Анастас Христов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
още малко от беседата ми
Ред 12: Ред 12:
| починал-място = [[Цариград]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Цариград]], [[Османска империя]]
}}
}}
[[Файл:Ottoman parliament 1912 note.jpg|дясно|мини|250п|Обява на Битолската смесена изборна комисия, в която се съобщават номинираните за депутати от града: Кенан Зия бей, Анастас Христов, [[Емануил Лепчев]] и Георги Теохаридис.]]
'''Анастас (Атанас) Хажиангелов Христов''' е български юрист, общественик и просветен деец от Македония.
'''Анастас (Атанас) Хажиангелов Христов''' е български юрист, общественик и просветен деец от Македония.


== Биография ==
== Биография ==
Роден е в 1876 година в [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в Османската империя. Завършва право в [[Лозана]].<ref>Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българска интели­генция с европейско образование <1878–1912>. — Макед. прег­лед, ХХIV, 2001, № 3, с. 60</ref>
Роден е в 1876 година в [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в Османската империя в родолюбиво семейство.<ref>Пандев, Константин. Спомени на Андон Димитров. — ИИИ, т. ХХVI, 1983, стр. 281</ref> Баща му [[Ангел Хаджиилиев]] е изтъкнат български общественик и дарител, а дядо му хаджи Илия е участник в 50-те и 60-те години на ХIХ в. в борбите за българска църковна независимост и в уреждането на просветното дело, както и като един от създатели­те на българското класно училище в Прилеп. Анастас Христов завършва право в [[Лозана]].<ref>Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българска интели­генция с европейско образование <1878–1912>. — Макед. прег­лед, ХХIV, 2001, № 3, стр. 60.</ref> Според някои сведения, учителства в Битолската мъжка класическа гимназия в периода от 1896 до 1897 година.


След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година работи като адвокат в Солун. Член е на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]. В 1909 година на Втория конгрес на Съюза е избран за председател на Бюрото на конгреса<ref>Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.</ref> и за член на Централното бюро на организацията.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.</ref>
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година работи като адвокат в Солун. Член е на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]. В 1909 година на Втория конгрес на Съюза е избран за председател на Бюрото на конгреса<ref>Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.</ref> и за член на Централното бюро на организацията.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.</ref>

Умира след тежко боледуване на 36 години на 6 март 1913 година в Цариград.<ref>Скръбна в{{Уникод|ѣ}}сть. — Право, III, № 681, 19 март 1913, стр. 1.</ref>


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 20:25, 13 декември 2013

Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Христов.

Анастас Христов

Роден
Починал

Учил вЛозански университет
Обява на Битолската смесена изборна комисия, в която се съобщават номинираните за депутати от града: Кенан Зия бей, Анастас Христов, Емануил Лепчев и Георги Теохаридис.

Анастас (Атанас) Хажиангелов Христов е български юрист, общественик и просветен деец от Македония.

Биография

Роден е в 1876 година в Прилеп, тогава в Османската империя в родолюбиво семейство.[1] Баща му Ангел Хаджиилиев е изтъкнат български общественик и дарител, а дядо му хаджи Илия е участник в 50-те и 60-те години на ХIХ в. в борбите за българска църковна независимост и в уреждането на просветното дело, както и като един от създатели­те на българското класно училище в Прилеп. Анастас Христов завършва право в Лозана.[2] Според някои сведения, учителства в Битолската мъжка класическа гимназия в периода от 1896 до 1897 година.

След Младотурската революция в 1908 година работи като адвокат в Солун. Член е на Съюза на българските конституционни клубове. В 1909 година на Втория конгрес на Съюза е избран за председател на Бюрото на конгреса[3] и за член на Централното бюро на организацията.[4]

Умира след тежко боледуване на 36 години на 6 март 1913 година в Цариград.[5]

Бележки

  1. Пандев, Константин. Спомени на Андон Димитров. — ИИИ, т. ХХVI, 1983, стр. 281
  2. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българска интели­генция с европейско образование <1878–1912>. — Макед. прег­лед, ХХIV, 2001, № 3, стр. 60.
  3. Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.
  4. Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
  5. Скръбна вѣсть. — Право, III, № 681, 19 март 1913, стр. 1.