Владимир Куртев: Разлика между версии
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
Участва в кюстендилската делегация, която на 8 март [[1943]] година поставя началото на [[Евреи#Спасяване на българските евреи през Втората световна война|акцията по спасяването на българските евреи]]. Освен него в състава на делегацията, влизат още народният представител [[Петър Михалев]], адвокатът [[Иван Момчилов (политик)|Иван Момчилов]] и търговецът [[Асен Суичмезов]]. |
Участва в кюстендилската делегация, която на 8 март [[1943]] година поставя началото на [[Евреи#Спасяване на българските евреи през Втората световна война|акцията по спасяването на българските евреи]]. Освен него в състава на делегацията, влизат още народният представител [[Петър Михалев]], адвокатът [[Иван Момчилов (политик)|Иван Момчилов]] и търговецът [[Асен Суичмезов]]. |
||
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] в 1944 година Куртев се укрива при приятели евреи в Кюстендил, а след това в София. На 8 юни 1946 година, при акцията на властта срещу дейците на ВМРО, Куртев е арестуван и убит без присъда.<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=24 Биографични данни от библиотека на ВМРО-София]</ref><ref>Енциклопедия Пирински край, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 491.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 87.</ref> |
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] в 1944 година Куртев се укрива при приятели евреи в Кюстендил, а след това в София. На 8 юни 1946 година, при акцията на властта срещу дейците на ВМРО, Куртев е арестуван и убит без присъда.<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=24 Биографични данни от библиотека на ВМРО-София]</ref><ref>Енциклопедия Пирински край, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 491.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 87.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/milen/v_kurtev.html Юрукова, Кристин. Националната кауза, вестник Детонация, март 2004 г.]</ref> |
||
Удостоен със званието [[Почетни граждани на Кюстендил|„Почетен гражданин на Кюстендил“]] през 1997 г. |
Удостоен със званието [[Почетни граждани на Кюстендил|„Почетен гражданин на Кюстендил“]] през 1997 г. |
||
Ред 33: | Ред 33: | ||
Заради участието си в спасяването на българските евреи, на 6 март 1997 г. е удостоен посмъртно с орден [[Стара планина (орден)|„Стара планина“]], а на 5 май 2010 г. с Решение на комисията към Държавния израелски институт „[[Яд Вашем]]“ е провъзгласен за „[[Праведник на света]]“.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=475337 Димитрова, Алексения, „20-и българин обявен за праведник на света“, в.„24 часа“, 10.05.2010 г.]</ref>. |
Заради участието си в спасяването на българските евреи, на 6 март 1997 г. е удостоен посмъртно с орден [[Стара планина (орден)|„Стара планина“]], а на 5 май 2010 г. с Решение на комисията към Държавния израелски институт „[[Яд Вашем]]“ е провъзгласен за „[[Праведник на света]]“.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=475337 Димитрова, Алексения, „20-и българин обявен за праведник на света“, в.„24 часа“, 10.05.2010 г.]</ref>. |
||
== Външни препратки == |
|||
* [http://www.promacedonia.org/milen/v_kurtev.html Владимир Куртев] |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
<references /> |
<references /> |
Версия от 13:20, 21 януари 2014
Владимир Куртев | |
български революционер | |
Куртев като четник, 1 ноември 1897 година | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Награди | Праведници на света (3 май 2010) Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“ |
Владимир Куртев в Общомедия |
Владимир Спиридонов Куртев с псевдоними Батата, Вълков, Свитката[1], е български революционер, член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация, пунктов началник на ВМРО в Кюстендил, участник в акцията по спасяването на българските евреи през 1943 година.
Биография
Куртев е роден през 1888 година в Плевен в семейството на бесарабския българин от Болград Спиридон Куртев. В средното училище учител по физика на Куртев е Иван Гарванов, който в 1905 година в VII клас го привлича във ВМОРО. През 1906 година става четник при Добри Даскалов, а в 1907 година в четата на Антон Чеха в Тиквеш. През 1907 година се записва да учи история и география в Софийския университет, но прекъсва учението си, за да взима участие в четнически акции на ВМОРО. Участва в четите на Симеон Клинчарски и Дончо Лазаров. Ранен е в ръката и се прибира в България на лечение.
Владимир Куртев влиза отново в Македония с четата на Михаил Чаков през есента на 1911 година. В началото на Балканската война в 1912 година с четата на Георги Занков и Михаил Чаков Куртев участва в освобождаването на Банско и Сяр. По-късно служи в нестроевата рота на 11 Серска дружина и е награден с орден „За храброст“ III степен и орден „Свети Александър“ VI степен.[2]
В 1914 година завършва университета. През Първата световна война служи в Първа пехотна софийска дивизия и с нея участва в Тутраканската битка и превземането на Букурещ. Награден е с орден „За храброст“ І степен и е произведен в чин подпоручик. Прехвърлен е на Южния фронт, където участва в боевете при Добро поле.
След войната Куртев се установява в Кюстендил, където работи като преподавател и директор на мъжката гимназия „Марин Дринов“. Същевременно участва в дейността на възстановената от Тодор Александров ВМРО. През 1925 година Куртев е в кочанската чета на Евтим Полски, която води няколко сражения със сърбите. През 1927 година Куртев е назначен от Централния комитет на ВМРО за пограничен пунктов началник в Кюстендил. На VIII конгрес на ВМРО, през април 1932 година, Куртев е избран за член на ЦК, заедно с Иван Михайлов и Георги Настев. Куртев е един от ръководителите на стопанската политика на ВМРО в Горноджумайско и Петричко.
След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година Куртев е арестуван. След излизането си от затвора след амнистия през юни 1940 година се завръща в Кюстендил.
Участва в кюстендилската делегация, която на 8 март 1943 година поставя началото на акцията по спасяването на българските евреи. Освен него в състава на делегацията, влизат още народният представител Петър Михалев, адвокатът Иван Момчилов и търговецът Асен Суичмезов.
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година Куртев се укрива при приятели евреи в Кюстендил, а след това в София. На 8 юни 1946 година, при акцията на властта срещу дейците на ВМРО, Куртев е арестуван и убит без присъда.[3][4][5][6]
Удостоен със званието „Почетен гражданин на Кюстендил“ през 1997 г.
Заради участието си в спасяването на българските евреи, на 6 март 1997 г. е удостоен посмъртно с орден „Стара планина“, а на 5 май 2010 г. с Решение на комисията към Държавния израелски институт „Яд Вашем“ е провъзгласен за „Праведник на света“.[7].
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.14, 24, 85
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 395.
- ↑ Биографични данни от библиотека на ВМРО-София
- ↑ Енциклопедия Пирински край, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 491.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 87.
- ↑ Юрукова, Кристин. Националната кауза, вестник Детонация, март 2004 г.
- ↑ Димитрова, Алексения, „20-и българин обявен за праведник на света“, в.„24 часа“, 10.05.2010 г.