Рензови: Разлика между версии
(Няма разлика)
| |
Версия от 15:27, 23 януари 2014
Рензови или Рензовци са български мияшки резбарски род, по произход от малореканското село Тресонче, Дебърско. Освен резбари родът излъчва и иконописци и зографи, принадлежащи към Дебърската художествена школа.
Родът е основан от Янкул Рензов и синът му Дамян, които са зографи и строители.[1] След смъртта на Дамян родът е оглавен от Георги (Гьорче) Дамянов, който работи заедно с братята си Никола, Андрей и Коста. Родът се изселва от Тресонче във велешкото село Папрадище. Трудно да се посочи индивидуалната работа на отделните братя.[2] Четиримата братя са едновременно иконописци, резбари и строители. С времето всеки от тях се специализира в някой от тези занаяти. Докъм края на 1825 година братята живеят в Папрадище, от където пътуват по работа до различни краища, стигайки до Солун, Босна и Херцеговина. Работят със синовете си Яков и Янко Георгиеви, Даме и Иван Андрееви и Петър и Наце Николови.[2] След едно разбойническо нападение в 1835 година братята се изселват в съседното село Ораовец. Около 1850 година Андрей се изселва във Велес, а в Ораовец остават Коста и Никола.[3]
Бележки
- ↑ Кантарджиев, Петър и др. Творци на българската архитектура, том 1. София, Съюз на архитектите в България, 1982. с. 71.
- ↑ а б Василев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 155.
- ↑ Василев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 156.
