Съсловие: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 76: Ред 76:
* [[Романтизъм]]
* [[Романтизъм]]


[[Категория:Съсловия]]
[[Категория:Съсловия| ]]
[[Категория:История на правото]]
[[Категория:История на правото]]



Версия от 00:20, 30 декември 2013

Френско изображение от 13 в. на тристранния социален ред на Средновековието - oratores: "Онези, които се молят", bellatores: "Онези, които се борят", and laboratores: "Онези, които работят".

Съсловията са основния социален ред на йерархичното общество, признат през Средните векове в християнска Европа. С развитието на феодализма през Средновековието, разделянето става все по-строго, а социалната мобилност между класите намалява. Френската революция дава силен тласък за отмените класовото разделение, а през 19 век, това разделение е отменено в повечето европейски страни.

Членовете на съсловията се различават от останалата част от населението по своя правен статут. За разлика от класите, съсловията имат обичаен произход, т.е. те са се формирали и обособили исторически в продължение на продължителен период от време.

Класическо разделение

Съсловното разделение е характерна черта на средновековна Европа, и обикновено включва трите:

  1. аристокрацията;
  2. духовенството и
  3. обикновените хора.

По време на стария ред с просвещението, във водещата европейска страна - Франция, последното съсловие става популярно като Третото съсловие и включва или обединява всички останали извън благородниците и духовенството. По това време обаче са наблюдава значително разслояване, като в третото съсловие се обособява т.нар. буржоазия, т.е. забогатели търговци (лихвари), индустриални и занаятчийски работници, закрепостени селяни и държавна администрация.

На европейските съсловия в индийското и китайско общества отговарят кастите. В САЩ, поради липсата на средновековна история на страната, такова разделение или разграничение липсва, т.е. няма (виж и богат, беден).

Съсловия в Древна Гърция

В книга VIII, "държавата", Платон предава за три класа древни гърци:

  1. владетели, философи;
  2. войни-стражи;
  3. демиург.

Съсловия в Древен Рим

Римският пример е следван и през средновековието, като местото на нобилите е заето от духовенството. В Англия третото съсловие формира т.нар. общинници (Шаблон:Lang-en) включващи и нисшето духовенство. Първите две са аристокрацията (Шаблон:Lang-en) и висшето духовенство (Шаблон:Lang-en).

Съсловия в Средновековна България

Съсловията в българските земи са били царските властели, божиите служители (духовенството) и простолюдието.

Съсловия в Русия

В Русия има разлика в съсловната структура на обществото по времето на Руското царство и Руската империя.

Първоначално са обособени две главни функционално - на тегобниците, т.е. на онези "обременени" с фиска и на дължащите служба на властта в лицето на царя (ангария).

Привилегировани съсловия са традиционната аристокрация - болярите (виж Болярска дума), нисшата аристокрация наричана дворянство, а римското съсловие на конниците е заменено от стрелците.

Извън данъкоплатците, т.е. в съсловията дължащи служба са крепостните селяни по силата на крепостното право и посадските люди, особено съсловие дължащо многобройни повинности.

В Руското царство и империя е имало до 1861 г. и едно нисше съсловие на холопите.

В руското общество през втората половина на XVIII век е имало следното съсловно деление:

Руският православен клир традиционно се е поделял на бял (еноряшки) и черен (монашески).

Търговците в края на XVIII век са разделени на три гилдии, в зависимост от размера на капитала.

Тези, които не са принадлежали към никое съсловие са били известни като разночинници, т.е. обикновени хора.

Руските селяни в зависимост от това на чия земя живеят са се поделяли на такива:

  1. обитаващи и обработващи държавни земи;
  2. на помешници;
  3. на императорското семейство и на
  4. придадена към предприятие или стопанство (отделени селяни).

Източници

  • Великата френска революция от Вилхелм Блос, ISBN 978-954-8898-07-2; Стара Франция - стр. 5-25;

Вижте също