Бинкос: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 24: Ред 24:


== История ==
== История ==
Преди [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] е било изцяло турско село, но след идването на руските войски [[турци|турското]] население бяга към [[Турция]]. Земите, които те оставят, са купени от българи и селото става изцяло българско. На запад от селото се намира известната Сатма чешма, където през месец май [[1876]] г. са заловени и убити [[Стоил войвода]] и неговите [[четник|четници]]. От турски името „бин кос“ означава „хиляда ореха“. В селото има над сто орехови дървета. Орехите са не само в и покрай селото, но също така има и по бреговете на минаващата близо река [[Тунжда]]. Бинкос е известно с воденицата, барата и системата от канали за независимо водонапояване, които жителите на селото все още поддържат в отлично състояние. Жителите на с. Бинкос са известни и с производството на сочни праскови и череши.
Преди [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] е било изцяло турско село, но след идването на руските войски [[турци|турското]] население бяга към [[Турция]]. Земите, които те оставят, са купени от българи и селото става изцяло българско. На запад от селото се намира известната Сатма чешма, където през месец май [[1876]] г. са заловени и убити [[Стоил войвода]] и неговите [[четник|четници]]. От турски името „бин кос“ означава „хиляда ореха“. В селото има над сто орехови дървета. Орехите са не само в и покрай селото, но също така има и по бреговете на минаващата близо река [[Тунджа]]. Бинкос е известно с воденицата, барата и системата от канали за независимо водонапояване, които жителите на селото все още поддържат в отлично състояние. Жителите на с. Бинкос са известни и с производството на сочни праскови и череши.


В миналото в Бинкос е имало начaлно училище, което датира от [[1880]] г., и детска градина, но поради липсата на деца са затворени. Причината може да се търси от това, че много от младите жители бягат в близкия административен център - Сливен. Известно е също, че е единственото село, което си е разрушило читалището след Прехода.
В миналото в Бинкос е имало начaлно училище, което датира от [[1880]] г., и детска градина, но поради липсата на деца са затворени. Причината може да се търси от това, че много от младите жители бягат в близкия административен център - Сливен. Известно е също, че е единственото село, което си е разрушило читалището след Прехода.

Версия от 06:58, 15 декември 2013

Бинкос
Общи данни
Население131 души[1] (15 март 2024 г.)
10,2 души/km²
Землище12,85 km²
Надм. височина193 m
Пощ. код8855
Тел. код04513
МПС кодСН
ЕКАТТЕ04114
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСливен
Община
   кмет
Сливен
Стефан Радев
(ГЕРБ; 2015)
Бинкос в Общомедия

Бинкос е село в Югоизточна България. То се намира в Община Сливен, Област Сливен.

Входът на селото и мостът над Беленска река
Паметник на Стоил Войвода край с.Бинкос ( Сатма чешма)
Бент на р.Тунджа край с.Бинкос

География

Село Бинкос е разположено в източна Стара планина, на брега на Беленска река, приток на река Тунджа. Намира се на кръстопът, свързващ Сливен с Твърдица и Сливен с Нова Загора.

История

Преди Руско-турската война е било изцяло турско село, но след идването на руските войски турското население бяга към Турция. Земите, които те оставят, са купени от българи и селото става изцяло българско. На запад от селото се намира известната Сатма чешма, където през месец май 1876 г. са заловени и убити Стоил войвода и неговите четници. От турски името „бин кос“ означава „хиляда ореха“. В селото има над сто орехови дървета. Орехите са не само в и покрай селото, но също така има и по бреговете на минаващата близо река Тунджа. Бинкос е известно с воденицата, барата и системата от канали за независимо водонапояване, които жителите на селото все още поддържат в отлично състояние. Жителите на с. Бинкос са известни и с производството на сочни праскови и череши.

В миналото в Бинкос е имало начaлно училище, което датира от 1880 г., и детска градина, но поради липсата на деца са затворени. Причината може да се търси от това, че много от младите жители бягат в близкия административен център - Сливен. Известно е също, че е единственото село, което си е разрушило читалището след Прехода.

Религии и етноси

В селото живеят предимно етнически българи. През последните години се наблюдава и заселване на цигани. Основна религия е православното християнство

Културни и природни забележителности

Коритото на река Тунджа около селото е подходящо за туризъм и риболов. В близост, по поречието на река Беленска, се намира извор, за водата на която местните твърдят, че е лековита. Подходящо място за почивка през лятото, далеч от шума на всекидневието.

Редовни събития

Личности

Други

Външни препратки

Шаблон:Мъниче селища в България