Данаил Попов

Данаил Попов
български революционер
Роден	1 януари 1840 г.(1840-01-01) Плевен, днес България
Починал	12 април 1909 г. (на 69 г.) Турну Мъгуреле, Румъния

Данаил Христов Попов е български революционер, деен участник в българското национално-революционно движение през 60 - 70-те години на 19 век, един от най-близките съратници и често наричан „първата ръка“ на Васил Левски. Именно от дома на Попов в Румъния Апостола тръгва към България. С негова препоръка през 1869 г. Апостолът създава в град Плевен първия в страната местен революционен комитет, с което се поставя началото на изграждането на Вътрешната революционна организация.

Биография

Бащата на Данаил Хр. Попов е бил свещеник – поп Христо, наричан от плевенчани поп Хино. Неговият род води началото си от село Червен бряг, откъдето през първите десетилетия на 19 век се преселва в Плевен..

Ранни години

От 1850 г. до 1856 г. Данаил учи в Плевенското шестокласно училище. През 1857 г. Данаил Попов заминава за Румъния, за да продължи образованието си, но по това време баща му умира и поради липса на средства той става словослагател в печатницата „Романов – Расидеску“ в Букурещ. През време на работата си в печатницата Данаил усвоява немски, руски, френски и гръцки език.

Срещите на Данаил в печатницата с Георги Раковски, оказват голямо влияние за овладяването на идеите за национална свобода.

Под влиянието и ръководството на Раковски, Данаил Хр. Попов, напуска печатницата и е изпратен в Галац където посреща пристигащите от Румъния изселници от Ломския и Видинския край (1859 г. - 1861 г.) и урежда превозването им с параходи по Дунава до родните им места.

През 1863 г. Данаил Попов се установява в Турну Мъгуреле, където се залавя с търговия и си създава добро материално положение. Данаил закупува и продава в магазина си оръжие и боеприпаси.

Революционна дейност

През периода 1866 г. - 1868 г. Данаил Попов влиза в революционната организация и се проявява като енергичен член на ТБЦК и организацията на бунтовните чети. Той подпомага организирането и изпращането в България през 1867 г. на четите на Филип Тотю и Панайот Хитов. През 1868 г., със свои средства той подпомага четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

През 1869 г. в дома на Данаил Попов идват Васил Левски, Христо Иванов – Големия и Иван Македончето и заедно с по-будни българи в Турну Мъгуреле основават бунтовен комитет, за председател на който избират Данаил Попов..

Най-голяма заслуга на Данаил Хр. Попов в Българската националноосвободителна борба е ролята му при изграждане на вътрешната революционна организация (1868 г. – 1872 г.) от Васил Левски.

Изработен е печат на БРЦК, който по-късно Данаил Попов предава на Левски.

Почти цялата кореспонденция на Васил Левски, когато преминава в България за организиране на местните революционни комитети с емигрантските групи и отделни дейци в Русия, Румъния и Сърбия, минава през ръцете на Данаил Попов. Той единствен има право да чете всички получавани от Левски и за Левски писма и да взима копия от тях.

За голямото доверие, което Левски и БРЦК – Ловеч, имат на Данаил Попов, говори фактът, че те натоварват него и Ангел Кънчев с отговорната задача да излагат и защитават идеите и становищата на вътрешните дейци пред БРЦК в Букурещ.

Неговият брат Анастас Попхинов е един от сподвижниците на Левски в Плевен, но в последствие влиза в остри несъгласия с него, което става причина Дякона да пише укорителни и дори разочаровани писма по негов адрес.

Данаил Попов е инициатор и създател на първите псевдоними на ръководните дейци на Вътрешната революционна организация и на шифри пароли за тайната поща.

Данаил Попов сам закупува 50 револвера и 15 000 патрона, поръчани му от БРЦК – Ловеч. От Лиеж, Белгия, доставя три пушки от най-усъвършенстваната система, от които две подарява на Васил Левски и на Ангел Кънчев.

Между Данаил Попов и Васил Левски възниква искрена и сърдечна дружба, която продължава до обесването на Апостола на свободата. В писмо до него Апостола заявява:

"…Играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва."