Кирил Драмалиев: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Български министри using HotCat |
м Премахване на Категория:Български политици (1945-1989) using HotCat |
||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
{{СОРТКАТ:Драмалиев, Кирил}} |
{{СОРТКАТ:Драмалиев, Кирил}} |
||
[[Категория:Български политици (1918-1945)]] |
[[Категория:Български политици (1918-1945)]] |
||
[[Категория:Български политици (1945-1989)]] |
|||
[[Категория:Български комунисти]] |
[[Категория:Български комунисти]] |
||
[[Категория:Посланици на България в Полша]] |
[[Категория:Посланици на България в Полша]] |
||
Версия от 22:24, 8 януари 2014
| Кирил Драмалиев | |
| български политик и просветен деец | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Народен представител в: XXVI ОНС VI ВНС I НС II НС III НС | |
Кирил Георгиев Драмалиев е партиен, държавен, просветен деец и дипломат.
Биография
Кирил Драмалиев е роден на 9 февруари 1892 г. в гр. София. Учи в Софийската класическа гимназия. Завършва немска филология, като защитава и докторат в Мюнхен. Завръщайки се в България, работи като учител. Драмалиев е сред ръководителите на лявото учителско профсъюзно движение. Включва се в редовете на БКП от 1921. Избран е за член на Софийския градски комитет на партията (1937, 1941–1944).
Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. Интертиран в лагер (1940). Участва в написването на „Програма на Отечествения фронт“. Главен представител на БРП (к) в Националния комитет на Отечествения фронт. [1] [2]Подписът на д-р Кирил Драмалиев стои под всичики програмни и политически документи на ОФ, включително и от 28 август 1944 г., призоваващ за „Народен съд над виновниците за досега водената катастрофална политика и за всички провинени в изстъпления над народните борци и мирното население в България и окупираните земи.”
На 22 септември 1944 г. със заповед на военния министър Дамян Велчев е узаконен институтът на помощник-командирите — комунисти и бивши партизани, които трябва да установят политическия контрол на ОФ над войската. Кирил Драмалиев е назначен за помощник-командир на V-а Българска армия. Член на ЦК на БКП (1947), председател на Съюза на работниците по просветата (1946–1947). Многократно избиран за народен представител (1945-1961). В 1946 година пише брошурата „Теория и практика на великобългарския шовинизъм“.[3][4]
Министър на народната просвета във второто правителство на Георги Димитров (12 декември 1947 - 20 юли 1949) и в правителствата на Васил Коларов (20 юли 1949 - 20 януари 1950) и Вълко Червенков (20 януари 1950 - 4 февруари 1952). След това преминава на дипломатическа работа. Посланик на НРБ в Полша (1952 - 1954) и в ГДР (1956 - 1958).
По време на сесията на Висшия учебен съвет през м. май-м. юни 1945 г., подкрепян от регента Тодор Павлов, Кирил Драмалиев налага вземането на решение за изключване на древните езици от учебните програми на гимназиите. Публикува книгата "Просветната реформа на Отечествения фронт".
Източници
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 93, 252, 259
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 57, 197, 239
- ↑ Катарџиев, Иван. Васил Ивановски - живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 52.
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 171.
| |||||||||||||||