Македонска фаланга

Македонска фаланга

Войници, Македонска фаланга

Македонската фаланга е по-нататъшно развитие на фалангата в Гърция. Най-често формацията била каре съставено от 64 души, строени в квадрат. Чрез употребата на пет до шест метра дълги копия сариса (така въоръжените войници се наричат πεζέταιροι), става възможно отрядът да се удвои на 16 реда. Главната част от Македонската фаланга е била съставена от т.нар. пезхетайри (пеши другари), но в по-късно време фалангата все повече се попълвала от наборници, или клерухи - заселници, особено в армиите на източните елинистическите царства (Селевкиди, Птолемеи, Пергам и др.). Малка част от фалангата образува така наречената елитна група на хипаспистите.

Бойната редица се състояла от пехотинци, въоръжени с дълги до 6 м. копия според мястото им в строя. При атака върховете на по-дългите копия от задните редици излизали пред гърдите на воините от челната редица. Поради това македонската фланга имала голяма пробивна сила и била за времето си непобедима.

Друго предимство били ризниците които вече не били бронзови, а тъкани и направени от лен и затова по-леки. За разлика от гръцките хоплити, които разполагали с големи щитове хоплони, македонските имали по-малки и по-леки такива, заради по-дългите копия и затова били по-уязвими на огън от стрели.

Източници

• John Warry - Warfare in the Classical World, University of Oklahoma Press, Norman 1995, ISBN 0-8061-2794-5
• Hans Delbück - Geschichte der Kriegskunst. Das Altertum, Nachdruck der ersten Auflage von 1900, Nikol Verlag, Hamburg 2003, ISBN 3-933203-73-2
• Peter Connoll-Greece and Rome at war. Warfare Encyclopedy.ISBN I-85367-303-X
• http://www.amazon.com/Greece-Rome-War-Peter-Connolly/dp/185367303X

• Портал „Македония“