Арменска тайна армия за освобождение на Армения

Тайна армия за освобождение на Армения - ТАОА Armenian Secret Army for the Liberation of Armenia - ASALA Հայաստանի Ազատագրութեան Հայ Գաղտնի Բանակ (ՀԱՀԳԲ)
Ръководител(и)	Агоп Агопян, висши членове: Агоп Таракчиян, Монте Мелконян
Основана	1975 Бейрут
Разформирована	? (последна атака в 1997 г.)
Седалище	Бейрут, Атина, Степанакерт
Идеология	арменски антитурски национализъм, марксизъм
Сайт	Предполагаеми съюзници: ПКК, ООП, марксическия "Народен фронт за освобождение на Палестина", Организацията "Абу Нидал", ИРА, ЕТА, Чeрвените бригади в Италия
Знаме на партията
Тайна армия за освобождение на Армения - ТАОА Armenian Secret Army for the Liberation of Armenia - ASALA в Общомедия

Територия претендирана от ASALA.

"Тайна армия за освобождение на Армения - ТАОА" (Арменски: на арменски: Հայաստանի Ազատագրութեան Հայ Գաղտնի Բանակ (ՀԱՀԳԲ) - Хайастани азатагрут`йан хай гагхди банак) известна като АСАЛА по англоезичната абривиетура на името си (на английски: "Armenian Secret Army for the Liberation of Armenia" - ASALA) е силна лява въоръжена арменска националистическа терористична организация, най-активна в периода 1975-1988 г., целяща да привлече вниманието върху извършения от турците арменски геноцид над 1 500 000 арменци и възстановяване на свободна Армения, обединявайки съветската и турската й част.

Организацията е отговорна за над 60 атаки срещу турски цели, тя допринеся и за арменския успех във войната в Нагорни Карабах.

Организацията е определяна като съпротивителна партизанска и въоръжена, а от САЩ и Турция като терористична. При атаките й срещу турски цели са убити 46 и са ранени 299 души.

Оперативният периметър който обхващат атаките й е: Турция, Близкият изток, Европа, Северна Америка, като получава чуствителна подкрепа от арменската диаспора в Европа и Северна Америка.

Други названия с които АСАЛА и свъвзаните с нея групи са известни са: «Група Гурген Яникян», «Организация 3-ти окттомври» (по датата на атентат в Женева), «Организация 9 юни», «Септембер Франс», «Организация Орли», "Отмъстители за арменския геноцид" (ДЖИСАГ) и пр.

Основни противници: Турция и турските специални служби,
Турската ултранационалистка структура Сивите вълци на Чатлъ,
Секретната НАТО-вска организация Гладио.

В България - на 9-ти септември 1982 г. от група на АСАЛА в България е убит Бора Сюелкан - турски вицеконсул в Бургас.

Предпоставки и Цели

Етническа карта на Западна (Турска) Армения преди Арменския геноцид в 1915 г.

Карта с претенциите на Армения официално представена от арменската делегация на Парижката мирна конференция в 1919 г.

Территория на Армения съгласно Севърския договор в 1920 г. - т.н. "Уйлсонова Армения"

Западна граница на Армения съгласно Севрския договор - на т.н. "Уйлсонова Армения"

В 1915 Турция извършва масови кланета на арменското си население при които загиват според различните данни между няколкостотин хиляди и два милиона арменци. От 1920 до 1922 арменски националисти от партията «Дашнакцутюн» провеждат операция «Немезис» — акция на възмездието като ликвидират турските лидери причастни към арменския геноцид, а също лидероите на Азербайджанската демократическа република, причастни към клането на арменците в Баку в 1918 г. където са изклани между 9000 и 30 000 арменци. Операцията се ръководи от Армен Гаро, Шаан Сатчаклян, Шаан Натали и Григор Мерджанов. Това обаче не успокоява духовете на арменците. В 1973 в Лос Анджелис двама турски дипломати са убити от Гурген Яникян, еднит от оцелелите след геноцида. Той се опитва да превърне съдебния процес в такъв срещу арменския геноцид, но прокурорът Давид Миннер не позволава това. Осъден е да лежи доживот, но е освободен 1 месец преди да умре.

