Българщина: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Българщината е много повече от българската идея и тя определено не е успоредна на гърцизъм, македонизъм сърбизъм?? Кой може да напише това?
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Kuzman Shapkarev On the Revival of Bulgarianism in Macedonia.JPG|дясно|мини|Заглавна страница на ръкописа на [[Кузман Шапкарев]] „Материали за историята на възраждането българщината в Македония“]]
[[Файл:Kuzman Shapkarev On the Revival of Bulgarianism in Macedonia.JPG|дясно|мини|Заглавна страница на ръкописа на [[Кузман Шапкарев]] „Материали за историята на възраждането българщината в Македония“]]
'''Българщина''' или по-рядко '''българизъм'''<ref name="РБЕ877">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 877.</ref> е названието на съвкупността на присъщите на [[българи|българската нация]] черти - национално чувство,<ref name="РБЕ877"/> обичаи, нрави, традиции, култура, език.<ref name="РБЕ880">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 880.</ref> В този смисъл българщина е понятие синонимно на ''българската идея'' и успоредно на [[гърцизъм]], [[македонизъм]], [[сръбство]] и прочие. Често ''българщина'', особено в исторически контекст, може да означава и ''съвкупност от българи''.<ref name="РБЕ880"/>
'''Българщина''' или по-рядко '''българизъм'''<ref name="РБЕ877">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 877.</ref> е названието на съвкупността на присъщите на [[българи|българската нация]] черти - национално чувство,<ref name="РБЕ877"/> обичаи, нрави, традиции, култура, език.<ref name="РБЕ880">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 880.</ref> В този смисъл българщина включва ''българската идея''. Често ''българщина'', особено в исторически контекст, може да означава и ''съвкупност от българи''.<ref name="РБЕ880"/>


В тритомното си историко-мемоарно съчинение „[[Записки по българските въстания]]“ [[Захарий Стоянов]] пише: ''„...ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена“.''<ref>Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53 - 54.</ref>
В тритомното си историко-мемоарно съчинение „[[Записки по българските въстания]]“ [[Захарий Стоянов]] пише: ''„...ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена“.''<ref>Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53 - 54.</ref>

Версия от 20:06, 15 ноември 2013

Заглавна страница на ръкописа на Кузман Шапкарев „Материали за историята на възраждането българщината в Македония“

Българщина или по-рядко българизъм[1] е названието на съвкупността на присъщите на българската нация черти - национално чувство,[1] обичаи, нрави, традиции, култура, език.[2] В този смисъл българщина включва българската идея. Често българщина, особено в исторически контекст, може да означава и съвкупност от българи.[2]

В тритомното си историко-мемоарно съчинение „Записки по българските въстанияЗахарий Стоянов пише: „...ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена“.[3]

Поетът и революционер Пейо Яворов пише: „Славейков е и свестител и възродител-свестител на българизма, възродител на България“.[4]

В граматиката българизъм може да означава и заемка от българския език в друг език.[1]

Бележки

  1. а б в Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 877.
  2. а б Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 880.
  3. Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53 - 54.
  4. Яворов, П. Съчинения, том ІІІ, 1965, стр. 231.