Хайнрих I (Брауншвайг-Волфенбютел): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
Той е първият син на херцог [[Вилхелм II (Брауншвайг-Каленберг-Гьотинген)|Вилхелм II Млади]] (1425–1503) и съпругата му Елизабет фон Щолберг-Вернигероде (1428–1520/1521). |
Той е първият син на херцог [[Вилхелм II (Брауншвайг-Каленберг-Гьотинген)|Вилхелм II Млади]] (1425–1503) и съпругата му Елизабет фон Щолберг-Вернигероде (1428–1520/1521). |
||
По-малкият му брат [[Ерих I (Брауншвайг-Каленберг-Гьотинген)|Ерих I]]. |
По-малкият му брат е [[Ерих I (Брауншвайг-Каленберг-Гьотинген)|Ерих I]]. |
||
Малко след женитбата му заедно със свитата на тъста му Хайнрих I обсажда през 1486 г. град [[Хановер]], но няма успех. От 1492 до 1494 г. той е в конфликт с град [[Брауншвайг]]. |
Малко след женитбата му заедно със свитата на тъста му Хайнрих I обсажда през 1486 г. град [[Хановер]], но няма успех. От 1492 до 1494 г. той е в конфликт с град [[Брауншвайг]]. |
||
През 1492 г. |
През 1492 г. Хайнрих I участва в процеса в [[Щернберг]], на който 27 евреи са осъдени на изгаряне, а всички останали трябвало да напуснат [[Мекленбург]].<ref>Volker Honemann: ''Die Sternberger Hosstienschändung und ihre Quellen.'' 2008. Magdeburg, 1492.</ref> |
||
По времето на саксонския конфликт (1514–1517) Хайнрих I ръководи войска от 20 000 мъже против [[Фризия|източнофризийския]] граф [[Едзард I (Източна Фризия)|Едзард]] (от род [[Kирксена]]). По времето на обсадата на крепост Леерорт той е убит от канон. Хайнрих I е погребан в църквата Св. Мария във [[Волфенбютел]]. |
По времето на саксонския конфликт (1514–1517) Хайнрих I ръководи войска от 20 000 мъже против [[Фризия|източнофризийския]] граф [[Едзард I (Източна Фризия)|Едзард]] (от род [[Kирксена]]). По времето на обсадата на крепост Леерорт той е убит от канон. Хайнрих I е погребан в църквата Св. Мария във [[Волфенбютел]]. |
Версия от 00:26, 23 ноември 2013
Хайнрих I, наричан Стари (Шаблон:Lang-de, * 24 юни 1463, † 23 юни 1514 при Лер в Източна Фризия) от род Велфи (Среден Дом Брауншвайг) е херцог на Херцогство Брауншвайг-Люнебург и от 1503 г. до смъртта си княз на Брауншвайг-Волфенбютел.
Той е първият син на херцог Вилхелм II Млади (1425–1503) и съпругата му Елизабет фон Щолберг-Вернигероде (1428–1520/1521). По-малкият му брат е Ерих I.
Малко след женитбата му заедно със свитата на тъста му Хайнрих I обсажда през 1486 г. град Хановер, но няма успех. От 1492 до 1494 г. той е в конфликт с град Брауншвайг. През 1492 г. Хайнрих I участва в процеса в Щернберг, на който 27 евреи са осъдени на изгаряне, а всички останали трябвало да напуснат Мекленбург.[1]
По времето на саксонския конфликт (1514–1517) Хайнрих I ръководи войска от 20 000 мъже против източнофризийския граф Едзард (от род Kирксена). По времето на обсадата на крепост Леерорт той е убит от канон. Хайнрих I е погребан в църквата Св. Мария във Волфенбютел.
Фамилия
Хайнрих I се жени през август 1486 г. за Катарина от Померания († 1526), dwshterq на херцог Ерих II от Померания. Те имат децата:
- Йохан
- Христоф (1487–1558), архиепископ на Бремен, епископ на Ферден
- Катарина (1488–1563), ∞ херцог Магнус I от Саксония-Лауенбург († 1543)
- Хайнрих II (1489–1568), нар. Младия
- Франц I (1492–1529), епископ на Минден
- Георг (1494–1566), архиепископ на Бремен, епископ на Ферден
- Ерих (1500–1553), убит в битка
- Вилхелм (пр. 1514–1557), Тевтонски орден, комтур на Комтурай Миров
- Елизабет (пр. 1514–??), абтеса на Щетербург
Вижте също
Източници
- ↑ Volker Honemann: Die Sternberger Hosstienschändung und ihre Quellen. 2008. Magdeburg, 1492.
Литература
- Heinrich Schmidt: Heinrich der Ältere. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 350 (Digitalisat).
- Ferdinand Spehr: Heinrich der Ältere. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 491 f.
- Horst-Rüdiger Jarck, Dieter Lent u. a. (Hrsg.): Braunschweigisches Biographisches Lexikon – 8. bis 18. Jahrhundert. Appelhans Verlag, Braunschweig 2006, ISBN 3-937664-46-7, S. 322.
- Friedrich Steger: Das Haus der Welfen. Braunschweig 1843, S. 153–161.