Прокламираната от АСАЛА основна цел е да накара Турция да признае Арменския геноцид, да плати обезщетения и да върне арменските територии известни като „Уилсънова Армения“ дадени на Армения в 1920 г. по силата на Севърския договор наричан в тази си част от арменците "Уилсънов договор" по името на американския президент Удроу Уилсън който я инициира след като САЩ получават мандат да определят арменските граници. Договорът обаче не влиза в сила, точно напротив турското опълчение командвано от Ататюрк разбива не само гръцките и другите интервентски войски, но побеждава и в Турско-арменската война. В ноември 1920 арменските войски са разбити при Ерзурум, Армения капитулира и подписва Александрополския мирен договор с Турция с който се признава Севърският за анулиран и се удовлетворават турските териториални претенции, a в 1921 г. СССР и Турция сключват Московският договор и Договорa от Карс с които на Турция са потвърдени отстъпените историческите арменски области дотогава част от Руската империя - Карс, Ъгдър и Ардахан.

Вооръжените акции са мотивирани отново с необходимостта да принудят Турция да признае геноцида над арменския народ в 1915 г. В числото на прокламираните цели и средства са:

• Използоване на революционо насилие за прекратяване «експлоатацията, репресите и террора на турския колониализъм», а също «империализма» на НАТО и Ционизма.
• атаки на турски представителства и институти по целия свят, а също срещу тези страни, които поддържат турската политика.
• утвърждаване на «научния социализъм» като политическа доктрина за възобновяване на арменската държава
• превращание на Армения в база за революционна борба против Турция

Гербът на АСАЛА е картата Армения по Севрския договор в центъра с ръка издигаща автомат Калашников. Девиз на организацията е — «Въоръжената борба и правилната политическа линия са пътят пред Армении» и «Да живее революционната солидарност на угнетените народи».

От 1980 до 1997 г. излиза официалният орган АСАЛА — многоезичното илюстрирано списание «Айастан» («Армения»). Филиали на поддържащото дейността на АСАЛА "Армeнското народно движение" (АНД) със седалище в Атина печатат периодичните издания «Кайдзер», «Ай Пайкар», «Азат Ай», «Нор Серунд» и др.

Дейност

Тайната армия за освобождение на Армения е основана под името "Група на затворника Гурген Яникян" от ливанските арменци Агоп Агопян (роден в Мосул, Ирак като Арутюн Такошян или Харутин Хагусян), Агоп Таракчиян, журналиста Джеймс Карнусян и писателя Кеворк Аджемян през 1975 в Бейрут, Ливан, по време на Ливанската гражданска война подпомогнати от арменски емигранти и интелектуалци, както и от съпричастни палестинци. Приоритетите на действията й посочени от лидера й Агопян степенувани по значимост са: първо ликвидиране на турски дипломати и атаки срещу турски цели и второ освобождението на Армения "окупирана от Червената армия и вкарана в СССР", но дествия по втората цел няма, АСАЛА се съсредоточава изцяло в атентати срещу турци. Върхът на структурата е "Главно командване на народа на Армения" (VAN).

Първоначално организация предприема нападения по турски дипломати, за да привлече внимание към арменския проблем. В последдствие ASALA извършва операций и против представители на западни страни: нападения на офиси на авиакомпании, нападения на официални представители на страните държащи командоси на ASALA в затвора. Отчасти основната цел е постигната: числото на публикации за Арменския геноцид в медиите, следствие атаките многократно нараства.

На 3 октомври 1980 г. след преждевременнен взрив на бомба в женевски хотел, за пръв път са арестувани членове на АСАЛА — Алекx Енигомшян и Сyзи Махсереджян. В 1981 умира от рак Акоп Тарагчян отговорен за десетки взривове в Турция в периода 1975-1980 г.

