Верила: Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
| photo_alt = |
| photo_alt = |
||
| photo_caption = Изглед от [[Рила]] на север към Верила, на заден план е [[Витоша]] |
| photo_caption = Изглед от [[Рила]] на север към Верила, на заден план е [[Витоша]] |
||
| elevation = |
| elevation = '''1415,5 m'''{{Br}}връх '''Голям Дебелец''' |
||
| elevation_m = |
| elevation_m = |
||
| elevation_ft = |
| elevation_ft = |
Версия от 11:11, 9 ноември 2013
Верила | |
Местоположение в Перник, Софийска | |
Подробна карта | |
---|---|
Верила е планина в Западна България, част от Руйско-Верилската планинска редица. Разположена е на територията на три области Софийска, Пернишка и Кюстендилска.
Планината се простира от северозапад на югоизток на около 20 км, а ширината ѝ е около 12 км. Представлява орографска връзка между Витоша на север, с която се свързва чрез Букапреслапската седловина (1090 м) и Рила на юг — чрез Клисурската седловина (1025 м). На северозапад се спуска към Радомирската, на югозапад — към Дупнишката (Горно Дупнишко поле), а на североизток — към историко-географската област Палакарията, горната част на Самоковската котловина.
Билото на планината е заравнено, а склоновете ѝ са къси, но дълбоко разчленени. Най-високата ѝ точка е връх Голям Дебелец (1414,5 m), издигащ се източно от село Яребковица. Изградена е от кристалинни скали — гнайси и шисти. Климатът е континентален със студена зима и сравнително хладно лято. По билото на планината преминава главният вододел на България между водосборните басейни на Черно и Егейско море. Водите по североизточните ѝ склонове се оттичат към река Палакария (ляв приток на Искър), а тези по югозападните — към реките Арката, Тополница и Джубрена от басейна на Струма. Реките Арката и Тополница водят началото си от планината. Преобладават канелените и светлокафявите горски почви. Обрасла е с редки широколистни гори от бук, дъб, габър и др., а югозападните ѝ склонове са силно обезлесени и опороени.
В подножието на планината са разположени 7 села: Белчин, Клисура, Лисец и Яребковица в Софийска област; Горна Диканя и Дрен в Област Перник и Тополница в Област Кюстендил.
Планината е малко известна на туристите. Няма хижи. По билото и минава туристически маршрут Е4, който свързва Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка. Цялата планина е включена в НАТУРА 2000.
По южното ѝ подножие, през Клисурската седловина, на протежение от 8,2 км преминава участък от второкласен път № 62 от Държавната пътна мрежа Кюстендил — Дупница — Самоков.
Вижте още
Топографска карта
Източници
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 104-105. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
|