Васил Големански

Васил Григоров Големански е български учен зоолог.

Произход и образование

Академик Васил Григоров Големански е роден на 26 декември 1933 г. в с. Голям Извор (община Тетевен). Първоначалното си образование, вкл. прогимназия, завършва в родното си село, откъдето са и родителите му – баща му Григор и майка му Йона. И двамата са от стари местни родове, което личи от съхранената местна топонимия - Големанската ливада, Големанската колиба (макар, че са две), Големанската воденица и пр. Дядото на майка му – Георги Стойков, е известен съратник на Васил Левски и е бил секретар на първия Окръжен революционен комитет в Българско с нелегално име „Сюлейманоглу Дауд”, организиран в неговата къща от Левски през 1872 г. в селото. За неговата дейност той е съден по процеса на Левски и е прекарал 6 години заточение в Енгюр. Днес родната къща на дядо му и майка му е запазена като „къща-музей“ и е обект на туристически интерес.

Като дете се научил да чете още на 5-годишна възраст и оттогава очите му са широко отворени за знанието. Детските години минавали на село безметежно в игри, къпане в селската река Оселна и увлекателни занимания в училище. В прогимназията (V-VІІ кл.) попаднал на достойни и взискателни учители като Иван Стефанов, Васил Христов и др., които оставили своя добър отпечатък върху подрастващия природоизпитател.

През есента на 1947 г. постъпва в Климатичната гимназия „Георги Бенковски” в Тетевен в паралелка с изучаване на френски език. Поставили го на един чин с Димитър Клисурски - след много години - академик-химик и верен приятел от детските години. Важна роля за оформяне на интересите му имал учителят по биология Йото Тодоров, който обзавел образцов кабинет в гимназията с богати сбирки от скали, растения, скелети, препарати и картини на животни и човешкото тяло, вкаменелости, събирани от него в околностите на Тетевен. Васил завършва гимназията през 1950 г., а в 1952 г. постъпва в Софийския университет. Записва се в специалността биология, която по онова време е заедно с геологията и географията в един факултет – Биолого-геолого-географски (БГГФ), просъществувал до 1961 г. Много от основните курсове студентите слушат заедно с геолозите и географите, а това имало значение за формирането на по-широк кръгозор на естествениците. В университета Големански преминава и военно обучение към тогавашната Военна катедра 22, в която полага изпити по математика, военно дело, тактики и др., но в резултат натова е произведен в чин „лейтенант от запаса“ и спестява 2 години от биотрафията си като войник в казармата.

Ранни научни интереси и начало на научната дейност

Интересите му към зоологията на безгръбначните животни и особено - към протозоологията се проявяват още в първи курс по време на лекциите при доц. Георги Козаров и а упражненията при асистентта Димо Божков. Тези двама бележити български зоолози възбудили интересите му към протозоите (протистите). Още в първи курс започва да посещава сбирките на кръжока по зоология на безгръбначните животни, в който вече членували и доста будни и амбицирани студенти от по-големите курсове като колегите Веселин Найденов, Николай Маргаритов, Павел Ангелов, Валентин Лъвчиев, и др. – всичките впоследствие достигнали до високи върхове в науката. Не след дълго В. Големански е приет като кръжочник –протозоолог в катедрата по безгръбначни животни. Година-две по-късно той поема председателството на кръжока. Като студент написва и първата си научно-популярна статия за паразитните протозои по животните в сп. „Природа и знание“. От тогава има афинитет и към научнопопулярната дейност.

В 1954 г. пристъпва към разработване на дипломната си работа под ръководството на паразитолога проф. Атанас Попов от Централния ветеринарен институт като проучва кокцидиите по пуйките в България. През 1957 г. работата му е класирана на I-во място в Републиканския студентски конкурс за научна дейност в областта на биологията и е наградена. През същата година завършва 5-годишното следване в БГГФ и преди напускането получава предложение от доц. Козаров за участие в конкурс за асистент по безгръбначни животни. Понеже е разпределен като учител в гимназията в с. Дерманци, младият Големански постъпва там на работа, но само след месец получава телеграма, с която му съобщават, че е избран за хоноруван асистент в БГГФ. Така от 1 ноември 1957 г. започва кариерата му в науката като университетски хоноруван асистент. Сред първите му студенти са Петър Берон, Стоице Андреев, Невена Мулешкова, Екатерина Грънчарова, Милка Желязова и мн. др., впоследствие – негови колеги в институтите на БАН.

Професионален път

Като асистент по зоология (1958-1966) В. Големански продължава изследванията си върху кокцидиите и на други домашни и диви животни. Върху тях публикува и първите си научни статии през 1962 г. От 1 април 1966 г. е назначен за научен сътрудник по протозоология в Института по зоология при БАН. Хабилитира се през 1971 г. като ст.н. сътр. II ст. т. по протозоология. В 1980 г. защитава дисертацията си за „доктор на биологическите науки“ на тема: “Интерстициалната текамебна фауна на пясъчния морски супралиторал”, след което става професор (тогава ст. н. сътр. I ст.) по зоология в Института по зоология – БАН (1982). От тогава е и професор по зоология в Шуменски университет, а от 1986 - професор по зоология и в Биологическия факултет на Софийския унивеситет. БАН го избира за свой член-кореспондент през 1997 г. и за академик – през 2003.

