Симон дьо Бовоар: Разлика между версии

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Файлът „7861_simone_de_beauvoir_cartier_bresson.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител Steinsplitter поради: Per [[commons:Commons:Deletion requests/File:7861 simone de beau...
мРедакция без резюме
Ред 89: Ред 89:
[[Категория:Парижани]]
[[Категория:Парижани]]
[[Категория:Писатели феминисти]]
[[Категория:Писатели феминисти]]
[[Категория:Съвременни философи]]
[[Категория:Френски комунисти]]
[[Категория:Френски комунисти]]
[[Категория:Френски романисти]]
[[Категория:Френски романисти]]

Версия от 09:13, 19 декември 2013

Симон дьо Бовоар
Родена9 януари 1908 г.(1908-01-09)
Починала14 април 1986 г. (на 78 г.)
Професияписател
Националност Франция
Активен период1943-1981
ЖанрФилософия на 20 век
Темаетика на неопределеността, феминистка етика, екзистенциален феминизъм
Направлениефеминизъм, екзстенциална философия
Известни творби"Вторият пол", „Гостенката“, „Мандарините“
Повлияна от
Повлияла на
СъпругЖан-Пол Сартър (без брак)
Подпис
Уебсайт
Симон дьо Бовоар в Общомедия

Симон-Ернестин-Люси-Мари Бертран дьо Бовоар (Шаблон:Lang-fr) е френска писателка, феминистка и философ, автор на новели, изследвания върху философията, политиката, и социалните въпроси, есета и биографии. Тя е най-известна с трактата Вторият пол, публикуван през 1949 г., който представлява детайлен анализ на потисничеството на жената, смятан за основополагащ текст на съвременния феминизъм, както и със своите метафизични романи „Гостенката“ и „Мандарините“. Симон дьо Бовоар е известна и с дългогодишната си връзка с философа Жан-Пол Сартър.

Биография

Ранни години

Симон дьо Бовоар е родена на 9 януари 1908 година в Париж. Тя е най-голямата дъщеря на Жорж Бертран дьо Бовоар, юрист, който в миналото се е опитвал да стане актьор,[1] и Франсоаз Брасьор, дъщеря на богат банкер и силно религиозна католичка. Две години по-късно се ражда по-малката ѝ сестра Елен. По време на Първата световна война семейството губи голяма част от състоянието си, но с мъка се опитва да поддържа общественото си положение, като майката настоява двете ѝ дъщери да учат в престижно манастирско училище. Като дете самата Симон е много религиозна, като дори обмисля да стане монахиня, но на четиринадесетгодишна възраст преживява криза на вярата и остава атеистка до края на живота си.[2]

Симон дьо Бовоар се развива рано в интелектуално отношение, окуражавана от баща си.[3] След като полага матура по математика и философия през 1925 година, тя започва да учи математика в Католическия институт и литература и езици в Института „Света Мария“. След това следва философия в Сорбоната, където пише дипломна работа върху Готфрид Лайбниц под ръководството на Леон Брюншвик. Стажа си за придобиване на учителска правоспособност преминава в едно и също училище с Морис Мерло-Понти и Клод Леви-Строс.

Макар и да не е официално записана там, Симон дьо Бовоар посещава курсове в Екол нормал, подготвяйки се за агрегация по философия, тежък следдипломен изпит във френската образователна система, който служи за съставянето на национална класация на дипломантите. В Екол Нормал тя се запознава със студентите Жан-Пол Сартър, Пол Низан и Рьоне Майо.[1] Комисията за агрегацията с малка разлика дава първото място на Сартър, а Дьо Бовоар остава втора и, едва на 21 години, става най-младият човек, преминал някога изпита.[4]

Жан-Пол Сартър и Симон дьо Бовоар до статуя на Балзак, 1920 г.

През октомври 1929 година Симон дьо Бовоар вече има трайна връзка с Жан-Пол Сартър и той ѝ предлага да се оженят.[5] Това така и не става, според по-късни изявления на Дьо Бовоар, по финансови причини.[6] Дьо Бовоар така и не се омъжва и няма деца, но до края на живота му поддържа връзката си със Сартър, макар че двамата не живеят заедно.[7] През тези години и двамата имат и други паралелни връзки, а Дьо Бовоар е и открито бисексуална.[8]