По-големите от над 84-те атаки на АСАЛА и свързани с нея групи са: "Операцията Ван" - 15 часово звземане на турското консулство в Париж на 24.09.1981 където са взети 56 заложници, поставени са искатия за освобождаване на 12 политически затворници държани в Турция - 2 арменски свещеника, 5 кюрди и 5 турци, кризата е предавана по телевизията и печели най-висок рейтинг във Франция, в подкрепа на атаката се обявяват видни французи най-вече от арменски произход - големият кинорежисьор Анри Вернули, героинята от съпротивата Милении Манукян, певицата Лиз Сараян и др., следващата голяма операция е атаката на международното летище на Анкара «Есенбога» на 7.08.1982 първият случай когато АСАЛА атакува не дипломати, а цивилни - двама въоръжени нейни членове откриват огън в чакалнята, убиват 9 пътника и раняват и 82, 20 са взети заложници, единият атентатор - Левон Екмекджан е заловен жив и добре е използван от турските служби преди да бъде екзекутиран, следваща много голяма акция е взрива на касата на турските аеролинии в парижкото летище "Орли" при който загиват 8 цивилни, 6 от които дори не са турци - 4 французи, швед и авериканец 60 човека са ранени, взривът всъщност е бил планиран да избухне на борда на самолета, според изтръгнатите признание от 20 годишния сирийски арменец Варужан Карапетян, На 15 юли 1983 г., серия от 4 взрива в Техеран (март, 1984) и др. Покушенията срещу турски задгранични служители в дипломатически мисии, банки, турските аеролинии, туоператори и т.н. при които над 40 турски дипломати са екзекутирани, включително на 9-ти септември 1982 г. в България е убит Бора Сюелкан - турски вицеконсул в Бургас. Последен е взрива на 22юни 1997 г. на който за пореден път е подложено турското посолство в Брюксел

Турските власти и турските секретни служби (МИТ) първоначално приписат атентатите извършвани от организацията на секретните служби на Гърция (каквито са и първите подозрения и за атентата им в Бургас) и на Кипър, на палестинци, ливанци, Сирия дори СССР чрез КГБ. Впоследствие, когато вече е известно кой е отговорен за тях, Турция продължава да настоява, че посочените подпомагат АСАЛА и да ги обвинява за това.

През време на дейността (без тази в Карабах) от няколкостотинте активисти загиват над 30 члена на АСАЛА, а други няколко десетки са арестувани, от тях пръв е пуснат на свобода Алек Енигомшян, а послден — Варужан Карапетян (в 2001 г.).

В резултат на убийствата обаче се стига до един необмислен от терористите резултат - в Турция се надигат много силни обществени настроения срещу арменците и особено сращу малобройното арменско малцинство все още останало в страната. На 19 октомври 1979 избухва взрив в арменският патриархат в Итанбул, в 1980 турските власти арестуват арменския свещенник Мануел Йергатян и го осъждат на 14 години затвор само за предполагаемо притежание на карта на Армения с днешни турски територии което го свързвало с АСАЛА, след адаката на Анкарското летище на 10 август 1982 г., Артин Пеник, турчин от арменски произход, се замозапалва в знак на протест срещу нея и т.н.

Израелското нападение в Ливан в 1982 г. кара Организацията частично да се прибазира в Сирия и тя губи значителна част от бойният си потенциал, това слага край на най-успешния период на ASALA. По повод атаките й «Тайм» в 1983 г. пише: «В последното десетилетие, 36 турски дипломата бяха убити в разни страни, от тях четри в САЩ. Боевата формация изглежда високопрофесионална започвайки от създаването й в 1975 г, най-известната групировка марксистската арменска АСАЛА, се тренирова на базите на ООП в Бейрут».

През 1983 поради тактически различия по въпроса за допустимостта на диверсии водещи до цивилни включително нетурски жертви особено след атентата на "Орли" групировката се разцепва на 2 крила - крайно "ASALA Войнствени" (ASALA Militant) водено от Агопян, и умерено "Революционно движение АСАЛА" (SALA-Mouvement Révolutionnaire, ASALA-RM) водено от Монте Мелконян. Осъждайки атентата на летище Орли диаспората фактически спира финансовата поддръжка и в април 1983 Арменското Национално Движение във Франция заедно с арменските организации във Великобритании и США предпремат план да сформират "Демократически Фронт" в противовес ASALA, така се появява споменатото ASALA-RM с ръководител Монте Мелконян което отрича «слепия террор» като вреден за делото на арменското освобождение. Фракцията на Мелконян се придържа строго към старата стратегия - атаки само срещу турски дипломати и държавни служители, докато тази на Агопян не се вълнува от броя на страничните жертви и дори редовно екзекутира несъгласни членове. ASALA след разкола изпада във вътрешни конфликти, което води до съкръщаване на деятелността й. Френските власти узязвени от бомбата на "Орли" незабавно сменят курса си към нея от леките присъди на атакувалите преди това турското посолство, чиято арменска кауза дори е наречена "справедлива" от френския министър на вътрешните работи Гастон Дефер, към незабавни арести на членовете й и безкомпромисна борба с нея. Освен това живеещите в Ливан палестинци се настройват срещу групировката, като я обвиняват, че не взема страна срещу Израел, те оттеглят поддръжката си и издават много тайни за арменските терористи на френското разузнаване. В 1983 от турските служби е заловен Левон Екмеджан, единият от атакувалите летището в Акара, той е разпитван и получил обещание от шефовете на турските служби, че той и другарите му няма да пострадат, признава и им разкрива структурата на АСАЛА, дори прави публичен призив за прекратяване на насилието, но логично е осъден на смърт и екзекутиран на 29 януари 1983.

