Свети Петър (Рим)

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Петър.

---

Базилика „Свети Петър“ Basilica Sancti Petri
Базилика „Свети Петър“ Разположение в Рим 41.902222, 12.453417
Вид	Католическа църква
Местоположение	Ватикана
Архитект	Донато Браманте Антонио да Сангало Микеланджело Буонароти Джакомо да Виньола Джакомо дела Порта Карло Мадерно Джовани Лоренцо Бернини
Стил	Ренесанс/Барок
Изграждане	1506-1626 г.
Височина	138 m
Площ	20 139 m²
Статут	Действаща църква
Базилика „Свети Петър“ в Общомедия

Базиликата „Свети Петър“ (Шаблон:Lang-la; Шаблон:Lang-it) е късноренесансова църква във Ватикана в град Рим.

Проектирана главно от Донато Браманте, Микеланджело Буонароти, Карло Мадерно и Джовани Лоренцо Бернини, „Свети Петър“ е най-известният паметник на ренесансовата архитектура и до наши дни остава най-голямата църкви в света по своите площ и обем. Въпреки че не е главна църква на Римокатолическата църква, нито катедрала на епископа на Рим, „Свети Петър“ е едно от основните свещени места на католицизма.

Според католическата традиция, в църквата е погребан свети Петър, един от дванадесетте апостоли на Исус Христос, смятан от католиците за пръв епископ на Рим и пръв в списъка на римските папи. Смята се, че гробът на свети Петър е разположен точно под олтара. По тази причина много римски папи още от раннохристиянската епоха също са погребани в базиликата „Свети Петър“. Християнска църква на същото място съществува от 4 век, а строителството на съвременната сграда започва на 18 април 1506 година и е завършено на 18 ноември 1626 година.

Църквата „Свети Петър“, със своите литургични функции и богата история, е популярно място за поклонничество. Тя е разположена във вътрешността на Ватикана и папата лично ръководи определени служби през годината, привличайки публика от 15 хилади до над 80 хиляди души в самата базилика или на площада пред нея. „Свети Петър“ се свързва с историята на папската институция, с Контрареформацията и с множество художници, най-известният сред които е Микеланджело. Като архитектурен паметник църквата е смятана от някои автори за най-великата сграда на своята епоха.

Църквата „Свети Петър“ често е наричана катедрала, което не е коректно — тя не е седалище на епископ, а катедрала на Римския диоцез е църквата „Сан Джовани ин Латерано“ (Латеранската базилика). В рамките на католическата йерархия на църквите, тя е една от четирите папски базилики и е символично свързвана с Константинополската патриаршия.

Статут

Базиликата „Свети Петър“ е една от четирите папски базилики в Рим - другите три са „Сан Джовани ин Латерано“, „Санта Мария Маджоре“ и „Сан Паоло Фуори ле Мура“. Това е най-високата сграда във Ватикана, чийто купол се вижда в целия град Рим. Вероятно най-голямата църква в християнския свят, тя заема площ от 20 декара и има капацитет да побере над 60 000 човека.

„Свети Петър“ е едно от най свещените места за Католическата църква, традиционно приемано за място на гроба на свети Петър, един от дванадесетте апостоли на Исус Христос, пръв епископ на Антиохия и пръв епископ на Рим, духовни наследници на когото са следващите папи на Римокатолическата църква. Въпреки че Новия Завет не споменава мъченичеството на свети Петър в Рим, според католическата традиция неговата гробница е под балдахина и олтара на църквата. По тази причина голяма част от папите от раннохристиянския период насам са погребвани на същото място. Днешният храм е изграден върху основите на друга по-стара базилика, която датира от времето на Константин Велики. Строежът започва на 18 април 1506 година, за да бъде осветена и отворена на 18 ноември 1626 година от папа Урбан VIII.

Базиликата „Свети Петър“ не е нито официално седалище на папите, нито първа по ранг сред папските базилики в Рим - такъв статут има катедралата „Сан Джовани ин Латерано“, която е църква-майка на всички храмове в общение с Римокатолическата църква. В същото време „Свети Петър“ е основната църква на папите, като повечето церемонии с тяхно участие се провеждат в нея, заради нейния размер, близост до папската резиденция и разположение между стените на Ватикана. Столът на свети Петър, старинен стол, за който понякога се твърди, че е използван от самия свети Петър, но който в действителност е дар от император Карл Плешиви, символизира непрекъснатото апостолското приемство от свети Петър до действащия папа. Той е издигнат в апсидата, поддържан символично от Учителите на Църквата и осветен символично от Светия дух.

