Райно Попович: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Добавяне на Категория:Карловци using HotCat
Ред 37: Ред 37:
[[Категория:Български просветни дейци]]
[[Категория:Български просветни дейци]]
[[Категория:Български преводачи]]
[[Категория:Български преводачи]]
[[Категория:Карловци]]

Версия от 14:09, 7 декември 2013

Райно Попович
български книжовник

Роден
около 1773
Починал

Райно Попович (Райно Събев Стоянов) е български учител и книжовник от Възраждането, един от реформаторите на българското училище. През 1819 г. с материалната помощ на Стефан Богориди открива в Котел второто елино-българско училище, след това на Емануил Васкидович в Свищов. В 1826 г. основава елино-българско училище и в Карлово. Освен в Котел и Карлово е учителствал в Жеравна и Пловдив. Ученици на Попович са Георги Сава Раковски, Петър Берон, Гаврил Кръстевич, братята Евлоги Георгиев и Христо Георгиев, Ботьо Петков и др.

В началото на книжовната си дейност Попович води гръкофилска образователна политика, за която е критикуван от Васил Априлов и Николай Палаузов. Впоследствие сам променя методиката си на обучение, убеден че преди да се пристъпи към изучаване на гръцки език, е нужно първо усвояване на родния български. През 1850-те години осъзнава нуждата от приобщаване на българската с руската култура.

Попович е елинист и превежда от гръцки на български няколко книги, сред които басните на Езоп и нравоучителния сборник “Христоития или благонравие”, която наред с напътствия за поведението в обществото и семейството, за отношенията между хората, дава съвети и по въпросите за облеклото, за походката, начина на говорене, както и включва сентенции от античната култура и жизнеописания на известни гръцки мислители като Аристотел, Платон, Омир, Питагор. Негов е и първият български превод на Бенджамин Франклин.

Съчинения

  • Мудрост добраго Рихарда / От французкият на славеноболгарският наш язик преведена от Гаврила Крестовича, котлянца ; Настоянием же и иждивением Райна Поповича Ж. на свят издано. В Будиме граде : Писмени Крал. всеучилища венгерск, 1837.
  • Христоития или Благонравие : Присовокупена с историите, на които са поменуват в нея за полза и употребление на болгарското юношество, и секиму, който люби да са ползува / От елинският на славеноболгарският наш язик преведена от Райна Поповича из Жеравна, карловскаго елиногреческаго учителя ; А посвящена на г.г. Малки Волка чорбаджи К.Чаликоглу. В Будиме : Писмени Крал. типограф. унгарск., 1837 (2 изд. 1855)
  • Краткое толкование на божественият храм и на колкото са в него священи сосуди и одежди и на обикновените последования, на божествената литургия и на светите церковни таинства / Собрано из различни церковни списатели и сочинено на греческаго язика от г. Димитрия Н. Дарвара ; Нине же от греческаго на славеноболгарскаго язика преведено и на свят своим его иждивением издано от Райна Поповича, жаравнянина, Карловския школи елиногреческаго учителя. В Будине граде : Писмени Кралевскаго всеучилища венгерскаго, 1837.
  • Служба сия Светаго Свещеномученика и чудотворца Харалампиа Магнисийскаго / Прежде убо от греческаго минеа на славянский диалект преведена Евтимием йеромонахом Хилендарцем и Райном Поповичем ; Последи же прилежно разсмотрена и поправлена трудом Неофита йеромонаха П. П. Рилца, от негоже и молебний канон (сиреч Параклис) такожде от греческаго синаксириста преведен, присовокупи ся ; А типом издана на общую ползу и спасение душам всех православних христиан, всеусердним иждивением родолюбних спомоществователей, к ней же и житие светаго от славянскаго язика на простое наречие преведено от Райна Поповича, приложи ся. В Константинополе : Писмени Трудолюбивия пчели, 1843.
  • Краткое толкование на Божественият храм и на колкото са в него священи сосуди и одежди, и на обикновените последования, на Божествената литургия, и на святите церковни таинства / Собрано из различни церковни списатели и сочинено на греческаго язика от г. Димитрия Н. Дарвара ; А от греческаго на славеноболгарскаго язика преведено и на свят издано от г. Райна Поповича, жеравнянина, Карловския школи елино-греческаго учителя ; И нине же сос произволением г. Р. П. у вторий пут на свят издано заради просвещението на православните християни и чада нихни сос иждивението от г. хаджи Найдена Йоановича, учителя, жителя татарпазарчичанина, ревнителя болгарскаго просвещения и книгопродавца по всея Славеноболгария. В Букурещ : В типографията у Йосифа Копайнига, 1846
  • Есопа фригийскаго баснотворца басни или приказки / Списани убо по елински от самаго того Есопа ; А от елински преведени на славянобългарский язик от райна Поповича П. С., елиногреческаго учителя от Карлово, а родом из Жеравна ; А напечатани сос иждивение на Хаджи Найдена Йованович, татарпазарджичанина и на свят издани в полза българскаго юношества. В Белград : В Княжеско-сербската книгопечатня, 1854.

Източници

  • Балабанов, Никола Т. Даскал Райно Попович : Живот и дейност. Жеравна : ч-ще Единство, 1921.
  • Снегаров, Иван Принос към биографията на Райно Попович. София : БАН, 1959.
  • Аретов, Николай. Рецепцията на Б. Франклин в България през Възраждането. - Литературна мисъл, 1983, № 4.

Външни източници

Христоития или благонравие.