Динчо Вретенаров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 13: Ред 13:
==Биография==
==Биография==
[[Файл:Aleko Pasha IMRO cheta.jpg|дясно|мини|250п|Динчо Вретенаров, [[Александър Протогеров]], [[Алеко Василев]], [[Петър Костов|Петър Костов - Пашата]] и четници, 16.08.1924, Петрич.]]
[[Файл:Aleko Pasha IMRO cheta.jpg|дясно|мини|250п|Динчо Вретенаров, [[Александър Протогеров]], [[Алеко Василев]], [[Петър Костов|Петър Костов - Пашата]] и четници, 16.08.1924, Петрич.]]
Динчо Вретенаров е роден в [[Спатово (дем Долна Джумая)|Спатово]], тогава в Османската империя, днес Кимиси, Гърция. След 1919 година участва във въстановяването на ВМРО в [[Петрич]]ко. На 27 август 1921 г. заедно с [[Щерю Влахов]] убиват петричкия окръжен управител [[Борис Козлев]], след което стават нелегални.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/dt/dt1_1.html Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934]</ref> Става околийски войвода в [[Мелник|Мелнишко]]. В края на август 1924 година Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изършват [[Убийство на Тодор Александров|убийството на Тодор Александров]] в [[Пирин]]. Основната теза е, че двамата изпълняват поръчение на [[Алеко Василев]] и [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]], а според други убийството е спонтанен израз на страховете на Щерю Влахов да бъде елиминират без присъда<ref>Гаджев, Иван. „Иван Михайлов - отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 396-397</ref>. Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на [[Серски конгрес на ВМРО (1924)|Серския конгрес]], в което заявяват „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“. По-късно са намерени писма, които двамата са изпратили на Алеко Василев веднага след убийството на Тодор Александров<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.168-174.</ref>.
Динчо Вретенаров е роден в [[Спатово (дем Долна Джумая)|Спатово]], тогава в Османската империя, днес Кимиси, Гърция. След 1919 година участва във въстановяването на ВМРО в [[Петрич]]ко. На 27 август 1921 г. заедно с [[Щерю Влахов]] убиват петричкия окръжен управител [[Борис Козлев]], след което стават нелегални.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/dt/dt1_1.html Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934]</ref> Става околийски войвода в [[Мелник|Мелнишко]]. В края на август 1924 година Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изършват [[Убийство на Тодор Александров|убийството на Тодор Александров]] в [[Пирин]]. Основната теза е, че двамата изпълняват поръчение на [[Алеко Василев]] и [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]], а според други убийството е спонтанен израз на страховете на Щерю Влахов да бъде елиминират без присъда<ref>Гаджев, Иван. „Иван Михайлов - отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 396-397</ref>. Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на [[Серски конгрес на ВМРО (1924)|Серския конгрес]], в което заявяват „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето<ref>Георги Сърцето от Мелнишко: {{cite book |title= 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев |last=Пърличев|first=Кирил |authorlink= Кирил Пърличев |coauthors= |year= 1999 |publisher= Веда МЖ|location=София |isbn= |pages= 598|url= |accessdate=}}</ref> и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“. По-късно са намерени писма, които двамата са изпратили на Алеко Василев веднага след убийството на Тодор Александров<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.168-174.</ref>.


След убийството Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се укриват в колиба в [[Генерал Тодоров (село)|Препечен]] до началото на [[Горноджумайски събития|Горноджумайските събития]]. По това време четата на Щерю Влахов, начело със секретаря му [[Атанас Джолев]] се намира в [[Благоевград|Горна Джумая]]. Предводителствана от [[Милан Постоларски]], четата обгражда Препечен на 15 септември, а Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се самоубиват, след което труповете им са изхвърлени в [[Струма]]<ref>Гаджев, Иван. „Иван Михайлов - отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 535-551</ref>.
След убийството Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се укриват в колиба в [[Генерал Тодоров (село)|Препечен]] до началото на [[Горноджумайски събития|Горноджумайските събития]]. По това време четата на Щерю Влахов, начело със секретаря му [[Атанас Джолев]] се намира в [[Благоевград|Горна Джумая]]. Предводителствана от [[Милан Постоларски]], четата обгражда Препечен на 15 септември, а Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се самоубиват, след което труповете им са изхвърлени в [[Струма]]<ref>Гаджев, Иван. „Иван Михайлов - отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 535-551</ref>.

Версия от 14:28, 1 декември 2013

Динчо Вретенаров
български революционер

Роден
?
Починал

Динчо Вретенаров, известен и с псевдонима Кескинов, е български революционер от влашки произход, деец на Вътрешната македонска революционна организация, физически убиец на Тодор Александров.

Биография

Динчо Вретенаров, Александър Протогеров, Алеко Василев, Петър Костов - Пашата и четници, 16.08.1924, Петрич.

Динчо Вретенаров е роден в Спатово, тогава в Османската империя, днес Кимиси, Гърция. След 1919 година участва във въстановяването на ВМРО в Петричко. На 27 август 1921 г. заедно с Щерю Влахов убиват петричкия окръжен управител Борис Козлев, след което стават нелегални.[1] Става околийски войвода в Мелнишко. В края на август 1924 година Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изършват убийството на Тодор Александров в Пирин. Основната теза е, че двамата изпълняват поръчение на Алеко Василев и Георги Атанасов, а според други убийството е спонтанен израз на страховете на Щерю Влахов да бъде елиминират без присъда[2]. Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на Серския конгрес, в което заявяват „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето[3] и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“. По-късно са намерени писма, които двамата са изпратили на Алеко Василев веднага след убийството на Тодор Александров[4].

След убийството Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се укриват в колиба в Препечен до началото на Горноджумайските събития. По това време четата на Щерю Влахов, начело със секретаря му Атанас Джолев се намира в Горна Джумая. Предводителствана от Милан Постоларски, четата обгражда Препечен на 15 септември, а Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се самоубиват, след което труповете им са изхвърлени в Струма[5].

Бележки

  1. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934
  2. Гаджев, Иван. „Иван Михайлов - отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 396-397
  3. Георги Сърцето от Мелнишко: Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. София, Веда МЖ, 1999. с. 598.
  4. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.168-174.
  5. Гаджев, Иван. „Иван Михайлов - отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 535-551