Известно е, че Сартър и Дьо Бовоар винаги обменят информация за произведенията си преди тяхното публикуване, и днес изследователите спорят за това до каква степен те са повлияли един на друг в книги, като „Битие и Нищо“ на Сартър и „Гостенката“ на Дьо Бовоар. Въпреки това съвременните изследвания на творчеството на Дьо Бовоар се фокусират върху други влияния върху него, като това на Георг Вилхелм Фридрих Хегел и Готфрид Лайбниц.[9]

Работа като учител и първи публикации

След Втората световна война

Последни години

Философия

Основен проблем пред Бовоар е невероятната ефикасност на мъжката власт над жените, при положение, че доминацията е обикновено крехко и временно явление. За да отговори на този въпрос Бовоар използва и разширява Хегеловите разсъждения за връзката между господар и роб. Тя смята, че в центъра на Хегеловите разсъждения е дълбокото прозрение, че в самото съзнание има фундаментална враждебност към всяко друго съзнание; субектът може да бъде поставен, само ако е противопоставен – той се определя като значим, противопоставяйки се на незначимия, на обекта. За да стане субект всеки се нуждае от признание, а то може да бъде получено единствено чрез доминация над Другия, чрез превръщането му в обект. Така в публичната сфера мъжете се стремят да станат субекти чрез борба и тези битки водят до несигурни господари и неохотни роби. Но жените, способни да разпознават мъжете субекти, вместо да се борят да станат субекти, опитвайки се на свой ред да превърнат мъжете в обекти, позволяват да бъдат доминирани и дори помагат за собственото си подчинение. Притежавайки ги, мъжете се сдобиват с Друг, който ги подкрепя, а не ги заплашва, и срещу когото няма нужда да се борят. Така те получават статута на субекти за сметка на жената, която няма Друг и не може да избяга от позицията си на обект на мъжа.

В по-голямата част от Вторият пол Бовоар се занимава със скицирането на културните образи на мъжествеността и женствеността, в чиято светлина мъжете и жените се възприемат. Тя разглежда многообразните социални действия, които имат за цел да държат жените в подчинено положение и да не им позволяват да търсят собствено превъзходство. Именно чрез тях човек, който не се ражда жена, се превръща в жена - може би най-прочутото твърдение на Бовоар.

Гробът на Жан-Пол Сартър и Симон дьо Бовоар в Монтпарнас

Бележки

  1. ↑ а б Mussett, Shannon. Simone de Beauvoir (1908—1986) // iep.utm.edu. Internet Encyclopedia of Philosophy, 2010. Посетен на 2011-11-23. (на английски)
  2. ↑ Thurman, Judith. Introduction to Simone de Beauvoir’s ‘The Second Sex’ // nytimes.com. The New York Times, 2010. Посетен на 2011-11-23. (на английски)
  3. ↑ Bair 1990, с. 60.
  4. ↑ Menand, Louis. Stand By Your Man // newyorker.com. The New Yorker, 2005. Посетен на 2011-11-23. (на английски)
  5. ↑ Bair 1990, с. 155 – 156.
  6. ↑ Bair 1990, с. 156.
  7. ↑ Schneir, Miriam. Feminism in Our Time. Vintage Books, 1994. ISBN 0-679-74508-4. p. 5. (на английски)
  8. ↑ Appignanesi, Lisa. Our relationship was the greatest achievement of my life // guardian.co.uk. The Guardian, 10 June 2005. (на английски)
  9. ↑ Bergoffen 2010.
Цитирани източници
  • Bair, Deirdre. Simone de Beauvoir: A Biography. New York, Summit Books, 1990. ISBN 0-671-60681-6. (на английски)
  • Bergoffen, Debra. Simone de Beauvoir // The Stanford Encyclopedia of Philosophy. plato.stanford.edu, 2010. (на английски)

Библиография

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Симон дьо Бовоар.
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Симон дьо Бовоар.

На Български език

  • Вторият пол, том I, Колинс-5
  • Вторият пол, том II, Преживеният опит, Колинс-5, 1996
  • За един морал на нееднозначността, София: Наука и изкуство, 2002
  • Гостенката, (роман, 1943), София:Фама, 2007
  • Всички са смъртни, (роман 1946), София:Народна Култура, 1986
  • Лъскави картинки, (роман), София:Фама, 2008
  • Сломената жена, (роман, 1967), София:Колибри, 2007
  • Мандарините, (роман, 1954)

На Френски език

  • Les Mandarins, 1954;
  • Mémoires d'une jeune fille rangée, 1958.

Шаблон:Link FA

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Симон_дьо_Бовоар&oldid=5973881“.