Иван Атанасов – Инджето: Разлика между версии
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
Атанасов е роден във [[ |
Атанасов е роден във [[Валовища|валовищкото]] село [[Ветрен (дем Синтика)|Ветрен]], тогава в Османската империя, днес Нео Петрици, Гърция. Според други сведения е роден в съседното село [[Хаджи бейлик]].<ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.19.</ref> |
||
При избухването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] в 1877 година влиза в [[Българско опълчение|Българското опълчение]] и е награден с медал за проявена храброст в боевете при Шипка. |
При избухването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] в 1877 година влиза в [[Българско опълчение|Българското опълчение]] и е награден с медал за проявена храброст в боевете при Шипка. |
||
Версия от 19:19, 24 октомври 2013
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Атанасов.
| Иван Атанасов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
около 1846
|
|---|---|
| Починал | |
Иван или Иванчо Атанасов, наречен Инджето[1], известен още и като Иванчо войвода е български революционер, опълченец, участник в Кресненско-Разложкото въстание, деец на Върховния македонски комитет.
Биография
Атанасов е роден във валовищкото село Ветрен, тогава в Османската империя, днес Нео Петрици, Гърция. Според други сведения е роден в съседното село Хаджи бейлик.[2] При избухването на Руско-турската война в 1877 година влиза в Българското опълчение и е награден с медал за проявена храброст в боевете при Шипка.
По време на Кресненско-Разложкото въстание е войвода на чета, действаща по десния бряг на Струма. През Сръбско българската война от 1885 година е войвода на доброволческа чета от македонски българи. На 26 февруари 1895 година е сред учредителите на македондско дружество „Единство“ в Дупница и е избран за член на настоятелството му.
Участва в Четническата акция на Македонския комитет през 1895 година, като със собствени пари въоръжава чета от 50 души, която действа в родния му край, Поройско и Малешевско. Четата „Планина Беласица“ в редуциран състав от 40 души, на 27 юли 1895 година преминава границата. Най-значимото постижение в бойния и път е изгарянето на мюсюлманското село Катунци, Демирхисарско.
Убит е през 1896 година от граничен партрул при пресичане на българо-турската граница при село Цървище.[3][4][5]
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.46
- ↑ Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.19.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр.48.
- ↑ Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 13.
