Пролет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 13:32, 4 януари 2014

Пролетта е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с лятото, есента и зимата. Астрономически тя започва с пролетното равноденствие (около 21 март в Северното полукълбо и 23 септември в Южното) и свършва с лятното слънцестоене (около 21 юни в Северното полукълбо и 21 декември в Южното). В метеорологията се използва различна конвенция - пролетните месеци са март, април и май в Северното полукълбо и септември, октомври и ноември в Южното.

През пролетта дните започват да стават по-дълги от нощта, температурите се повишават, природата се връща към активен живот. Първите характерни цветя за сезона са кокичетата и минзухарите.

През 2014 г. астрономическата пролет (равноденствие) в Северното полукълбо започва^[1] на 20 Март в 18:57 ч. българско време;

Причини

Динамика на месечните средни температури на Земята

Пролетта, както и останалите сезони се дължат на наклона на земната ос, който е 23.5° спрямо орбиталната равнина в която се движи Земята. Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето. В деня на пролетно равноденствие (пролетната равноденствена точка е през м. март за Северното и през м. септември за Южното полукълбо) директните слънчеви лъчи падащи под ъгъл от 90 градуса пресичат т. нар небесен екватор и навлизат в северното или южното полукълба (съответно март/септември). Вследствие на това, лъчите на слънцето падащи върху земната повърхност увеличават ъгъла си, слънчевото греене нараства значително. Слънчевите лъчи започват да падат по-вертикално (под по-голям ъгъл), като това води до увеличаване на енергията с която се нагрява земната повърхност и океаните. В района зад полярния кръг слънцето изгрява с което се намалява и прекратява загубата на топлина в Космоса. С напредването на пролетта все по-голяма част от съответното полукълбо e осветено от слънцето като нощта намалява значително, а продължителността на деня нараства и става по-голяма от тази на нощта. Затоплената повърхност загрява надлежащия въздух все повече, като в малките географски ширини започва да се формират топли и горещи въздушни маси, които настъпват все по на север в Северното полукълбо или все по на юг в Южното. В края на пролетта притока на енергия от слънцето превишава значително загубата в Космоса и това води до трайно повишаване на температурите — преход към лятото. Астрономическата пролет завършва в деня на лятното слънцестоене — през м. юни за Северното или м. декември за Южното полукълба. Тогава слънчевите лъчи идващи под ъгъл 90 градуса падат точно върху съответната тропична окръжност и спират миграцията си на север или юг, като в този ден слънцето заема най-високото си видимо положение над хоризонта за цялата година. 1.Видео файл с обяснения за причините 2.Видео файл с обяснения за причините Вижте къде в момента са директните слънчеви лъчи - Жълтият слънчев знак маркира мястото където слънцето в този момент е в зенит.

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Пролет.

Източници

↑ http://astrocalendar.50webs.com/suncordrs.html

Годишни ефемериди на Слънцето за 2013 г. българско време

[1] ttp://astrocalendar.50webs.com/suncordrs.html

[1]

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 През пролетта дните започват да стават по-дълги от нощта, температурите се повишават, природата се връща към активен живот. Първите характерни цветя за сезона са кокичетата и минзухарите.
-* През 2013 г. астрономическата пролет (равноденствие) в [[Северното полукълбо]] започва<ref>http://astrocalendar.50webs.com/suncordrs.html</ref> на 20 [[Март]] в 13:01 ч. българско време;
+* През 2014 г. астрономическата пролет (равноденствие) в [[Северното полукълбо]] започва<ref>http://astrocalendar.50webs.com/suncordrs.html</ref> на 20 [[Март]] в 18:57 ч. българско време;
 == Причини ==