Красин Химирски

Красин Химирски
български дипломат и поет
Роден	8 октомври 1938 Върбица, България
Учил в	Московски държавен институт по международни отношения
Работил в	Софийски университет

Красин Вълчев Химирски е български дипломат и поет.

Биография

Семейство, образование

Роден e на 8 октомври 1938 г. в с. Върбица, Врачанско. Син е на командира (1941 - 1944) Вълчо Химирски на Червенобрежкия партизански отряд "Дядо Вълко".

Учи в суворовско училище. Завършва „Международни отношения“ с индонезийски и английски в МГИМО, Москва през 1962 г. През 1974 г. защитава докторска дисертация на тема “Развитие на демократичните традиции в съвременната американска поезия” в Академията за обществени науки в Москва (днес: Академия за държавна служба при президента на Руската федерация) и придобива тогавашната научна степен „кандидат на филологическите науки“ (днес: доктор).

Дипломатическа кариера

Постъпва на дипломатическа служба в Министерството на външните работи през 1963 г., където работи до края на 1999 г. На задгранична работа в посолствата на България заема следните дипломатически длъжности:

• Джакарта, Индонезия (1964-1968) - аташе по културата и шарже д'афер (управляващ посолството);
• Вашингтон, САЩ (1976-1981) - аташе по културата и шарже д'афер;
• Москва, Русия (1987-1990) - пълномощен министър, завеждащ отдел „Култура“.

В Босна и Херцеговина (2000-2002) е международен служител по демократизация и избори в мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Работил е също като завеждащ отдел „Наука“ в Руския културно-информационен център в София.

Обществена дейност

Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на преводачите в България, Съюза на българските журналисти, Българския ПЕН-център, Международния фонд за славянски култури в Москва, Американо-българската фондация за изкуство.

Председател е на Управителния съвет на Асоциацията на завършилите МГИМО и на Дружеството на приятелите на Индонезия „Нусантара“.

Творчество, преводи, лекции

Негови стихове са преведени на 23 чужди езика: руски, английски, френски, испански, немски, норвежки, гръцки, турски, японски, хинди, персийски, индонезийски, украински, арменски, латишки, румънски, сръбски, хърватски, босненски, чувашки, монголски, киргизки, азербайджански.

Преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и в Новия български университет, Университета за национално и световно стопанство, Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, Американския университет в България, Благоевград. Той е единственият български преподавател по индонезийски език.

Библиография

• „Камбоджа се бори“ (1971), есеистична книга, съвместно с Димитър Станишев
• „Вярвам“ (1980), стихосбирка
• „Отворете, Сър“ (1986), сборник с разкази
• „Звезден хляб“ (1987), стихосбирка
• „Търся Атлантида“ (1987), стихосбирка
• „Марсианци“ (1996), стихосбирка
• „Бомба със закъснител“ / „Time bomb“ (1998), стихосбирка, двуезична (и на английски)
• „Корзина со сверчками“ (2005), стихосбирка, на руски (в превод: „Кошница с щурци“)
• „Вашингтонски рецитал“ (2005), стихосбирка (печатно и на компакт-диск и аудио-касета с аудиозапис в Библиотеката на Конгреса на САЩ)

Превежда проза и поезия от английски, индонезийски и руски. Превел е книги от:

• Дениз Левертов, американска поетеса от руско-английски произход
• Джейсън Милър, американски поет
• Ърскин Колдуел, американски поет
• Виктория Холт, британска белетристка
• Прамудиа Ананта Тур, индонезийски поет
• Утуй Татанг Сонтани, индонезийски поет

Преводач и съставител е на:

• „Антология на новата индонезийска поезия“
• „Чувашки поети от ХХ век“