Ракита: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
{{растения-мъниче}} |
{{растения-мъниче}} |
||
== Разпространение на Ракита == |
|||
[[Категория:Върбови]] |
|||
Край реки и потоци из цялата страна, до 1600 м надм. височина. |
|||
== Описание на Ракита == |
|||
Силно разклонен храст, висок 5—6 (8) м, с лъскави, голи, в началото пурпурни, след това зеленикави или жълтосиви клони. Листата приседнали или с къси дръжки, често срещуположни. Цветовете са еднополови, събрани в мъжки и женски реси. Плодът е кутийка, а семето е дребно, с власинки. |
|||
== Използваема част на Ракита == |
|||
Корите, ресите и листата. Корите се белят напролет — март, при започване на сокодвижението. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Отвън са жълтеникавокафяви, отвътре зеленокафяви, без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 11%. Опаковат се в бали или торби. |
|||
Ресите се берат през време на цъфтежа им — март-април. Сушат се на сянка или в сушилня при t до 40°С. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби. |
|||
Листата се берат след прецъфтяването — май. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушените листа и реси са зелени без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби или бали. Всички части на ракитата се пазят на сенчесто, сухо и проветриво място. |
|||
== Химичен състав на Ракита == |
|||
Кората на ракитата съдържа дъбилни вещества и гликозида салицин, който в кръвта се окислява и се превръща в салицилова киселина (оттам като противоревматично средство), от друга страна, салицинът при хидролиза се разпада на салигенин и гликоза (салигенинът е салицилов алкохол); бензоилсалицин, популин и др. Подобно съдържание имат и ресите, и листата. |
|||
== <strong>Лечебно действие и приложение на Ракита</strong> == |
|||
<strong>Запичащо, температуропонижаващо, кръвоспиращо, местнообезболяващо, противовъзпалително и отчасти противоглистно действие</strong>. Прилага се от стари времена за лечение на <strong>плеврит и ревматизъм, кръвоизливи от различен произход, диария, болезнена менструация</strong>. До откриването на хинина корите на ракитата са се използвали като противомаларично средство. |
|||
Българската народна медицина препоръчва кората на ракитата при <strong>дизентерия, кожни обриви, сифилис, ревматизъм, подагра, против полово влечение, неврастенично безсъние, простудни заболявания, стомашни болки, главоболие, болести на нервите, чернодробни страдания</strong> и др. Външно — кората, стрита на брашно, служи за посипване на гнойни рани и гангрени, а настойката от кори в червено вино (5:100) — за усилване и против температура. Корите се употребяват и в кожарската промишленост. Подобно, но по-слабо действие имат ресите и листата на ракитата. |
|||
== Начин на употреба на Ракита == |
|||
1 супена лъжица от кората се вари в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Освен това 2 супени лъжици листа и реси може да се запарят в 0,5 л вряла вода. Пие се по същия начин.[[Категория:Върбови]] |
|||
[[Категория:Дървесни видове]] |
[[Категория:Дървесни видове]] |
||
Версия от 16:27, 24 декември 2013
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ракита.
| Ракита | ||||||||||||||||||||
 Ракита (Salix viminalis) | ||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||
| Ракита в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Ракитата (Salix viminalis) е вид храстовидна върба. Обикновено достига височина между 3 и 6 m. Дългите прави клони имат необичайно дълги и тесни листа - около 10-15 cm дължина и само 1 cm ширина. Листата на ракитата са тъмнозелени, сиви от долната страна.
Гъвкавите клони правят ракитата особено подходяща за изработването на кошници. Тя се среща най-често край потоци и други влажни места.
Външни препратки
Разпространение на Ракита
Край реки и потоци из цялата страна, до 1600 м надм. височина.
Описание на Ракита
Силно разклонен храст, висок 5—6 (8) м, с лъскави, голи, в началото пурпурни, след това зеленикави или жълтосиви клони. Листата приседнали или с къси дръжки, често срещуположни. Цветовете са еднополови, събрани в мъжки и женски реси. Плодът е кутийка, а семето е дребно, с власинки.
Използваема част на Ракита
Корите, ресите и листата. Корите се белят напролет — март, при започване на сокодвижението. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Отвън са жълтеникавокафяви, отвътре зеленокафяви, без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 11%. Опаковат се в бали или торби. Ресите се берат през време на цъфтежа им — март-април. Сушат се на сянка или в сушилня при t до 40°С. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби. Листата се берат след прецъфтяването — май. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушените листа и реси са зелени без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби или бали. Всички части на ракитата се пазят на сенчесто, сухо и проветриво място.
Химичен състав на Ракита
Кората на ракитата съдържа дъбилни вещества и гликозида салицин, който в кръвта се окислява и се превръща в салицилова киселина (оттам като противоревматично средство), от друга страна, салицинът при хидролиза се разпада на салигенин и гликоза (салигенинът е салицилов алкохол); бензоилсалицин, популин и др. Подобно съдържание имат и ресите, и листата.
Лечебно действие и приложение на Ракита
Запичащо, температуропонижаващо, кръвоспиращо, местнообезболяващо, противовъзпалително и отчасти противоглистно действие. Прилага се от стари времена за лечение на плеврит и ревматизъм, кръвоизливи от различен произход, диария, болезнена менструация. До откриването на хинина корите на ракитата са се използвали като противомаларично средство.
Българската народна медицина препоръчва кората на ракитата при дизентерия, кожни обриви, сифилис, ревматизъм, подагра, против полово влечение, неврастенично безсъние, простудни заболявания, стомашни болки, главоболие, болести на нервите, чернодробни страдания и др. Външно — кората, стрита на брашно, служи за посипване на гнойни рани и гангрени, а настойката от кори в червено вино (5:100) — за усилване и против температура. Корите се употребяват и в кожарската промишленост. Подобно, но по-слабо действие имат ресите и листата на ракитата.
Начин на употреба на Ракита
1 супена лъжица от кората се вари в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Освен това 2 супени лъжици листа и реси може да се запарят в 0,5 л вряла вода. Пие се по същия начин.
- ↑ Salix viminalis (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)