Северна Уей

Северна Уей 北魏
386 – 535
Континент	Азия
Столица	Шънлъ (386-398) Пинчън (398-493) Луоян (493-534) Чанан (534-535)
Официален език	класически китайски език
Династия	Туоба
Предшественик Късна Цин Късна Йен Ся (5 век)|Ся Северна Йен Северна Лян Наследник Източна Уей Западна Уей
Днес част от	Китай
Северна Уей в Общомедия

Северна Уей (Шаблон:Lang-zh) е държава в Източна Азия, съществувала от 386 до 535 година в северната част на днешен Китай.

Северна Уей възниква през 386 година, когато сиенбейският род Туоба се отцепва от Късна Цин и образува собствена държава в днешна Вътрешна Монголия. Владетелите на Южна Лян използват титлата император и през 439 година успяват да обединят целия Северен Китай. С това те слагат край на епохата на Шестнайсетте царства и поставят началото на периода Южни и северни династии. Северна Уей контролира Северен Китай до 535 година, когато се разделя на Източна Уей и Западна Уей.

Владетели на Северна Уей

Официално име		Лично име	Управление
1	Уей Даоу	Туоба Гуей	386-409
2	Уей Минюен	Туоба Съ	409-423
3	Уей Тайу	Туоба Тао	424-452
4	Уей Нанан	Туоба Ю	452
5	Уей Уънчън	Туоба Дзюн	452-465
6	Уей Сиенуън	Туоба Хун	466-471
7	Уей Сяаоуън	Юен Хун	471-499
8	Уей Сюену	Юен Къ	499-515
9	Уей Сяомин	Юен Сю	516-528
10	Уей Йоуджу	Юен Джао	528
11	Уей Сяоджуан	Юен Дзийоу	528-530
12	Уей Чангуан	Юен Йе	530-531
13	Уей Дзиемин	Юен Гун	531-532
14	Уей Андин	Юен Лан	531-532
15	Уей Сяоу	Юен Сиу	532-535