Последна атака, в извършването на която е подозирана АСАЛА, бомбената атака на турското посолство в Брюксел в 1997 г.

Освен МИТ (Milli Istihbarat Teskilati MIT— Национална разузнавателна организация, турската държавна вътрешна и външна спецслужба) срещу АСАЛА се борят и турските ултранационалисти от структурата на Абдуллах Чатлъ Сиви вълци, както и тайната НАТО-вска организация Гладио. След атаката на анкарското летище лично примиерът Кенан Еврен дава заповед АСАЛА да бъде елиминирана. Операцията се ръководи от собствената дъщеря на примиера, която е офицер от МИТ, шефа на турското външно разузнаване Метин (Мете) Гюньол (Metin Günyol) и Истанбулският регионален дирактор Нури Гюндеш. В април 1983 групи организирани от службите са пратени в Ливан и Париж, в едната Гюньол привлича за ръководител наемният убиец Абдуллах Чатлъ, токущо излежал присъда за наркотрафик в Швейцария, втората френска група е оглавена от офицера Сабах Кетене (Ketene), Ливанския конингент е само от офицери на службите и специалните сили оглавява го офицерът от МИТ Хирам Абас. На 22 март групата на Чатлъ залага бомба в колата на Ара Торанян, но тя не се задейства, следващ опит също се проваля, Троянян споделя, че атентаторите са минирали грешна кола, колата-бомба предназначена за Анри Папазян на 1 май 1984 г. също не експлодира. Папазян, както сега се смята, всъщност е убит в резултат на вътрешни борби. Чатлъ претендара за убийството на Агоп Агопян, но по това време той отново е в затвора за наркотрафик, този път във Франция. Втората френска група (водената от Keтeнe) извършва някои атаки (за които Чатлъ също така твърди, че са негова работа), като взривяването на арменският паметник в парижкото предградие Алфордвил (Alfortville) на 3 май 1984 паметник и атаката на канцертната зала Сал Плиел (Salle Pleyel) в Париж. Не е известно ливанската група да прави нещо забележимо.

Група Орли

Групата Орли, или Организацията Орли, се създав в 1981 г от арменски младежи живеещи във Франция с цел освобождение на арестувани членове на бойната организация ASALA. От 1981 до 1982 г устройва няколко взрива, в результат на които постита изпълнение на конкретни свио искания. До 1987 групата осуществява над 10 тероростични акта в аеропорти на разни страни, предизвикали тежки последствия. В редовете на АСАЛА отношението към нея е крайно противоположно и в крайна сметка води да разкола в 1983 г.

Операции на АСАЛА 1975-1997г. (без войната в Карабах)

