |
| Националност | българин |
| Жанр | поезия |
| Райко Жинзифов в Общомедия | |
Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов е български поет от влашки произход.[1]
Биография
Жинзифов е роден през 1839 г. във Велес (тогава в Османската империя, днес в Република Македония) с името Ксенофонт Дзиндзифи, което по-късно българизира по настояване на Димитър Миладинов и Георги Раковски. Отначало учи гръцки език в Прилеп, в училището на баща си Иван Жинзифов, родом от Битоля. Eдновременно с това успява да изучи и български език при учителя Никола Тонджоров.[2] През 1856 г. става помощник-учител в Прилеп при Димитър Миладинов. След това учителства в Кукуш.
През 1858 г. отива в Русия с помощта на Димитър Миладинов, записва се в Херсонската гимназия в Одеса (1857), заминава в края на 1858 г. за Москва и в 1864 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат. През 1863 г. издава книгата си „Новобългарска сбирка“, в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Константин Миладинов, Константин Станишев, Васил Попович и др. започва да издава списание „Братски труд“. През 1866 г. се връща в България. Учителства две години в Битоля.[3] Отново заминава за Русия и приема руско поданство.[4]
Близък до кръга на славянофилите, Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници „Дунавска зора“, „Македония“, „Свобода“, „Българска пчела“, „Век“, „Време“, в списанията „Читалище“, „Периодическо списание“, „Български книжици“ и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет-романтик. Умира на рождения си ден през 1877 г.
Автор е на „Гусляр в собор“, „Охрид“ и „Жалба“ са отпечатани в „Братски труд“, кн. 4, 1862 г., „Новобългарска сбирка“ / Слово за полкът Игорев, превод от староруский язик. Краледворска ръкопис. Превод от чешский язик. Гусляр Тараса Шевченка, превод малоруско наречие. Новобългарска гусла./ Москва, в книгопечатницата на Бахметева, 1863, „До българската майка“ — в „Дунавска зора“, г. 1868, бр. 21–2; „Кървава кошуля“ е отпечатана в Браила, 1870 г.[5]
Външни препратки
- Райко Жинзифов - поеми и стихотворения
- Емил Георгиев Райко Жинзифов - поет на възраждащия се народ
- Райко Жинзифов (1839-1877)
- Александар Бонев. Ако баба лаже, трап не лаже
- М. Смольянинова, РАЙКО ЖИНЗИФОВ В РОССИИ (1999)
Бележки
- ↑ Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония, Български писател, София, 1984, стр. 399. Самият Жинзифов отрича влашка принадлежност.
- ↑ Райко Жинзифов (1839-1877)
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 280.
- ↑ Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 263.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.244.
