Фридрих Шилер

Шаблон:Инфовложка драматургШаблон:Инфовложка ученШаблон:Инфовложка преводач

Фридрих Шилер Johann Christoph Friedrich von Schiller
Роден	10 ноември 1759 г. Марбах
Починал	9 май 1805 г. Ваймар
Погребан	Ваймар, Федерална република Германия
Религия	лутеранство
Учил в	Йенски университет
Литература
Период	1789 – 1805
Жанрове	балада, пиеса
Течение	Бурни устреми, Ваймарски класицизъм
Известни творби	„Разбойници“ „Дон Карлос“ „Мария Стюарт (пиеса)“ „Коварство и любов“ „Орлеанската дева (Фридрих Шилер)“
Повлиян	Педро Калдерон де ла Барка, Йохан Волфганг фон Гьоте, Имануел Кант
Литература
Период	1789 – 1805
Жанрове	балада, пиеса
Течение	Бурни устреми, Ваймарски класицизъм
Известни творби	„Разбойници“ „Дон Карлос“ „Мария Стюарт (пиеса)“ „Коварство и любов“ „Орлеанската дева (Фридрих Шилер)“
Повлиян	Педро Калдерон де ла Барка, Йохан Волфганг фон Гьоте, Имануел Кант
Семейство
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Фридрих Шилер в Общомедия

Йохан Кристоф Фридрих фон Шилер (Шаблон:Lang-de), познат като Фридрих Шилер, е немски поет, историк и драматург.

Живот

Шилер е роден в Марбах, Вюртемберг (в Югозападна Германия, в областта около Щутгарт, бивша Швабия). Син е на военния лекар Йохан Каспар Шилер. Детството и юношеството му преминават в относителна бедност, въпреки че посещава както селското, така и латинско училище и, предизвиквайки вниманието на Карл Ойген, херцог на Вюртемберг, влиза в Карлсшуле Щутгарт (елитна военна академия, основана от херцога Карл Ойген) през 1773 г., където накрая учи медицина.

Докато е в елитното училище, той тайно чете Русо и Гьоте и дискутира класическите идеали със съучениците си. В училище той написва първата си пиеса „Die Räuber“ („Разбойници“), разказваща за група наивни революционери и техния трагичен неуспех. Ранното му творчество е свързано с литературното направление "Бурни устреми".

През 1780 г. Шилер получава поста на полкови лекар в Щутгарт.

Шилер като полкови лекар 1781/1782.
Портрет от Филип Фридрих Хеч

След представлението на „Разбойници“ в Манхайм през 1781 г., което предизвиква всеобщ възторг, той е арестуван и му е забранено да публикува други трудове. Бяга от Щутгарт през 1783 г. и идва през Лайпциг и Дрезден във Ваймар през 1787 г. Шилер се заема с изучаването на древногръцката литература и стига до убеждението, че елинската култура е най-съвършеното от всичко, което човечеството е сътворило в тази област. С помощта на Гьоте през 1789 г. става извънреден професор по история и философия в Йена и се вдълбочава в трудовете на Имануел Кант, които упражняват трайно влияние върху художествено-теоретичните му възгледи.

Шилер се преселва трайно във Ваймар през 1799 г. и там Гьоте го убеждава да се върне към драматургията. Така през 1800 г. създава трагедията си „Мария Стюарт“. Двамата с Гьоте основават Ваймарския театър, който става водещ театър в Германия. За културните си заслуги Шилер получава през 1802 г. благородническа титла от Ваймарския херцог. Шилер остава във Ваймар до смъртта си на 45-годишна възраст, настъпила вследствие на белодробна туберкулоза.

В чест на поета литературни и културни награди "Фридрих Шилер" учредяват през 1920 г. швейцарската фондация "Шилер", през 1954 г. град Манхайм, а през 1955 г. провинция Баден-Вюртемберг.

Бюст на Шилер от Теодор Вагнер

Поезия

Поезията на Фридрих Шилер представлява постоянно домогване да красотата, доброто и истината в името на братството между хората, озарени от извънземната светлина на изкуството.

По-значими поетически творби:

• „Боговете на Гърция“ (1788)
• „Творците“ (1789)
• „Поезията на живота“ (1795)
• „Идеалът и животът“ (1795)
• „Разходка“ (1795)
• „Жалбата на Церера“ (1796)
• „Златната чаша“ (1797)
• „Ръкавицата“ (1797)
• „Пръстенът на Поликрат“ (1797)
• „Жеравите на Ивик“ (1797)
• „Боят със змея“ (1798)
• „Поръчителството“ (1798)
• „Елевзински празник“ (1798)
• „Песен на камбаната“ (1799)
• „Касандра“ (1802)
• „Победен празник“ (1803)

Прочутата му „Ода на радостта“ (1785) става върховен символ във финалната част на Деветата симфония на Лудвиг ван Бетховен - днес официален химн на Европейския съюз.

Силата на жената

Силни сте вие с добрата магия на свойто присъствие;
      Всичко постигате с благост, никога нищо със гняв.
Мощ диря аз у мъжа, достойнството той отстоява,
      Ала жената владее — и нека! - единствено с чар.

Вярно, владели са някои с мощ на ума и делата,
      Ала на тях им е липсвал пък този най-царствен венец.
Истински властна е само женската хубост в жената:
      Щом появи се, в появата вече е нейната власт.