Дата	Регион	Операция
20 януари 1975	Ливан, Бейрут	Взрив на штаб-квартирата на Всемирния съвет на църквите. Мотив: помощ, оказван за изселване на ливанските арменци в емиграция в трети страни
22 октомври 1975	Австрия, Виена	Трма атентатори, звривяват Турското посолство във Виене, убит е посланика на Турция Даниш Туналиджил. Атентаторите, които успяват да избягат, са въоръжени с автоматично оръжие произведено в Израел, Великобританиа и Унгария. Отговорността е поета от АСАЛА и Бойци за справедливост към Арменския геноцид (ДжСАГ).
24 октомври 1975	Франция, Париж	Посланика на Турция във Франции Измаил Ерез е убит в собствения му автомобил недалеко от посолството. При нападението е убит и шофьорь му Талин Енер. Отговорността е поета от АСАЛА и Бойци за справедливост към Арменския геноцид (ДжСАГ).
28 октомври 1975	Ливан, Бейрут	Ракетна бомбардировка на Туркото посолство в Бейрут със значителни разрушения.
1976—1979	Турция	Многочислени диверсиони нападения на объекти с военен и стопански характер.
16 февруари 1976	Ливан, Бейрут	От АСАЛА е убит първия секретар на Турското посолство в Бейрут Октар Сирит, докато седи в приемнната на Хамра Стрит. Атентаторът избягва.
2 юни1978	Испания, Мадрид	Трима арменски терористи, въоруженн с автоматическо оръжие, нападат колата на турския посланик Зеки Кюнеральп, при излизането ме от територията на посолството. При загиват също жената на посланика Некла Кюнералп и посланика в отставка Бешир Балсоглу. Шофьорът Антонио Торрес, испанец по национальност, е ранен и умира по время на операция в больницата. Отговорността е поета от АСАЛА и Бойци за справедливост към Арменския геноцид (ДжСАГ).
12 октомври 1979	Холандия, Хага	В Хага е убит Ахмет Бенлер син на турският посланник Холандия
22 август 1979	Швейцария, Женева	Бомба е сложена в колата на туреския консул в Женева Ниази Адали, той не постродва, но са повредени две други коли и леко са ранени двама преминаващи швейцарци. Ответственност за взрива поема АСАЛА.
4 март 1981	Франция, Париж	Двама арменски нападателя откриват огън по Рошату Морали - атташе по труда в Турското посолство в Париж, Теселли Ари - отговорно лице по делата на религията в посолството и Илькаю Каракошу - представител на «Анадолу Банк» в Париж, в момента когато те излизат от Морари и се качват в сколите си. Прръв от куршума е застигнат Теселли Ари. Морали и Каракош опитват да се спастят с бягство. Морали, които иска да се скрие в едно кафе е изтикан на улицата от собственика и застрелян от атентаторите,докато на Каракош се отдава да се скрие. Атентаторите които са видяни от много минувачи, се скриват. Теселли Ари сериозно ранан в самото начало на нападението, умира на следващия ден в парижска больница. Група АСАЛА «Шаан Натали» поема отговорността за нападението.
12март 1981	Иран, Техеран	Група атентатори напада турското посолство в Техеран, убити са двама от охраната на посолството, а двама нападатели са заловени и екзекутирани от властите.
24 септември 1981	Франция, Париж	Операция ВАН, може би най-успешната на АСАЛА, завзето е и 15 часово е държано турското консулство в Париж на 24.09.1981 където са взети 56 заложници, поставени са искатия за освобождаване на 12 политически затворници държани в Турция - 2 арменски свещеника, 5 кюрди и 5 турци, кризата е предавана по телевизията и печели най-висок рейтинг във Франция, в подкрепа на атаката се обявяват видни французи най-вече от арменски произход - големият кинорежисьор Анри Вернули, героинята от съпротивата Милении Манукян, певицата Лиз Сараян и др. Заловените получават сравнително леки присъди, а тяхната арменска кауза дори е наречена "справедлива" от френския министър на вътрешните работи Гастон Дефер.
3 октомври 1981	Швейцария, Женева	В резултат на взрив са разрушени зданията на Централната поща и Городския съда на Женева, един човек е леко ранен. Оказва се, че в съда предстои дело за убийство извършено от членовете на организацията. АСАЛА «Организация 9-ти юни» поема отговорността за нападението .
25 октомври 1981	Италия, Рим	Арменски атентатори извършват покушение на втория секретар на турското посолства в Рим Гьокберк Ергенекон. Ранен в ръката Ергенекон излиза от колата си и открива насрещен огън по нападателя, който въпрек и, че е ранен успява да се укрие. Боевик, будучи раненым, сумел скрыться с места происшествия. АСАЛА «Организация 9-ти юни» поема отговорността за нападението извършено в честь на «Отряда смъртници 24-го сентября», то ест в честь на арменските нападатели от АСАЛА , окупирали Турското консулство в Париж месецпо-рано.
5 ноември 1981	Франция, Париж	На парижском вокзале «Гар де Лион» произошел взрыв, в результате которого один человек получил ранения; были значительно повреждены камеры хранения багажа. Впоследствии ответственность за взрыв взяла армянская организация, именующая себя «Организация Орли».
