Държавно устройство на Египет

Египет

Политиката на Египет се основава на републикански принцип , с полу-президентска система на управление.След египетската революция през 2011 г. и поради оставката на президента Хосни Мубарак, изпълнителната власт е поета от Върховния съвет на въоръжените сили, който разпусна парламента и суспендира конституцията.През 2012 г. президентските избори доведоха до избирането на Мохамед Морси като пети президент на Египет.

Председателство

Съгласно новите правила от референдума през март 2011г. , президентът се ограничава с мандат от две до четири години, и упражнява надзор върху изборите със съдебната власт. Председателят е длъжен да назначи заместник, а Комисията да изготви нова конституция след парламентарните избори. Кандидатите трябва да представят 30 000 подписа от най-малко 15 провинции, или 30 членове на Камарата на законодател, или определяне от страна, която държи най-малко едно място в законодателния орган. След свикването на събрание новоизбраната народна партия и Maglis Ал Шура през март 2012, е назначена комисия за да изготви проект за нова конституция, която да замени конституцията преди революцията , следвана от президентските избори. Въпреки това, египетските президентски избори през 2012 се провели преди новата конституция.Военният съвет, който дошъл на власт в началото на 2011 г., обещал справедлив и граждански вот. Първият тур на изборите се проведе на 23 и на 24 май , 2012. Той бе последван от балотаж на 16 юни и 17 юни [4], който Мохамед Морси спечели. Той встъпи в длъжност 30 юни, 2012.

Законодателна власт

Парламента се събира в една осем месечна сесия всяка година, при особени случаи Президента на Републиката може да свика допълнителна сесия.Въпреки че силата на Парламента се е увеличила значително от измененията през 1980, той продължава да е прекалено слаб, за да балансира огромните правомощия на президентския пост.

Народното събрание (МАГЛИС ЕЛ-ШААБ)

Народното Събрание е главното законодателно тяло.От общо 454 депутата, 444 са директно избрани и не повече от 10 могат да бъдат посочени от Президента (член 87 от Конституцията).Събранието има пет годишен мандат но може да бъде разпуснато по-рано от Президента.На всяка нова изборна сесия се преизбират всички места.400 от тях се гласуват на пропорционален принцип а останалите 44 са на местен мажоритарен принцип.Конституцията гарантира петдесет процента от депутатите като „работници и селяни”, (въпреки че всъщност „работници и селяни” се оказват всъщност пенсионирани военни офицери и персонал „вътрешна сигурност”). Народното Събрание може да свали принудително кабинета, като гласува вот на недоверие.По тази причина Министър Председателят и кабинета му са от доминиращата партия/коалиция в НС.В случай на президент и събрание от настроени една срещу друга партии се получава така нареченото „съжителство”.Периодично предлаганите вотове на недоверие предлагани от опозицията заради действия сметнати за изключително неправилни, обаче, са чисто реторични – партийната дисциплина се оказва достатъчен механизъм за да осигурни стабилноста на правителството по време на мандата. Народното Събрание е разпуснато с анулиране на конституцията през февруари 2011.Първият етап от новите избори е планирано да започне на 28 ноември 2011, втория на 14 декември 2011 и третия на 3 януари 2012 и първото събиране да бъде на 17 март 2012.Номинациите заизборите започнали на 12 октомври 2012.Седемдесет процента от 498 парламентарни места са щели да бъдат формирани от партийни листи и останалите тридесет процента – от независими кандидати.Оставянето на 30 „мажоритарни” места е силно противоречиво.

Консултативен съвет (МАГЛИС ЕЛ-ШУРА)

Съветът „Шура” е съставен от 264 членове на горната камара на Парламента съставен през 1980.От тях 176 членове са директно избрани и 88 са посочени от Президента на Републиката за шест годишен мандат, половината от тях се обновяват всеки три години. Законодателната власт на КС е ограничена.По повечето въпроси НС има последната дума в случай на разичия между двете камари. КС е разпуснато с анулиране на Конституцията през февруари 2011.Пост-революционно са били започнати избори на три етапа за нови 270 места (от 29 януари 2012 до 11 март 2012).