История

Гробът на св. Петър

След разпъването на Исус Христос във втората четвърт на I век, според библейската книга „Деяния на светите апостоли“ един от неговите дванадесет ученици, Симон, известен като свети Петър, рибар от Галилея, поема ръководството на последователите на Христос и изиграва водеща роля в основаването на Християнската църква. Името Петър произлиза от гръцката дума за „камък“.

Според вярванията, след тридесет години мисионерство и проповядване на новата религия, през втората половина на I век свети Петър отива в Рим, където през 64 година, при управлението на император Нерон, е измъчван и разпънат на кръст. Екзекуцията му е едно от многото убийства на християни, последвали Големия пожар в Рим. Според Ориген, християнски богослов от III век, Петър е разпънат надолу с главата по негово искане, тъй като се смята за недостое да загине по същия начин като своя учител.

Някога мястото, където днес се намират площадът и катедралата „Свети Петър“, е част от Нероновия цирк, арена за състезания с колесници. Според традицията свети Петър е разпънат именно в цирка, близо до високия обелиск, един от няколкото подобни паметника в Рим, който днес е поставен в центъра на площада, а през I век е част от арената.

Смята се, че след разпъването, останките на свети Петър са погребани на Ватиканския хълм, срещу Нероновия цирк - от другата страна на Виа Корнелия, на по-малко от 150 m от мястото на смъртта му. Виа Корнелия, която може би носи друго име по време на събитията, преминава край северната стена на цирка, на мястото на днешните южни части на базиликата и площада „Свети Петър“. Гробът първоначално е обозначен с прост червен камък, символизиращ името на светеца, а няколко години по-късно на мястото му е построен малък храм. Почти три века след това е построена първата базилика „Свети Петър“.

Част от надписа в основата на купола

През 1939 година, при папа Пий XII, започват десетгодишни археологически изследвания под криптата на базиликата в зона, недостъпна от IX век. Всъщност съвременната територия на Ватикана се използва като гробище години преди изграждането на Нероновия цирк. Там са погребани голям брой хора, загинали в цирка, като са разкрити и голям брой християнски гробове, може би защото след погребението на свети Петър мнозина християни са предпочитали да бъдат погребани в близост до него.

На различни нива разкопките разкриват останки от храмове от различни периоди, от времето на Климент VIII (1594) до Каликст II (1123) и Григорий I (590-604), строени върху едикула, съдържаща части от кости, завити в плат със златни орнаменти, оцветен със скъпа пурпурна боя. Въпреки че не може да се твърди със сигурност, че това са останките на свети Петър, рядкото и скъпо облекло говори за погребение на важна личност. На 23 декември 1950 година, в своето предколедно обръщение по радиото към света, папа Пий XII обявява официално откриването на гроба на свети Петър.

Старата базилика

Строителството на първата базилика на това място започва по времето на император Константин Велики, между 319 и 333 година. Тя е типична кръстокуполна базилика с апсиден край в презвитерия, широк централен и два странични нефа. Дължината ѝ е над 100 m, а пред входа е разположен голям атриум с колонада.

Старата базилика е построена върху малкият храм, за който се смята, че отбелязва мястото на гроба на свети Петър. В нея са разположени много голям брой гробове и паметници, включително тези на повечето папи от свети Петър до 15 век. Както всички ранни църкви в Рим, и тази църква, и нейният съвременен наследник са с вход от изток и апсида в западния край на сградата. След построяването на днешната сграда, първата базилика обикновено се нарича Стара базилика „Свети Петър“, за да се отличават двете сгради.

Новата базилика

През XV в. започват да разрушават и преустройват вече много старата базилика. Проблемът е решен кардинално от папа Юлий II, който заповядва да се построи съвсем нова църква, която да засенчи както езическите храмове, така и съществуващите християнски църкви.

Почти всички талантливи архитекти на Италия се редуват в проектирането и строителството на „Св. Петър“. През 1506 г. е утвърден проектът на Донато Браманте за съоръжение във формата на гръцки кръст и строителството започва. След смъртта на Браманте главен архитект става Рафаело, който се връща към традиционната форма на латинския кръст. След него работят Балдасаре Перуци и Антонио Сангало, който избира формата на базилика. Накрая през 1546 г. ръководството е поръчано на Микеланджело. Той се връща към идеята за съоръжение с централен купол, но предвижда вход с много колони от източната страна. Микеланджело прави много масивни всички носещи конструкции и издига барабана на централния купол, който е довършен след смъртта му. От четирите малки купола, предвиждани от Микеланджело, са построени само два. Неговият замисъл е изпълнен по-точно при западната олтарна стена.

