Стойчо Мазгалов: Разлика между версии
Ред 26: | Ред 26: | ||
*[[Вула]] - (Премиера 30 август 1965 г.) |
*[[Вула]] - (Премиера 30 август 1965 г.) |
||
*[[Цар и генерал]] - Прокурорът (Премиера 17 януари 1966 г.) |
*[[Цар и генерал]] - Прокурорът (Премиера 17 януари 1966 г.) |
||
*[[Шибил (филм)]] - Велико кехая (Премиера 1968 г.) |
|||
Стойчо Мазгалов умира на [[1 ноември]] [[2006]]. |
Стойчо Мазгалов умира на [[1 ноември]] [[2006]]. |
||
Версия от 14:24, 30 октомври 2013
Стойчо Мазгалов | |
български актьор | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Семейство | |
Съпруга | Маргарита Маринова |
Уебсайт |
Стойчо Тодоров Мазгалов е български артист и киноартист.
Роден е на 2 май 1930 г. в град Любимец, Хасковско. Следва във Висшия икономически институт в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1954 г. при професор Николай Масалитинов. Играе в театъра в Перник (1954-1955 г.), в театър "Трудов фронт" (1955-1964 г.), в театър "Народна сцена" (1964-1966 г.).
Той е един от основателите на театър "Сълза и смях" и негов директор и художествен ръководител от 1969 г. до 1983 г. През 1985 г. играе в Народния театър. Член е на Съюза на българските филмови дейци. Носител е на орден "Кирил и Методий" - II степен.
Играе в 47 филма, сред които популярните български Песен за човека, Цар и генерал, Шибил, Осмият, Тримата от запаса, Тайфуни с нежни имена, Войната на таралежите, Хан Аспарух и др.
Автор на автобиографичната книга "Когато съм".
Филмови роли
- Двама под небето - Вълчо (Премиера 19 март 1962 г.)
- Царска милост - (Премиера 19 февруари 1962 г.)
- Легенда за Паисий - Евлогий (Премиера 23 март 1963 г.)
- Незавършени игри - Мишо (Премиера 27 януари 1964 г.)
- Вула - (Премиера 30 август 1965 г.)
- Цар и генерал - Прокурорът (Премиера 17 януари 1966 г.)
- Шибил (филм) - Велико кехая (Премиера 1968 г.)
Стойчо Мазгалов умира на 1 ноември 2006.
Библиография
- Мазгалов, Стойчо. Театрален лабиринт. С., Захари Стоянов и УИ, 2005.