Анастас Христов: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
още малко от беседата ми |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
| починал-място = [[Цариград]], [[Османска империя]] |
| починал-място = [[Цариград]], [[Османска империя]] |
||
}} |
}} |
||
[[Файл:Ottoman parliament 1912 note.jpg|дясно|мини|250п|Обява на Битолската смесена изборна комисия, в която се съобщават номинираните за депутати от града: Кенан Зия бей, Анастас Христов, [[Емануил Лепчев]] и Георги Теохаридис.]] |
|||
'''Анастас (Атанас) Хажиангелов Христов''' е български юрист, общественик и просветен деец от Македония. |
'''Анастас (Атанас) Хажиангелов Христов''' е български юрист, общественик и просветен деец от Македония. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е в 1876 година в [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в Османската империя. |
Роден е в 1876 година в [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в Османската империя в родолюбиво семейство.<ref>Пандев, Константин. Спомени на Андон Димитров. — ИИИ, т. ХХVI, 1983, стр. 281</ref> Баща му [[Ангел Хаджиилиев]] е изтъкнат български общественик и дарител, а дядо му хаджи Илия е участник в 50-те и 60-те години на ХIХ в. в борбите за българска църковна независимост и в уреждането на просветното дело, както и като един от създателите на българското класно училище в Прилеп. Анастас Христов завършва право в [[Лозана]].<ref>Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българска интелигенция с европейско образование <1878–1912>. — Макед. преглед, ХХIV, 2001, № 3, стр. 60.</ref> Според някои сведения, учителства в Битолската мъжка класическа гимназия в периода от 1896 до 1897 година. |
||
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година работи като адвокат в Солун. Член е на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]. В 1909 година на Втория конгрес на Съюза е избран за председател на Бюрото на конгреса<ref>Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.</ref> и за член на Централното бюро на организацията.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.</ref> |
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година работи като адвокат в Солун. Член е на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]. В 1909 година на Втория конгрес на Съюза е избран за председател на Бюрото на конгреса<ref>Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.</ref> и за член на Централното бюро на организацията.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.</ref> |
||
Умира след тежко боледуване на 36 години на 6 март 1913 година в Цариград.<ref>Скръбна в{{Уникод|ѣ}}сть. — Право, III, № 681, 19 март 1913, стр. 1.</ref> |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 20:25, 13 декември 2013
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Христов.
Анастас Христов | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Лозански университет |
Анастас (Атанас) Хажиангелов Христов е български юрист, общественик и просветен деец от Македония.
Биография
Роден е в 1876 година в Прилеп, тогава в Османската империя в родолюбиво семейство.[1] Баща му Ангел Хаджиилиев е изтъкнат български общественик и дарител, а дядо му хаджи Илия е участник в 50-те и 60-те години на ХIХ в. в борбите за българска църковна независимост и в уреждането на просветното дело, както и като един от създателите на българското класно училище в Прилеп. Анастас Христов завършва право в Лозана.[2] Според някои сведения, учителства в Битолската мъжка класическа гимназия в периода от 1896 до 1897 година.
След Младотурската революция в 1908 година работи като адвокат в Солун. Член е на Съюза на българските конституционни клубове. В 1909 година на Втория конгрес на Съюза е избран за председател на Бюрото на конгреса[3] и за член на Централното бюро на организацията.[4]
Умира след тежко боледуване на 36 години на 6 март 1913 година в Цариград.[5]
Бележки
- ↑ Пандев, Константин. Спомени на Андон Димитров. — ИИИ, т. ХХVI, 1983, стр. 281
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българска интелигенция с европейско образование <1878–1912>. — Макед. преглед, ХХIV, 2001, № 3, стр. 60.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
- ↑ Скръбна вѣсть. — Право, III, № 681, 19 март 1913, стр. 1.