Нов драматичен театър „Сълза и смях“

Нов драматичен театър „Сълза и смях“ е приемник на името на най-старата професионална българска столична театрална трупа, създадена през 1892 г., 12 години преди основаването на Народния театър.

От създаването си до днес на сцената на "Сълза и смях" са представяни стотици пиеси както от българската, така и от световната класика. Оттам са започнали творческия си път едни от имената - митове в българската режисура и актьорско майсторство - от легендарното поколение от времето на родоначалниците на българския театър, до съвременните театрални асове .

Настоящият директор на театъра е актьорът Емил Емилов.

Сграда на театъра

Намира се на бул. ,,Евлоги Георгиев № 169

Предишна сграда на театъра: „Раковски“ 127.

През 1978 г. - ДВ бр.40, на основание чл.4, ал.1 от ЗПКМ /ДВ бр.24/69 г./ с изменения и допълнения /чл.11, т.2 от ПУЗ НИПК, ДВ бр.102/76 г./ сградата на ул."Г.С.Раковски" № 127 отредена за театър, обитавана от "Сълза и смях" е обявена за паметник на културата поради изключителната стойност на архитектурния ансамбъл, държавна собственост.

1882-1903

В първия дванадесет годишен период на съществуването си трупата е ползвала гласувана от Народното събрание субсидия. Корените на директорската институция в българския театър, на режисьорските разпределения, на първите Правилници за вътрешния ред в една трупа на професионално ниво са създадени в тези първи години на "Сълза и смях". Първите стипендии за професионално обучение на български актьори - в Германия, Русия и Франция - Кръстьо Сарафов, Васил Кирков, композитора Панайот Пипков, Адриана Будевска, Гено Киров, Вера Игнатиева и др. са излъчени от "Сълза и смях". В едно време, когато театърът в България е бил на полусамодейно ниво /припомнете си главата "Радини вълнения" от "Под игото" на Иван Вазов/ са в тази трупа са конвенциите на професионалния театър като институция, репертоарна и финансова политика. Исторически съдбата на трупата "Сълза и смях", която по-късно се превръща в първоосновател на Народния театър, е преминала през най-разнообразни перипетии, в т.ч. и закриване, и преоткриване - от Антон Страшимиров под името "Смях и сълзи".

1966-1997

"Сълза и смях" възкръсваща като птицата Феникс през 60-те години на миналия век първоначално като филиал на Народния театър, като база, от която по-късно се излъчва и образуват трупите на Сатиричния театър, и на Нов драматичен театър "Сълза и смях". С Разпореждане на Министерски съвет № 144 от 25.07.1966 г. е учреден театъра отново.

1998-2010

1998 година със заповед актьорския щат е съкратен и театърът става открита сцена. НДТ "Сълза и смях" е превърнат в юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредит към Министерството на културата. Театър със статут на "Открита сцена - продуциращ център, без щатна актьорска трупа. 27.07.2010 година излиза постановление за закриването и превръщането на "Сълза и смях" в сцена на Народния театър.Историята на театъра е прекъсната.

2012 - 2013 година

НДТ "Сълза и смях" се появява отново на българския театралния афиш, като феникс от пепелта. След целенасочена политика за ликвидацията му, театъра успешно беше заличен от регистрите, но от 12.03.2012 г., благодарение на актьора Емил Емилов^{[кой го твърди?]}, него отново на ул. ,,Цар Самуил. Януари 2013г. председателя на НЧ,,Природа и наука1938 Александър Хаджихристов изхвърля Театъра и театралната школа към него и забранява да се развива каквато и да е дейност в салона на читалището... 31.01.2013г. четвъртък в 12.30h, НДТ"Сълза и смях" отново е регистриран в Министерство на културата от директора на театъра Емил Емилов, който му намира НОВ дом и от 31.03.2013г. се помещава на адрес бул.,,Евлоги и Христо Георгиеви" № 169 (юр. адрес ул. "Върбица" №12). Салона е осигурен от фирма ,,Ренесанс" AД.^{[източник?]}

Директори на театъра

Бойко Богданов - 1998-2006

Венцислав Кисьов - 2006-2011

Емил Емилов - от 2012

Външни препратки

• Официална страница
• Емил Емилов - официална страница