Освен значими научно-изследователски приноси, В. Големански има и голям принос като организатор в науката. Пет години (1967-1972) той е научен секретар и 12 години (1971-1982) – зам.-директор на Института по зоология при БАН. От 1982 до 1988 г. е и зам. дирекор на Единния център по биология при БАН, обединяващ дейността на най-многобройната група изследователски институти в академията. В Института по зоология създава и ръководи секция по “Протозоология“, привлича и създава кадри. Неговите ученици са хабилитирани и утвърдени учени, които продължават протозоологичните изследвания в България. Пенсионира се през 2008 г.

В. Големански участва в управлението на Националния фонд за научни изследвания (1990-2001 г.), Българското природоизпитателно дружество (1975-1996), Българското паразитологично дружество (1996-2006), Висша атестационна комисия (ВАК) при Министерския съвет, Специализирани научен съвети към ВАК (1982-2012. Член е на различни научни съвети към Института по зоология и Института за гората при БАН, на Националния център за заразни и паразитни болести, Експертния съвет по оценка на риска в областта на безопасност на храните и др. Член е на редколегиите на международни и български научни списания: „Acta protozoologica“, „Archivum of Biological Sciences“, „Acta zoologica bulgarica“, „Доклади на БАН“, „Природа“ и др. Големи са заслугите му за утвърждаването на зоологичното списание “Acta zoologica bulgarica”, на което е дългогодишен главен редактор. Той е главен редактор и на второто разширено 3-томно издание на „Червена книга на Република България (2011), на националната зоологична монографична поредица „Фауна на България“(1989-2003), както и на „Енциклопедия А-Я", „Енциклопедия България" (12 тома) и др.

Приноси в зоологията

Основните направления, в които Големански оставя дълбока следа в българската наука са: биоразнообразие, морфология, таксономия, биология и екология на сладководни, морски и паразитни едноклетъчни животни (протозои). Той открива (1970) и проучва цяла една неизвестна до 1970 г. морска интерстициална асоциация от черупчести амеби и фораминифери и доказва нейното космополитно разпространение в пясъчния литорал на моретата и океаните. За първи път в науката открива и описва 1 семейство, 14 рода и над 40 вида морски литорални протозои. Той установява и техните морфологични и екологични адаптивни особености за живот в пясъчния морски литорал. Изучава биоразнообразието, разпространението, морфологията и екологията на сладководни, почвени и мъхови черупчести амеби от България и други страни (Гвинея, ]]Тайланд]], Виетнам, Куба, Мексико, Сърбия, Полша, Македония и др.), в резултат на което е открил и описал 12 нови за науката видове от посочените страни. Проучва и състава и разпространението на чревните едноклетъчни паразити (кокцидиите) на голям брой диви, стопански важни и ловни бозайници и птици от България (сърни, елени, муфлони, диви зайци, ловни фазани, и др.), в които е установил 56 вида кокцидии от родовете Eimeria, Isospora, Tyzzeria и Sarcocystis. Доказал, че златистият чакал и сивият вълк са крайни гостоприемници и вектори на саркоцистозата по дивите и домашни бозайници в страната. Открил и описал 6 нови за науката кокцидии от родовете Eimeria и Isospora. В колектив с чешки и български паразитолози изучава едноклетъчните паразити на основни видове стопански ценни сладководни риби (шаран, бял амур, толстолоб, балканска пъстърва и др.) от рибовъдни стопанства и водоеми в страната. Събира сведения за 127 вида протозойни паразити на 73 вида риби от българската ихтиофауна. Големански продължава традицията, положена от акад. Иван Буреш и публикува и редица книги и статии върху историята на зоологията в България, както и на нейните творци от Освобождението досега.

Оценка на делото му

Големански е автор на 193 журнални научни статии в чужбина и България, на 8 учебници и ръководства за Софийския, Шуменския и Новия български университети. и на 15 научно-популярни книги, поредици и др. – 15. Той е автор на сценариите или е консултант на 10 научно-популярни филми, ръководител и участник в десетки национални и международни научно-изследователски проекти. Голямо внимание отделя на делото на своите предшественици и учители – първите зоолози в България. Той старателно събира разпръснатите от времето сведения и публикува техни биобиблиографии: . Сред другите му научно-популарни книги по-известни са първият български паразитологич(ен речник. Името му остава завинаги свързано с изучаването на морфологията, ултраморфологията, таксономията, екологията и разпространението на сладководните и почвени текамеби (черупчести амеби) в България и други страни, както и на интерстициалните (от пясъчния морски бряг) текамеби и фораминифери в пясъчния литорал на моретата и океаните , на спорозойните едноклетъчни паразити (грегарини, кокцидии и хемоспоридии) на бозайници, птици, пещерни диплоподи, насекоми и др., екто- и ендопаразитните едноклетъчни на сладководните риби в България и Чехия. Приносите му в науката са отразени в около 200 научни публикации. У нас и в чужбина трудовете му цитирани над 1200 пъти. Акад. Големански е председател на Националния комитет по проблемите на околната среда при БАН (SCOPE- ICSU) (1995-2008) и на Националния комитет към Международния съюз за биологични науки (IUBS) при БАН (1995-2008). Член е на Европейска федерация по паразитология, на Дружество на протозоолозите, говорещи френски език (GPLF), на Европейското дружество на протистолозите, на Международна комисия за изучаване на Средиземноморието (SIESM) и др. През дългогодишната си научна дейност акад. В. Големански е награждаван многократно. Сред отличията му са: Орден “Св. Кирил и Методии - I ст.” (1983), Юбилеен медал „100 години Софийски унивеситет” ( 1988); Почетен знак с лента “Проф. М. Дринов” (2003); Юбилеен медал „100 години Национален природонаучен музей”; „Доктор Хонорис Кауза” на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” (2013); Юбилейна Грамота за заслуги към БАН (2013) и др.