12ноември 1981	Ливан, Бейрут	Одновременно взорвались бомбы перед тремя французскими учреждениями в Бейруте: Французский культурный центр; Здание компании «Эйр Франс»; Дом французского консула. При этом никто не пострадал, был только нанесен значительный материальный ущерб. Ответственность на себя взяла «Организация Орли» (названная так в честь армянина, арестованного во Французском аэропорту Орли по обвинению в использовании фальшивых документов) и потребовали немедленного освобождения из-под стражи обвиненного в диверсиях Монте Мелконяна, армянина американского происхождения, задержанного во Франции.
7август 1982	Турция, Анкара	Подвергся нападению Анкарский аэропорт «Эсенбога», в котором двое армянских боевиков, вооруженные пистолетом и гранатами, открыли огонь в зале ожидания, где находился отряд турецких военнослужащих. В ресторане аэропорта один из боевиков захватил более 20 заложников, а другой тем временем был схвачен полицией. В ходе перестрелки с боевиком, захватившим заложников, были убиты 9 человек (среди их один американец и гражданин ФРГ). 82 человека получили ранения. Ответственность за нападение взяла на себя АСАЛА. Боевик Зохраб Саркисян погиб. Задержанный боевик Левон Экмекджян впоследствии был привлечен к судебной ответственности, признан виновным и повешен турецкими властями. Ему посвящено стихотворение Сильвы Капутикян «Дождь идет, сынок!».
8август 1982	Франция, Париж	Французским специальным отрядом была обезврежена бомба, найденная около телефонного центра в Парижском «семнадцатом районе». Ответственность взяла на себя «Организация Орли».
24май 1983	Белгия, Брюксел	Были осуществлены взрывы перед культурно-информационными центрами Турецкого посольства, а также турецкого бюро путешествий («Мармара») в Брюсселе. Директор агентств путешествий, итальянец по национальности, был ранен в результате взрыва.
16юни 1983	Турция, Истанбул	Операция «Акоп Акопян»: Армянский боевик Мкртич Мадарян предпринял акцию на всемирно известном «крытом стамбульском рынке». Он был вооружен ручными гранатами и автоматическим оружием. В результате этой акции погибли: несколько турок и сам Мадарян, 21 человек был ранен.
14юли 1983	Белгия, Брюксел	Атташе при посольстве Турции в Брюсселе Дурсун Аксой был застрелен в своей машине. Три группы — АСАЛА, ДжСАГ и доселе неизвестная организация «Армянская Революционная Армия», взяли на себя ответственность за это убийство.
15 юли 1983	Франция, Париж	У кассы турецких авиалиний в Париже в аэропорту Орли в результате взрыва погибло 8 человек. Среди них четыре француза, два турка, один американец, один швед. Кроме того, 60 человек получили ранения. Двадцатидевятилетний сирийский армянин по имени Варужан Карапетян, который является главой французского отделения АСАЛА, под давлением признал свое участие в организации взрыва, а также то, что бомба должна была быть взорвана на борту самолета. На 15 юли 1983 г., ASALA извършена нова атака на летище Орли, близо до Париж, в което осем души са били убити, повечето от тях не са тюрки.
28 март 1984	Иран, Техеран	Была предпринята серия запланированных покушений на дипломатов Турции в иранской столице Тегеране. Имели место следующие инциденты: Двое армянских боевиков обстреляли и тяжело ранили Исмаили Памукчу. Старший сержант был доставлен в отделение турецкого военного атташе в Тегеране. Хасан Сервет Октем, первый секретарь посла Турции, был легко ранен в результате предпринятой боевиками попытки покушения, когда он выходил из своего дома; Ибрагим Оздемир — административный атташе посольства Турции сообщил иранскому полицейскому о двух лицах подозрительной наружности, стоящих напротив его дома. Они были задержаны иранскими властями; В два часа дня иранской полицией были задержаны трое армянских боевиков, находившихся перед представительством Турецкого посольства; Армянский боевик погиб в результате преждевременного взрыва бомбы, которую он пытался вмонтировать в автомобиль помощника советника по финансовым вопросам при Турецком посольстве. Советник Ишил Унель не пострадал. Погибший боевиком был опознан, как армянин по имени Сурен Грегорян.
19 декември 1991	Унгария	Нападение на брониираната лимозина на Турският посланник в Унгария, дипломатът оцелява.
20 юни 1997	Брюксел Белгия	Взрыв в турецком посольстве в Брюсселе. Неизвестный человек сообщил по телефону, что атака была осуществлена «военной группой Гургена Яникяна», название, использовавшееся АСАЛА. Остается неизвестным, была ли осуществлена атака самой АСАЛА, армянами, не входящими в террористические организации, или другой террористической группой, например Курдской рабочей партией, которая могла использовать имя Яникяна для прикрытия.