По заповед на папа Павел V архитектът Карло Мадерна се връща към формата на латинския кръст и построява фасадата. В резултат сградата загубва доминиращото си въздействие. Освен това Рим има нужда от площад, който да събира многобройните вярващи, желаещи да получат благословията на папата или да вземат участие в религиозните празници. С тази задача се справя Джанлоренцо Бернини, който през периода 1656-1667 г. проектира и осъществява площада пред базиликата — едно от най-удивителните произведения на световната градостроителна техника.

Разходите за това страхотно строителство са толкова огромни, че Ватиканът е принуден да възстанови търговията с индулгенции, а това предизвиква протеста на Мартин Лутер и Реформацията на католическата църква.

План на базиликата „Св. Петър“

Разположение

Базиликата „Свети Петър“ се намира в централната част на град Рим, на десния бряг на течащата тук на юг река Тибър и в близост до хълма Яникул и замъка Сант Анджело. Високият централен купол доминира пейзажа на Рим, а църквата е и най-внушителната сграда във Ватикана. Достъпът до нейния главен вход от изток се осъществява през площада „Свети Петър“, преден двор, разделен на две части, оградени с високи колонади. По-отдалеченото до църквата пространство е овално, а по-близкото — трапецовидно. Предната фасада е разтеглена до пълната ширина на площада и до нея се достига по широко стълбище с две високи 5,55 m статуи на апостолите Петър и Павел.

Фасада

Височината на фасадата, построена от архитекта Мадерно, е 45 м, ширината е 115 м. Тя е увенчана с грамадни статуи на Христос (5,65 м), на Йоан Кръстител и на единадесетте апостоли (без апостол Петър). На входа срещу портала се намира прочутата мозайка на Джото от края на XIII в. Навичела.

Интериорът на църквата

Базиликата "Св. Петър", интериор

Църквата е с дължина 220 м, широка е 110 м и е висока 113 м. Има площ от 15 160 m² и място за 20 000 души. Строена е около 120 години. В църквата се намират 800 колони и 390 грамадни статуи и 45 олтара. Доскоро тя беше най-голямата катедрала в света. По мраморния ѝ под за сравнение са отбелязани дължините на други катедрали, като дължината на Свети Павел в Лондон е 158 м, Миланската катедрала е дълга 149 м, Кьолнската катедрала – 136 м, Парижката „Света Богородица“ (Нотр Дам) – 130 м, Исакиевският събор в Санкт Петербург - 112 м.

Атриум

Порта Санта

От тук пет големи бронзови врати водят към основната църква. Първата вляво е Вратата на смъртта. Нарича се така, защото през нея преминават погребалните процесии. Изобразени са смъртта на Исус Христос, на Дева Мария, на първия папа, на папа Йоан XXIII, на първия светец.

Втората врата е Вратата на Доброто и Злото. Панелът вдясно изобразява Доброто, а този вляво Злото.

Третата е Вратата на Филарет – по името на твореца. Тя е от стопен бронз от оригиналната бронзова врата на св. Петър, която е правена около 1450 г. от н.е. и се счита за първата ренесансова творба в Рим. Отваря се само при специални поводи. Изобразени са Исус Христос и Дева Мария най-отгоре, св. Петър и св. Павел по средата, а отдолу мъченически починалите светци. Петър провесен с краката надолу, а Павел обезглавен.

Четвъртата е Вратата на тайнствата. Тя е отворената врата, през която се влиза. Изобразени са 7-те тайнства.

Крайната дясна врата е т.нар. Порта Санта (на бълг. Свещена врата). Тя се отваря само на кръгли годишни. На Коледа на всеки 25 години папата почуква 3 пъти по нея със сребърно чукче и вратата се отваря. На Коледа през 2000 г. папа Йоан Павел II я отвори, а на Коледа на 2001 я затвори, за да чака отново да минат 25 години тя да бъде отворена на Коледа през 2025 г.

Нефът

Златният прозорец в далечния край е на повече от 2 футболни игрища разстояние. Гълъбът на прозорецът е по-широк от човешки ръст. Църквата заема 6 акра. Тази църква има капацитет за 60 хиляди правостоящи поклонници.