Парламентарни избори

Има осемнайсет легитимни политически партии.Формирането на политически партии на база религия е забранено от Конституцията.Официалната опозиция и мюсюлмански групи оказващи политически натиск, като Мюсюлманското Братство са били активни в Египет и обявяват публично възгледите си.Те са представени на различни нива в политическата система.От революцията насам властта е съсредоточена в ръцете на Президента на Републиката и Националната Демократична Партия които запазват свръх-мнозинство в НС. Изборите през ноември 2000 година по принцип се разглеждат като по-прозрачни и добре проведени от предишните, заради безпреистрастното следене на служби следящи общественото мнение.Партиите в опозиция продължават да се оплакват от манипулиране на електората от правителството и много египтяни мислят че вота им е проследен от същите служби и да им бъде потърсена сметка.Имало е значителни ограничения на политическия процес и свободата на изразяване за неправителствени организации вкючително и професионални синдикати и организации следящи правата на човека. С анулирането на конституцията през февруари 2011, парламента е разпуснат.Много нови политически партии се формират очаквайки да пуснат кандидати в Египетските парламентарни избори 2011-2012. Под национално ниво, властта се упражнява от губернатори и кметове посочени от централното правителство и избрани от народа местни съвети.

Военен съвет

След оставката на президента Хосни Мубарак, през 11 февруари 2011, Египет минава под власта на Върховния Съвет на Военните Сили, по-често наричан Военен Съвет.Воден е от Фелд Маршал Мохамед Хюсейн Тантауи. Съветът е бил с намерението да има преходна функция, предавайки държавната власт на президента след изборите през май.Съвета има значителна власт, и според поне един източник, едностранно е издал декларация, даваща му законодателна и съдебна власт и на практика „решава какъв да е закона”.

Гражданско общество

Счита се,че египтяните живеят в извънредно положение от 1967 година насам, с изключение на 18 месечно прекъсване започнало през 1980 година.На всеки три години от 1981 година насам се удължават непрекъснато спешни закони за вътрешния ред.Тези закони рязко ограничават всяка неправителствена организация,улични демонстрации,неодобрени политически организации ,както и не-регистрираните финансови дарения,които са официално забранени.Въпреки това ,от 2000г. насам,тези ограничения на практика са били нарушени.През 2003 г. дневния ред е силно изместен към местните демократични реформи. През 2011 г. Египетската революция вдъхновена от неотдавнашната революция в Тунис,води до принудителна оставка на президента Мубарак.

Политическите групи за натиск и лидери

Мюсюлманското братство и Националната демократическа партия се считат за най-добре организираните политически групи в Египет.Преди революцията Мубарак показва почти никаква толерантност към политическата дейност на Братствата за първите му два мандата като се счита,че една от причините за масовите протести е точно тази.

Международни отношения

Постоянното седалище на Арабската лига се намира именно в столицата на страната Кайро.Както и Генералният секретар на Лигата традиционно е египтянин като в момента бившият египетски външен министър Амр Муса е сегашния генерален секретар на Арабската лига.През 1978 г. Лигата се мести в Тунис в знак на протест срещу мирния договор подписан с Израел,но след близо 20 години се завръща отново в Египет (1989г.). Египет е първата арабска държава,която установява дипломатически отношения с държавата Израел.Страната има голямо влияние сред другите арабски страни и изиграва важна роля като посредник в решаване на спорове между различни страни,както и в израелско-палестинския спор.Повечето арабски страни все още вярват ,че Египет отново играе голяма роля,макар страната да е по-ограничена. Бившият египетски вицепремиер Буртос Бутрос-Гали служи като генерален секретар на ООН в периода 1991-1996 г.

Външни препратки

• официален сайт на президента
• официален сайт на горната камара на парламента

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Politics of Egypt в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Министерства:

• официален сайт на министерски съвет
• официален сайт на министерството на външните работи
• официален сайт на министерството на човешките ресурси и емиграцията
• официален сайт на министерството на държавната политика за околната среда