Покрит мост (Ловеч): Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Премахване на Категория:Ловеч; Добавяне на Категория:Икономика на Ловеч using HotCat |
||
Ред 60: | Ред 60: | ||
[[Категория:Мостове в България]] |
[[Категория:Мостове в България]] |
||
[[Категория:Ловеч]] |
[[Категория:Икономика на Ловеч]] |
Версия от 15:13, 19 януари 2014
Покритият мост в Ловеч е покрит мост над река Осъм в Ловеч. Мостът свързва новата част на града с Архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Той е единственият по рода си на Балканския полуостров. В Европа съществуват само още три подобни моста - в Люцерн, Флоренция и Ерфурт. Покритият мост е официалния символ на Ловеч.
Покритият мост
Първото сведения за съществуването на покрит мост в гр. Ловеч е на френския пътешественик Ами Буе от 1838 г. „Покрит и украсен с дюкянчета каменен мост“. През 1871 г. Феликс Каниц при посещението си в гр. Ловеч записва „Мост...с прохладна сянка, която дава на минувачите и продавачите неговият надвиснал и клатещ се покрив“. Местни документи и спомени показват, че тези мостове са отнесени от придошлата река. [1]
Мостът на Кольо Фичето
През 1874-1876 г. българският строител Никола Фичев (познат още като Уста Кольо Фичето), построява прочутия покрит мост.[2] В строежа се включват много жители на Ловеч. Мостът е проектиран като транспортен. Поръчката е на Османската държава. Просъществува половин столетие и e изграден на 5 каменни устоя с височина 4,50 м. и ширина 3,50 м. (от пясъчник от близкото с. Радювене), изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м., височина 7 м., ширината 10 м. (от които 5 м. пътно платно) и 6 отвора.[3] Горните части на каменните устои са украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс, бича на поробителя и др. По идея на ловчанските занаятчии е изграден като покрит мост. Във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета с размери 2,50 м.-2,50 м. Мостът се осветява от газови фенери.
Мостът на архитект Олеков
На 3 август 1925 г. мостът изгаря почти до основи. На негово място през 1926-1931 г. е изграден нов железобетонен покрит мост по проект на архитект Ст. Олеков и инженер Цветков. Разполага с два стълба, два устоя, 3 отвора и 40 дюкянчета. Между тях минава транспортен път с ширина 4,25 м., два тротоара по 0,80 м. и две тераси с парапети за наблюдение. Покривът е от армирано стъкло и осигурява естествено осветление.
Мостът на архитект Златев
През 1981-1982 г., след реконструкция по проект на архитект Златев и инженер Малеев, железобетонният мост е реконструиран като придобива днешния си вид, който напомня варианта, дело на Кольо Фичето.[4] Строежът се извършва от бригадата на Иван Куцаров. Автомобилният път е заменен с пешеходна алея, около която са разположени 12 магазинчета и две сладкарници.[5] Днешната дължина на моста е 106 метра. Той е основна атракция за гостите на Ловеч, а магазинчетата в него предлагат всевъзможни сувенири, свързани с Ловеч и региона. Осветен е по Програма „Красива България“.
Източници
Литература
- Еврев П, Отново за Покрития мост в Ловеч. Народна култура, бр. 32, 7.8.1981
- Енциклопедия на изобразителните изкуства на България, т. 2, София 1987, Покритият мост в Ловеч, с. 406