Деактивиране на организацията

През 1988 в Атина e убит лидерът на организацията Агоп Агопян. Това става на 28 април в 4:30 сутринта на тротуара пред апартамента му в атинското предградие Палайо фалиро докато чака тахси до летището за да лети до Белград, тогава двама маскирани излизат от паркирана кола и единият стреля два пъти с рязана пушка по него, ранява го и след това го доубива с още 2 изстрела. За неговото убийство са задържани четирима бивши членове на организацията, но никой не поема отговорност за атентата. Упреквани са бивши лейтенанти от организацията му и хора от конкурентното й крило на Мелконян, дори сирийците заради отказът му да бомбардира християнските квартали в източен Бейрут и близките му връзки с палестинците на Абу Айад, според други сведения Агопян е убит от върлите му врагове Сивите вълци на Чатлъ, но най-силни подозрения падат върху турските тайни служби. Според турски източници цитирани от в-к "Сабах" убийството е планирано и извършено от екип формиран и ръководен от шефа на службите Метин Гюньол. Турското правителство официално отрича това. Ликвидирането на лидера обезглавява крайното крило на организацията което след неговата смърт фактически престава да действа.

Умереното крило обаче, въпреки формално деактивирано от лидера си Монте Мелконян продължава дейността си под различни форми. То заедно с другите от АСАЛА се включва на страната на Армения срещу Азербайджан в бойните действия в Нагорни Карабах във войната която се води там от 1991 до 1994 г., в нея Мелконян оглавява група от 5000 бойци, които имат голям принос за успешните арменски военни действия във войната. Монте Мелконян загива в Нагорни Карабах в июни 1993 г. погребан е с почести във военното гробище Ераблур в Ереван където са погребват героите на Армения.

В културата

През 2000 г. в Ереван във вонното гробище на арменските герои "Ераблур" (три хълма) е издигнат внушителен скулпторен паметник на падналите членове на АСАЛА, открит тържествено с участието на гърцкия политик Манолис Глезос и други официални гости.

Арменската поетаса Силвия Капутикян пише поемата "Вали дъжд сине мой" посветена на Левон Екмекджан, един от двамата организатори на атаката на Анкарското международно летище в 1983г.

Испанския журналист, заместник-директор на вестник "Пуебло", Хосе Антонио Гурриаран (Gurriarán) случайно ранен по време на нападение на групата на ASALA "3-ти октомври" през 1980 година, заинтересован какво цели тази група интервюира членове ASALA. Публикува в 1982 книгата си "La Bomba" , посветен на арменския въпрос, арменските активисти и тяхната борба.

Вижте също

• Арменска революционна федерация
• Бойци за справедливост срещу арменския геноцид
• Арменски геноцид

Външни препратки

• Организация на борците за свобода и бившите политзатворници (АСАЛА) «Ухт Арарати» - на арменски
• List of the attacks of ASALA

Литература

• Ternon Y. La cause Armenienne. Paris, 1983;
• Caspard Armand. Le combat armenien. Entre terrorisme et utopie. Lausanne, 1923—1983. Lausane, 1984;
• Gunter Michael. Pursuing the just cause of their people. A study of contemporary Armenian terrorism. Westport, Connecticut, 1986.