Арабаконашки обир: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 2: Ред 2:
[[Image:Pantata.JPG|ляво|thumb|270px|Местността „Пантата“]]
[[Image:Pantata.JPG|ляво|thumb|270px|Местността „Пантата“]]


Арабаканашкия обир е организиран от Частните революционни комитетит на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]] в Орхание (днес [[Ботевград]]), [[Тетевен]], [[Правец]] и [[Етрополе]]. Инициативата за обира принадлежи на тетевенския чорбаджия и член на частния комитет хаджи Станьо Врабевски. Целта е набавяне на парични средства.
Арабаканашкия обир е организиран от Частните революционни комитетити на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]] в Орхание (днес [[Ботевград]]), [[Тетевен]], [[Правец]] и [[Етрополе]]. Инициативата за обира принадлежи на тетевенския чорбаджия и член на частния комитет хаджи Станьо Врабевски. Целта е набавяне на парични средства.


В ръцете на съзаклятниците попадат 125 000 гроша, с които се предвижда да бъде закупено оръжие за организацията. Четата, извършила обира, е съставена от 11 тетевенци и 3-ма правчани. Предводител е помощника на [[Васил Левски]] и организационен отговорник на частните комитети в района между Тетевен и София-[[Димитър Общи]]. По случайност извършителите на обира са разкрити и последователно голяма част от тях са арестувани.
В ръцете на съзаклятниците попадат 125&nbsp;000 гроша, с които се предвижда да бъде закупено оръжие за организацията. Предводител е помощника на [[Васил Левски]] и организационен отговорник на частните комитети в района между Тетевен и София-[[Димитър Общи]]. Четата, извършила обира, е съставена от Димитър Общи, Тодор Бръмбарът, Вълчо Станчев, Марин Станчев, Лечо Железарят, Петко Генков, Марин Павлов, Павел Лалов, Найден Крушоделецът, Стоян Пандурът, Лало Генчев, Вуко Цолев, Кольо Цвятков и Атанас Гложанеца (жители на Тетевен, с. Правец и с. Гложене).<ref>Заимов С., Миналото, С., 1983, с. 148,153</ref>

По случайност извършителите на обира са разкрити и последователно голяма част от тях са арестувани.
[[Файл:Obshti.jpg|дясно|мини|80px|Димитър Общи]]
[[Файл:Obshti.jpg|дясно|мини|80px|Димитър Общи]]
Арабаконашкият обир има тежки последствия. Полицейското следствие попада в дирите на ВРО. Властта предприема масови арести и задържа голям брой членове на организацията в [[Гложене (Област Ловеч)|Гложене]], [[Орхание]], [[Ловеч]], [[Тетевен]] и селата в региона. Заловен е и организаторът на обира – Димитър Общи. Султана назначава извънредна следствена комисия, която да работи срещу ВРО. По време на разпитите, Димитър Общи прави несполучлив опит да формулира политически характер на акцията и да предизвика намесата на [[Велики сили|Великите сили]]. Прави признания, в които разкрива революционни дейци и частни революционни комитети. Властите вземат мерки и разбиват част от изградената мрежа от частни революционни комитети в района Ловеч-София. С разкритията властта установява самоличността и ролята на Васил Левски. Взема мерки, които водят до неговото залавяне в [[Къкринското ханче]].
Арабаконашкият обир има тежки последствия. Полицейското следствие попада в дирите на ВРО. Започва в Тетевен, продължава в Орхание и завършва в София. Властта предприема масови арести и задържа голям брой членове на организацията в [[Гложене (Област Ловеч)|Гложене]], [[Орхание]], [[Ловеч]], [[Тетевен]] и селата в региона. Заловен е и организаторът на обира – Димитър Общи. Султана назначава извънредна следствена комисия, която да работи срещу ВРО. По време на разпитите, Димитър Общи прави несполучлив опит да формулира политически характер на акцията и да предизвика намесата на [[Велики сили|Великите сили]]. Прави признания, в които разкрива революционни дейци и частни революционни комитети. Властите вземат мерки и разбиват част от изградената мрежа от частни революционни комитети в района Ловеч-София. С разкритията властта установява самоличността и ролята на Васил Левски. Взема мерки, които водят до неговото залавяне в [[Къкринското ханче]].


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 15:28, 25 януари 2014

Арабаконашкият обир е ограбването на турската пощенска кола, пренасяща данъчните постъпления от Орханийско и Тетевенско („царската хазна“), извършено на 22 септември 1872 г. в местността „Пантата“ на Арабаконашкия проход.

Местността „Пантата“

Арабаканашкия обир е организиран от Частните революционни комитетити на Вътрешната революционна организация в Орхание (днес Ботевград), Тетевен, Правец и Етрополе. Инициативата за обира принадлежи на тетевенския чорбаджия и член на частния комитет хаджи Станьо Врабевски. Целта е набавяне на парични средства.

В ръцете на съзаклятниците попадат 125 000 гроша, с които се предвижда да бъде закупено оръжие за организацията. Предводител е помощника на Васил Левски и организационен отговорник на частните комитети в района между Тетевен и София-Димитър Общи. Четата, извършила обира, е съставена от Димитър Общи, Тодор Бръмбарът, Вълчо Станчев, Марин Станчев, Лечо Железарят, Петко Генков, Марин Павлов, Павел Лалов, Найден Крушоделецът, Стоян Пандурът, Лало Генчев, Вуко Цолев, Кольо Цвятков и Атанас Гложанеца (жители на Тетевен, с. Правец и с. Гложене).[1]

По случайност извършителите на обира са разкрити и последователно голяма част от тях са арестувани.

Димитър Общи

Арабаконашкият обир има тежки последствия. Полицейското следствие попада в дирите на ВРО. Започва в Тетевен, продължава в Орхание и завършва в София. Властта предприема масови арести и задържа голям брой членове на организацията в Гложене, Орхание, Ловеч, Тетевен и селата в региона. Заловен е и организаторът на обира – Димитър Общи. Султана назначава извънредна следствена комисия, която да работи срещу ВРО. По време на разпитите, Димитър Общи прави несполучлив опит да формулира политически характер на акцията и да предизвика намесата на Великите сили. Прави признания, в които разкрива революционни дейци и частни революционни комитети. Властите вземат мерки и разбиват част от изградената мрежа от частни революционни комитети в района Ловеч-София. С разкритията властта установява самоличността и ролята на Васил Левски. Взема мерки, които водят до неговото залавяне в Къкринското ханче.

Източници

  1. Заимов С., Миналото, С., 1983, с. 148,153
  • Генчев Н, Васил Левски, С., 1987, с. 72