Меритокрация

Основни форми на управление
Списък на форми на управление
Източник на властта Демокрация (управление от мнозина) Пряка Либерална Представителна Социална Социалистическа Други Олигархия (управление от малцина) Аристокрация Геронтокрация Клептокрация Меритокрация Плутокрация Технокрация Теокрация Автокрация (управление от един) Деспотизъм Диктатура Военна диктатура Тирания Анархизъм (липса на управление) Анархия Без държава
Идеология на властта Монархическа Републиканска (социално-политически идеологии) Абсолютна монархия Конституционна монархия Директория Легизъм Парламентарна република Президентска република Полупрезидентска република Социалистическа държава Авторитарна Либертарианска (социално-икономически идеологии) Анархизъм Колониализъм Комунизъм Деспотизъм Дистрибутизъм Фашизъм Феодализъм Социализъм Тоталитаризъм Трибализъм Религиозна Светска Държавна религия Светска държава Глобална Локална (гео-културни идеологии) Град-държава Междуправителствена организация Национална държава Световно правителство Национализъм Интернационализъм Глобализъм
Структура на властта Унитаризъм Унитарна държава Империя Княжество Клиентска държава Асоциирана държава Зависима територия Доминион Протекторат Марионетна държава Сателитна държава Васална държава Вицекралство Федерализъм Конфедерация Федерация Наддържавност Международни отношения Велика сила Административна единица

Меритокрация (от латинското merito, „заслужил“, и старогръцката kratos, „власт“) е форма на държавно управление, основаваща се на участие в управлението на способните (заслужилите).

Меритокрацията е система на правителството или друга организация, при която назначенията и отговорностите са дадени въз основа на доказана способност (заслуга) и талант, а не от богатството (плутокрация), семейните връзки, клас привилегия, връзкарство, волята на хората(например в демокрацията) или други историческо определящи фактори на социалното положение и политическа власт.

Думата „меритокрация“ също често се използва за описание на типа на обществото, където богатството, положението и социалния статус са от части определени чрез конкурс или демонстрация на талант и компетентност, на предпоставка за доверие. Отговорностите и социалния престиж трябва да бъдат спечелени, а не наследени или възложени на произволни групи от хора. Меритокрацията се използва да опише и дори да критикува конкурентните за нея общества, които могат да приемат големите неравенства в доходите, богатството и статуса в населението като функция за таланта, неговите качества, компетентност, мотивация и усилия.

Терминът „меритокрация“ е използван за пъри път в книгата на Майкъл Йънг през 1958 „Rise of the meritocracy“. Терминът е предназначен да даде отрицателна оценка, а в книгата му социалното място се определя от IQ заедно с усилието. В книгата тази социална система в крайна сметка води до социална революция, в която масите свалят елита.

Въпреки негативния произход на думата има много хора които вярват, че меритократичната система е нещо добро за обществото. Привържениците на меритократичната система търдят, че тази система е по-лесна и по-продуктивна от други системи, както и това, че позволява да се сложи край на разграниченията като пол, раса или социални връзки. Шаблон:Политика-мъниче