1796

Философски трудове

Шилер пише много философски трудове по етика и естетика. Той синтезира идеите на Кант с възгледите на Карл Леонхард Райнхолд. Развива понятието за „красивата душа“ (Schöne Seele) — човек, чиито емоции са възпитани от разума му, така че „задължението и влечението“ (Pflicht und Neigung) вече не са в конфликт помежду си. Така „красотата“ за Шилер не е просто чувствено преживяване, а и морално: Бог е Красотата. Трудовете му по философия разглеждат и въпроса за човешката свобода — занимание, което е водещо и в неговите исторически изследвания като „Тридесетгодишната война“ и „Въстанието в Холандия“, а после намира място и в драмите му (трилогията „Валенщайн“ е за Тридесетгодишната война, а „Дон Карлос“ — за въздигането на Холандия срещу Испания). Шилер пише основоположната статия „Върху трагическото изкуство“ и две важни есета по въпроса за възвишеното (das Erhabene), озаглавени „Vom Erhabenen“ и „Über das Erhabene“. Те насочват погледа върху човешката свобода като възможност да се победят животинските инстинкти на индивида, например инстинктът за самосъхранение, когато някой с готовност умира за една красива идея.

Статуя на Гьоте и Шилер пред Ваймарския театър

Медицински трудове

Малко известен факт е, че наред с работите си по етика и естетика, Шилер като лекар е оставил и научни произведения, свързани с медицината, и по-специално с душевните болести. Той е създателят на концепцията за психофизиологията, изложена в трактата му за придобиване на докторска степен "За философията на физиологията", както и в "По въпроса за връзката на животинското и душевното в човешката природа" (Versuch über den Zusammenhang der thierschen Natur des Menschen mit seiner geistigen, Stuttgart, 1780). В резултат на медицинската практика в областта на психичните заболявания у Шилер възниква идеята за лечебното действие на творческия труд и той за първи път формулира понятието трудова терапия (Beschāftigungstherapie).

Библиография

Драми

• Die Räuber, 1781
• Kabale und Liebe, 1783
• Die Verschwörung des Fiesco zu Genua, 1784
• Don Karlos, 1787/88
• Wallenstein - Trilogie, 1799
• Maria Stuart, 1800
• Die Jungfrau von Orléans, 1801
• Turandot, 1801
• Die Braut von Messina, 1803
• Der Neffe als Onkel, 1803
• Der Parasit oder Die Kunst, sein Glück zu machen, Lustspiel, 1803
• Wilhelm Tell, 1803/04
• Demetrius (unvollendet), 1805

Стихотворения и балади

Паметник на Шилер в Кьонигсберг, днес Калининград

• Ode an die Freude, 1786
• Resignation, 1786
• Das verschleierte Bild zu Sais, 1795
• Die Teilung der Erde, 1795
• Der Handschuh, 1797
• Der Taucher, 1797
• Die Kraniche des Ibykus, 1797
• Ritter Toggenburg, 1797
• Der Ring des Polykrates, 1798
• Der Kampf mit dem Drachen, 1798
• Die Bürgschaft, 1798
• Das Lied von der Glocke, 1799
• Nänie, 1800
• Der Antritt des neuen Jahrhunderts, 1800
• Das Siegesfest, 1803
• Die Huldigung der Künste, 1804

Философски съчинения

• Über den Grund des Vergnügens an tragischen Gegenständen, 1792
• Augustenburger Briefe, 1793
• Über Anmut und Würde, 1793
• Kallias-Briefe, 1793
• Kallias oder Über die Schönheit, 1793
• Die Horen, 1795
• Über die ästhetische Erziehung des Menschen, 1795
• Über naive und sentimentalische Dichtung, 1795
• Kleinere prosaische Schriften, 1801

Исторически трудове

• Geschichte des Abfalls der Vereinigten Niederlande von der spanischen Regierung, 1788
• Was heißt und zu welchem Ende studiert man Universalgeschichte?, Antrittsvorlesung am 26. Mai 1789, 1790
• Geschichte des dreißigjährigen Krieges, 1790

Издания

• 
  Die Räuber 1781
• 
  Don Carlos 1787
• 
  Maria Stuart 1801
• 
  Wilhelm Tell 1804

Източници

Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.

Външни препратки

• Поезия от Шилер, в превод на Венцеслав Константинов
• Венцеслав Константинов: Между идеала и живота, "Родна реч", 5, 1985

• Шаблон:De икона Bio-Bibliografie
• Шаблон:De икона Projekt Gutenberg-DE
• Шаблон:De икона Werke bei Zeno.org
• Шаблон:De икона zgedichte.de
• Шаблон:De икона Bibliotheca Augustana
• Шаблон:De икона Gedichte berühmter Schriftsteller
• Шаблон:De икона Bücherquelle
• Шаблон:De икона Textlog
• Шаблон:De икона Die Deutsche Gedichtebibliothek
• Шаблон:De икона Freiburger Anthologie
• Шаблон:De икона Deutsche Dichter
• Шаблон:De икона Liebeslyrik deutscher Dichter
• Шаблон:De икона Sternenfall
• Шаблон:De икона Die LYRIKwelt
• Шаблон:De икона Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin
• Шаблон:En икона Филми по произведения на Фридрих Шилер