През 1546 г. Микеланджело е на 71 г. и папа Сикст иска да направи проекта на църквата и да изрисува купола. До този момент той се изявява като скулптор, създавайки „Пиета“ и като художник, изрисувайки Сикстинската капела. Логична следваща стъпка за ренесансовия гений е архитектурата. Микеланджело се съгласява да направи голям купол, върху основния план на Браманте. Поставя три условия: да не му се плаща, да разполага с голяма армия от работници, за да използва максимално годините, които му оставят и да бъде запазен оригиналния план във формата на гръцки кръст на църквата. След смъртта му обаче, планът на църквата е променен, за да стане тя още по впечатляваща. Архитектът Мадерно удължава двойно нефа и църквата вече събира два пъти повече хора.

Статуята на свети Петър

Бронзовата статуя на свети Петър е част от старата църква. Статуята е от 13 в. и е приписвана на Арнолфо ди Камбио. В едната си ръка светецът държи ключовете — символ на авторитета, даден му от Исус Христос, а с другата благославя. Петър носи тога на римски сенатор. Вероятно първоначално това е било статуя на сенатор, а ключовете са добавени после, за да заприлича на Петър. Повечето статуи и картини, изобразяващи Петър имат същите мотиви — ключове, брада, къдрава коса, силно тяло.

Счита се, че тази статуя има чудодейна сила и многобройни поклонници от цял свят прилепват устни до бронзовия ѝ крак.

Статуята на св. Петър

Други забележителности

Отвътре куполът има височина 119 м и диаметър 42 м. Опира се на четири стълба. В нишата на един от тях е петметровата статуя на свети Лонгин — работа на Бернини, който твори в катедралата почти 50 години. В подкуполното пространство над главния олтар се намира шедьовърът на Бернини — балдахинът (29 м) на четири колони, на които стоят статуи на ангели. През балдахина се вижда „катедрата на Св. Петър“, също дело на Бернини. Тя включва „креслото на св. Петър“. Вдясно от нея е надгробният паметник на папа Урбан VIII, а отляво — паметникът на папа Павел III, творби на един ученик на Микеланджело.

Пиета

В първата капела отдясно се намира шедьовърът на Микеланджело - Пиета, създадена от него на 25 години. До нея се пази великолепно дървено разпятие от края на 13 - началото на 14 в., приписвано на Пиетро Кавалини. Следва надгробният паметник на Матилда Каноска (дело на Бернини и негови ученици) - първата жена, погребана в тази църква. Следващият барелеф — на папа Григорий XIII, напомня за въведения от него Григориански календар. Последен тук е надгробният паметник на папа Климент XIII.

В капелата отляво се намира гробницата на папа Александър VII — работа на Бернини. Следващата гробница — на папа Инокентий VIII, е един от малкото запазени паметници от предишната базилика. Недалеч от входа се вижда една творба на скулптора Антонио Канова — гробница на последните представители от шотландското кралско семейство Стюарт.

Бележки

Цитирана литература

• Baumgarten, Paul Maria. Basilica of St. Peter // Catholic Encyclopedia. Общомедия, 2007. Посетен на 2010-09-13. (на английски)
• Boorsch, Suzanne. The Building of the Vatican: The Papacy and Architecture // The Metropolitan Museum of Art Bulletin 40 (3). Winter 1982–1983 1982. p. 4–8. (на английски)
• Cunningham, Lawrence. Cultures and Values. USA, Clark Baxter, 2010. (на английски)
• Dietz, Helen. The Eschatological Dimension of Church Architecture // Sacred Architecture Journal 10. 2005. (на английски)
• Fletcher, Banister. Sir Banister Fletcher's a History of Architecture. 20th. London, Architectural Press, 1996, [1896]. ISBN 0750622679. (на английски)
• Hijmans, Steven. University of Alberta Express News // In search of St. Peter's Tomb. 2006. Посетен на 2006-12-25. (на английски)
• St. Peter's Basilica — Interior of the Basilica // Internet Portal of the Vatican City State, 2009. p. 2. Посетен на 2009-01-02. (на английски)
• Korn, Frank J. Hidden Rome. Paulist Press, 2002. (на английски)
• Lees-Milne, James. Saint Peter's — the story of Saint Peter's Basilica in Rome. London, Hamish Hamilton, 1967. OCLC 1393052. (на английски)
• CATHOLIC ENCYCLOPEDIA: St. Peter, Prince of the Apostles // New Advent, 1 February 1911. Посетен на 2011-03-28. (на английски)
• Masses with the Pope at the Vatican // papalaudience.org. papalaudience.org, 2013. Посетен на 2013-11-04. (на английски)
• Pinto, Pio. The Pilgrim's Guide to Rome. San Francisco, Harper & Row, 1975. ISBN 0060133880. (на английски)
• Statue of St. Paul // saintpetersbasilica.org, 2010. Посетен на 13 септември 2010. (на английски)