Христо Петров: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е през 1892 г. в [[Ловеч]]. През 1914 г. завършва Военното училище в [[София]] и участва в [[Първа световна война|Първата световна война]]. След това завършва право в [[Софийския университет]], а след това и минно инженерство. От 1941 г. е преподавател в техническото училище в София и софийски областен директор. В периода 1941-1942 е директор на мина "Перник", а от следващата година до 1944 е [[министър на железниците, пощите и телеграфите]]. В периода 11 април 1942-14 септември 1943 година е министър на земеделието. Осъден е на смърт от Народния съд, 5 милиона лева глоба и конфискация на имуществото<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 211, ISBN 954-528-790-X</ref>. |
Роден е през 1892 г. в [[Ловеч]]. През 1914 г. завършва Военното училище в [[София]] и участва в [[Първа световна война|Първата световна война]] като артилерийски офицер в първо конно артилерийско отделение. На 12 януари 1919 г. се уволнява с чин капитан. След това завършва право в [[Софийския университет]], а след това и минно инженерство. От 1941 г. е преподавател в техническото училище в София и софийски областен директор. В периода 1941-1942 е директор на мина "Перник", а от следващата година до 1944 е [[министър на железниците, пощите и телеграфите]]. В периода 11 април 1942-14 септември 1943 година е министър на земеделието. Осъден е на смърт от Народния съд, 5 милиона лева глоба и конфискация на имуществото<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 211, ISBN 954-528-790-X</ref>. Присъдата е отменена с [[решение № 172 на Върховния съд]]<ref name="ташев">{{ташев|365}}</ref>. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
* [http://www.mzh.government.bg/Article.aspx?lmid=664&id=664&lang=1 Биография на сайта на министерството на земеделието] |
|||
{{пост начало}} |
{{пост начало}} |
||
| Ред 27: | Ред 26: | ||
{{СОРТКАТ:Петров, Христо}} |
{{СОРТКАТ:Петров, Христо}} |
||
[[Категория:Български политици (1918-1945)]] |
[[Категория:Български политици (1918-1945)]] |
||
[[Категория:Български |
[[Категория:Български капитани]] |
||
[[Категория:Родени в Ловеч]] |
[[Категория:Родени в Ловеч]] |
||
[[Категория:Починали в София]] |
[[Категория:Починали в София]] |
||
[[Категория:Жертви на Народния съд]] |
[[Категория:Жертви на Народния съд]] |
||
[[Категория:Български министри]] |
[[Категория:Български министри]] |
||
[[Категория:Випускници на военното училище в София]] |
|||
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] |
|||
Версия от 09:13, 31 декември 2013
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Петров.
| Христо Петров | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1 февруари 1945 г. (на 52 г.)
|
| Учил в | Софийски университет Национален военен университет |
Христо Петров Дойчинов е български политик, осъден на смърт и екзекутиран на 1 февруари 1945 г. от действалия в противоречие на Търновската конституция т.нар. Народен съд. Тази екзекуция като останалите осъдени от Народния съд висши политици са част от репресивните действия, предприети от властта насилствено установена в България след преврата от 1944 г. с цел налагане на комунистически режим в България при това по такъв начин, че сред обществото да няма реална опозиция.
Биография
Роден е през 1892 г. в Ловеч. През 1914 г. завършва Военното училище в София и участва в Първата световна война като артилерийски офицер в първо конно артилерийско отделение. На 12 януари 1919 г. се уволнява с чин капитан. След това завършва право в Софийския университет, а след това и минно инженерство. От 1941 г. е преподавател в техническото училище в София и софийски областен директор. В периода 1941-1942 е директор на мина "Перник", а от следващата година до 1944 е министър на железниците, пощите и телеграфите. В периода 11 април 1942-14 септември 1943 година е министър на земеделието. Осъден е на смърт от Народния съд, 5 милиона лева глоба и конфискация на имуществото[1]. Присъдата е отменена с решение № 172 на Върховния съд[2].
Източници
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 211, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 365.
| Димитър Кушев | → | министър на земеделието и държавните имоти (11 април 1942 – 14 септември 1943) |
→ | Иван Бешков |
| |||||||||||