Ешнуна: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт |
махам твърдения без източник; факт |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{coord|display=title|33|45|N|44|45|E|}} |
{{coord|display=title|33|45|N|44|45|E|}} |
||
[[Image:Hammurabi's Babylonia 1.svg|right|thumb|300px|Вавилония по време на управлението на [[Хамурапи]], 1792 - 1750 пр.н.е. - с отбелязана Ешнуна на картата]] |
[[Image:Hammurabi's Babylonia 1.svg|right|thumb|300px|Вавилония по време на управлението на [[Хамурапи]], 1792 - 1750 пр.н.е. - с отбелязана Ешнуна на картата]] |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | Ешнуна възниква в 3-тото хилядолетие пр. Хр. В XXI век пр. Хр. влиза в състава на Шумеро-Аккадското царство на III-тата династия на Ур. В XX — XVIII век пр. Хр. преживява значителен разцвет и е главен град на самостоятелно държавно образувание, както и един от древните центрове на международната търговия. Към Ешнуна влизат още и цяла редица по-малки градове обединени в община. Общински бог бил [[Тишпак]]. |
||
{{факт|В XVIII век пр. Хр. Ешнуна е завладяна от вавилонският цар [[Хамурапи]], а при неговите приемници преживява нови разрушения. След краха на аморейската вавилонска династия попада под каситска власт и е преименована в '''Туплияш'''.|2013|11|11}} |
|||
| ⚫ | |||
{{факт|Ешнуна играе важна посредническа роля между [[Двуречие]]то и [[Елам]], като е в династични връзки с управляващите еламски династии. Последното упоменава на Ешнуна в историческите източници е клинописни текстове от VI век пр. Хр.|2013|11|11}} |
|||
| ⚫ | {{факт|Ешнуна възниква в 3-тото хилядолетие пр. Хр. В XXI век пр. Хр. влиза в състава на Шумеро-Аккадското царство на III-тата династия на Ур. В XX — XVIII век пр. Хр. преживява значителен разцвет и е главен град на самостоятелно държавно образувание, както и един от древните центрове на международната търговия. Към Ешнуна влизат още и цяла редица по-малки градове обединени в община. Общински бог бил [[Тишпак]].|2013|12|9}} |
||
{{факт|Ешнуна е разкопана в годините 1930 — 1938 от археологическа експедиция от Чикагския университета под ръководството на Г. Франкфорта и Т. Якобсен, като са открити развалините на храмовете на Тишпак, Абу и други богове, царският дворец, статуи на божества и [[адорант]]и, печати, предмети на бита, а в храмовите архиви — стопански документи.|2013|11|11}} |
|||
== Царе на Ешнуна (ок. 2025—1727 г.г. пр. Хр.) == |
== Царе на Ешнуна (ок. 2025—1727 г.г. пр. Хр.) == |
||
Версия от 12:51, 9 декември 2013
Ешнуна е древен град в Месопотамия в басйна на река Дияла, ляв притока на Тигър. Днес на мястото на древният град се намира Тел-Асмар («Кафявият хълм») на територията на Ирак, североизточно от Багдад.[източник? (Поискан преди 3790 дни)]
Ешнуна възниква в 3-тото хилядолетие пр. Хр. В XXI век пр. Хр. влиза в състава на Шумеро-Аккадското царство на III-тата династия на Ур. В XX — XVIII век пр. Хр. преживява значителен разцвет и е главен град на самостоятелно държавно образувание, както и един от древните центрове на международната търговия. Към Ешнуна влизат още и цяла редица по-малки градове обединени в община. Общински бог бил Тишпак.[източник? (Поискан преди 3790 дни)]
Царе на Ешнуна (ок. 2025—1727 г.г. пр. Хр.)
- Итурия (ок. 2025)
- Илшуилия (Илшу-Илия) (ок. 2015 пр.н.е.)
- Нур-ахум
- Кирикири
- Билалама
- Ишар-рамашу
- Уцуравасу (Усур-Авасу) (ок. 1940 пр.н.е.)
- Азузум
- Ур-Нинмарки
- Ур-Нингишзида
- Ипик-Адад I
- Шикланум
- Абди-Ерах (ок. 1895 пр.н.е.)
- Шария (след 1895 пр.н.е.)
- Белакум
- Вараса
- Ибал-пи-Ел I
- Ипик-Адад II (ок. 1860 пр.н.е.)
- Нарам-Син (1822—1812 пр.н.е.)
- Данум-тахаз
- Ибни-Ера
- Икиш-Тишпак
- Дадуша (1812—1784 пр.н.е.)
- Ибал-пи-Ел II (1784—1762 пр.н.е.)
- Цили-Син (1762 — … пр.н.е.)
- Икиш-Тишпак (ок. 1735 пр.н.е.), във васална зависимост от Вавилония
- Анни (… — 1727 пр.н.е.), в зависимост от Вавилония
Шаблон:En икона Източници
- City In the Sand (2nd Edition), Mary Chubb, Libri, 1999, ISBN 1-901965-02-3
- [1] R. M. Whiting Jr., Old Babylonian Letters from Tell Asmar, Assyriological Studies 22, Oriental Institute, 1987
- [2] I.J. Gelb, Sargonic Texts from the Diyala Region, Materials for the Assyrian Dictionary, vol. 1, Chicago, 1961
- Maria deJong Ellis, Notes on the Chronology of the Later Eshnunna Dynasty, Journal of Cuneiform Studies, vol. 37, no. 1, pp. 61–85, 1985
- I. J. Gelb, A Tablet of Unusual Type from Tell Asmar, Journal of Near Eastern Studies, vol. 1, no. 2, pp. 219-226, 1942