Антон Станишев: Разлика между версии
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 4: | Ред 4: | ||
| описание = български дърворезбар |
| описание = български дърворезбар |
||
| роден-дата = около [[1828]] |
| роден-дата = около [[1828]] |
||
| роден-място = [[Крушево (град)|Крушево]], |
| роден-място = [[Крушево (град)|Крушево]], [[Османска империя]] |
||
| починал-дата = [[1904]] |
| починал-дата = [[1904]] |
||
| починал-място = [[Никопол]], [[България]] |
| починал-място = [[Никопол]], [[България]] |
Версия от 18:28, 10 ноември 2013
Антон Станишев | |
български дърворезбар | |
Роден |
около 1828
|
---|---|
Починал |
Антон Гешов Станишев е дърворезбар и зограф от Дебърската художествена школа.
Биография
Роден е в град Крушево около 1828 година. По-малък брат е на резбаря Димитър Станишев, при когото дълго време се учи. Около 1840 година заедно с брат си Димитър и Петър Филипов работят върху главния иконостас на църквата „Успение Богородично“ в Рилския манастир.
В 1864 година се установява с брат си в Калофер и откриват резбарска работилница и основават Калоферската резбарска школа. Постепенно върху творчеството на Станишеви повлияват европейски стилове, което е видимо в иконостасите в пловдивските църкви „Света Богородица“, „Свети Константин и Елена“ и „Света Марина“. В 1866 година Димитър се връща в родния си град и начело на калоферските майстори застава Антон - работят в частни и обществени сгради в Карлово, Казанлък и други селища. Дело на Антон Станишев са владишкият трон в „Свети Йоан Предтеча“ в Казанлък, царските двери, иконостасът и владишкият трон в „Света Богородица“ и „Свети Никола“ в Карлово, кръстът и царските двери в „Св. Св. Петър и Павел“ в Сопот, иконостасите в „Свети Крал“ в София (1863 - 1865), „Свети Никола“ (1866) и „Света Богородица“ (1867) в Дряново, „Свети Спас“ в Търново (1868), „Свето Възнесение“ във Враца (1870), „Света Троица“ (1872) и „Св. Св. Кирил и Методий“ (1881) в Свищов, „Св. Св. Петър и Павел“ в Силистра (1890).[1][2]