Алабак: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 17: Ред 17:
| translation =
| translation =
| pronunciation =
| pronunciation =
| range = [[Родопи]] ([[Западни Родопи]])
| range = [[Родопи]]{{Br}}([[Западни Родопи]])
| parent_peak = '''Черновец{{Br}}1833,7''' m
| parent_peak = '''Черновец{{Br}}1833,7''' m
| location = България
| location = България
Ред 58: Ред 58:
* По част от долината на Чепинска река и през рида от [[Велинград]] до [[Юндола]], на протежение от 28,7 км преминава участък от второкласен път № 84 [[Звъничево]] — [[Велинград]] — [[Разлог]];
* По част от долината на Чепинска река и през рида от [[Велинград]] до [[Юндола]], на протежение от 28,7 км преминава участък от второкласен път № 84 [[Звъничево]] — [[Велинград]] — [[Разлог]];
* По долината на река [[Яденица]], от [[Белово]] до [[Юндола]], на протежение от 26 км преминава целият участък на третокласен път № 842.
* По долината на река [[Яденица]], от [[Белово]] до [[Юндола]], на протежение от 26 км преминава целият участък на третокласен път № 842.

По долината на [[Чепинска река]] и по притока ѝ [[Абланица (река)|Абланица]], между гарите Варвара и Долене и Велинград и Аврамови колиби, преминава участък от трасето на теснолинейната жп линия [[Септември (град)|Септември]] — [[Велинград]] — [[Добринище]].


== Вижте още ==
== Вижте още ==

Версия от 13:49, 5 ноември 2013

Алабак
Карта
Местоположение в Пазарджик
Част отРодопи
Най-висок връхЧерновец
Надм. височина1833,7 m

Алабак (от 1942 до 1945 г. Божевец) е планински рид в Западните Родопи, между долините на реките Яденица и Чепинска, на територията на Област Пазарджик.

Ридът се простира от югозапад на североизток на около 25 км, а ширината ѝ е от 5 до 10 км. На северозапад дълбоката долина на река Яденица го отделя от Рила, на изток и югоизток долината на Чепинска река — от рида Къркария и Чепинската котловина, а на юг долината на река Абланица (ляв приток на Чепинска река) — от Велийшко-Виденишкият дял на Западните Родопи. На север се спуска стръмно към Горнотракийската низина. В югозападната си част чрез седловината Юндола (1409 м) орографски се свързва с Рила.

Билото на рида се издига на 1500-1800 м н.в., като северозападните, северните и югоизточните му склонове са много стръмни. Най-високата му точка е връх Черновец (Арапчал, 1833,7 м) разположен в югозападната му част на около 4 км източно от седловината Юндола. В североизточната част на рида се извисява импозантният връх Милеви скали (1592,5 м) с изключително стръмни, скалисти, на места отвесни южни и източни склонове към долината на Чепинска река. Изграден е от кристалинни скали, предимно гнайси. Климатът е умереноконтинентален с планинско влияние. Средните годишни температури са между 5 и 9°C. Реките, които водят началото си от рида са късии с голям наклон. Почвите са кафяви и канелени горски. Покрит е с гъсти иглолистни, а северните склонове и с широколистни гори и богат животински свят — дива котка, пъстър пор, видра, таралеж, невестулка, два вида гребенест тритон, бръмбар гъсеничар, бръмбар-носорог, червена горска мравка. Растителност — момкова сълза и момина сълза, жълта тинтява и синя тинтява, родопска съсънка, родопско великденче, родопски крем и родопска кандилка, гръцка ведрица, изтравниче. Развито горско стопанство и курортно-туристическото дело. Хижи: "Кладова", "Равно боре" и "Милеви скали". По северното, североизточното и югоизточното подножие на рида бликат топли минерални извори: Белово, Велинград и Варвара.

По склоновете и подножието на рида са разположени 2 града Белово и Велинград 13 села: Абланица, Алендарова, Варвара, Всемирци, Голямо Белово, Долна Дъбева, Драгиново, Кандови, Пашови, Света Петка, Семчиново, Симеоновец, Юндола

През рида и по чат от неговите подножия преминават участъци от 2 пътя от Държавната пътна мрежа:

По долината на Чепинска река и по притока ѝ Абланица, между гарите Варвара и Долене и Велинград и Аврамови колиби, преминава участък от трасето на теснолинейната жп линия СептемвриВелинградДобринище.

Вижте още

Топографска карта

Източници