Пондичери: Разлика между версии
Редакция без резюме |
форматиране |
||
Ред 100: | Ред 100: | ||
== Туристически забележителности == |
== Туристически забележителности == |
||
⚫ | |||
'''Места за посещение''' |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
* [[Ауровил]] |
|||
⚫ | |||
* Ауровил плаж (Плажът на спокойствието) |
|||
⚫ | |||
• Ауровил плаж (Плажът на спокойствието) |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
* Храм Лауда Чинна Амман |
|||
⚫ | |||
* Храм Манакула Винягар |
|||
⚫ | |||
• Храм Манакула Винягар |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
* Плаж Пондичери |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
* Църква “Св. Джоузев” |
|||
* Църква “Христос Младенец” |
|||
* Църква “Св. Антониар” |
|||
* Църква “Св. Ксавиер” |
|||
⚫ | |||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 15:41, 4 януари 2014
Пондичери е обединена територия в южна Индия (в източната част на щата Тамил Наду). В миналото е било френска колония, състояща се от четири неграничещи една с друга територии.
През септември 2006, официално името е сменено от Пондичери на Пудучери, което означава „Ново село“. Известно е още като Френската ривиера на изтока. В наши дни Пудучери се определя като образователен център на южна Индия, притежавайки около 7 колежа по медицина, 7 колежа по инжинерство и 10 колежа по изкуство, наука и техника.
География
Пондичери се състои от четири области: Пондичери, Карайкал и Янам в Бенгалски залив и Махе в Арабско море. Пудучери (Пондичери) и Карайкал, за сега, са най-големите и са територии в Тамил Наду. Янам и Махе са територии на Андра Прадеш и Керала поотделно. Общата територия е 492 кв.км.: Пудучери ( град-столица) 293 кв.км., Карайкал 160 кв.км., Махе 9 кв.км. и Янан 30 кв.км.
История
Има сведения, че римляни са търгували в Пондичери около преди 800 г. Пр.н.е. В музея на Пондичери се пазят Римски чаши, делви и монети, с които се е търгувало тогава. Също така, има данни, че Св. Ксавиер (St. Xavier) е посещавал Пондичери.
Френско влияние
Пондичери все още пази много свидетелства за времето си като френска колония. Кокетни и подредени, перпендикулярни улички. По произход холандски, архитектурните планове на Пондичери датират от края на седемнадесети век (1693-1694) и се пазят в Националните архиви в Хага. Целият град е разделен на две части, на Френски квартал ('Ville Blanche' или 'Бял Град') и Индийски квартал ('Ville Noire' или 'Черен Град'). Историята на Френска Индия е начело с Жозеф Франсоа Дюплеи, главен комендант на Френската военновременна войска в Индия, и конкурентът му Робърт Клайв. Дюплекс е главния отговорен за войните в щата Карнатака. Първоначално успешно устоявал на атаките на англичаните, но губи в по-следващи битки.
Френското влияние е останало дори извън пределите на града. Номерирането на къщите е също уникално в сравнение с други градове в Тамил Наду, всички четни номера са от едната страна на улицата, а нечетните, на противоположната страна.
Официални езици
Официалните езици в Пондичери са: тамил, телугу, малелям и френски език.
През 2001 г. броят на хората, говорещи на всеки един от официалните езици, са, • тамил: 820,749 (В областите Пондичери и Карайкал) • малелям: 36,823 (Само в областта Махе) • телугу: 31,362 (В области Пондичери и Янам) • френски: Над 10,000
Туристически забележителности
- Археологически разкопки "Арикамеду"
- Ашрам Шри Ауробиндо
- Ауровил
- Ауровил плаж (Плажът на спокойствието)
- Ай Мантап (или) Ай Мандабам Монумент
- Ботаническа градина
- Чунамбар Кораб-къща
- Барати парк
- Храм Гокиламбал Тирукамешварар
- Църквата “Свещена броеница”, Мутиалпет
- Катедрала “Непорочното зачатие на Дева Мария”
- Святото сърце на Исус, ул. Ганди
- Храм Каматчи Амман
- Паметник на Кизурския Договор
- Храм Лауда Чинна Амман
- Храм Манакула Винягар
- Църква “Нелитска Надежда Дева Мария”
- Старият военноморски пристан
- Музеят Пондичери
- Плаж Пондичери
- Колеж “Папа Йоан Павел II”
- Библиотека “Ромейн Роланд”
- Църква “Св. Дух”
- Църква “Св. Джоузев”
- Църква “Христос Младенец”
- Църква “Св. Антониар”
- Църква “Св. Ксавиер”
Източници
|