Тасманийски дявол

Тасманийски дявол

Природозащитен статут

Застрашен

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Двустранно симетрични (Bilateria) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) клас: Бозайници (Mammalia) разред: Хищни торбести (Dasyuromorphia) семейство: Торбести мишки (Dasyuridae) триб: Dasyurini род: Тасманийски дяволи (Sarcophilus) вид: Тасманийски дявол (S. harrisii)

Научно наименование

Sarcophilus harrisii Boitard, 1841

Разпространение

Тасманийски дявол в Общомедия

[ редактиране ]

Тасманийски дявол (Sarcophilus harrisii) е най-големият месояден торбест бозайник. Той е рядък изчезващ вид, който може да се открие само на австралийския остров Тасмания.

Общи сведения

Тасманийският дявол има черна козина с бяла ,,якичка" около врата. На големина може да се сравни с малко куче териер, има солидно и яко тяло тежащо между 6 и 8 килограма. Има голяма глава с много силни челюсти с остри зъби, тъмни очи и заострени розовеещи уши, които стават червеникави, когато е ядосан поради увеличен кръвен поток.

Доста са шумни, особено когато защитават територията си от други екземпляри. Издават различни видове силни звуци от лай до скимтене, ръмжене и писък. От тези звуци и от вида им идва и тяхното име.

Разпространение

Среща се само на остров Тасмания в Австралия. Живее в крайбрежните твърдо листни вечно зелени гори и евкалиптови гори на острова.

Начин на живот

Има нощен начин на живот. Тъмната му козина му позволява да се слива със средата в нощта. През деня спи в бърлога, направени в кухи дънери или естествени пещери покрити с листа и трева. Тасманийските дяволи живеят сами и са плахи животни.

Размножаване

Малките се раждат крайно дребни и неразвити и майката ги доотглежда подобно на другите двуутробни в кожената торба на корема си.

Хранене

Тасманийският дявол е месоядно животно. Най-често се храни с мърша на умрели животни. По природа не е агресивен, освен когато защитава плячката си. Благодарение на големите си мощни челюсти успява да чупи кости на плячката и да поглъща цели трупове с месото, козината и костите, така че да не остане нищо от трупа. Освен с мърша се храни и с убити от него змии, птици, гризачи, гущери и други по-малки от него животни.

Допълнителни сведения

След пристигането на европейците в Австралия, числеността им започва рязко да се снижава, защото не могат да издържат конкуренцията на внесените плацентни бозайници, които заемат същата екологична ниша.