Юлиан Цабар: Разлика между версии
наново по ен: |
Редакция без резюме |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
{{Превод от3|en|Julianus ben Sabar|573138991}} |
{{Превод от3|en|Julianus ben Sabar|573138991}} |
||
[[Категория: |
[[Категория:Военнослужещи]] |
||
[[Категория:Самария]] |
[[Категория:Самария]] |
||
[[Категория:Византийска империя]] |
[[Категория:Византийска империя]] |
Версия от 23:16, 27 януари 2014
Юлиан Цабар | |
самарянски бунтовник | |
Роден |
?
|
---|---|
Починал | 531 г.
|
Юлиан Цабар (или Юлиан бен Сабар) е месиански водач на самаряните, който оглавява неуспешно въстание срещу Източната Римска империя в началото на VI век.
През 529 година самаряните започват въстание. Прокопий Кесарийски сочи като причина за него забраната на тяхната религия, а Кирил Скитополски - по-трайни напрежения между тях и християните.[1]
Юлиан Цабар се обявява за цар на Израил по примера на Иеровоам и оглавява самарянска войска, която напада градовете Скитопол, Кесария, Самария, Витлеем и Емаус. През 530 година той вече е установил контрол над практически цяла Самария. Въстанието е съпътствано от масови убийства на християни и разрушаване на християнски църкви.[2]
След като император Юстиниан I си осигурява подкрепата на Гасанидите, през 531 година въстанието е потушено.[3] Десетки хиляди самаряни са избити или продадени като роби в целия Близък Изток.[2] Според Теофан Изповедник самият Юлиан Цабар е обезглавен.
Бележки
- ↑ Crown, Alan David et al. A companion to Samaritan studies. Coronet Books, 1993. p. 140. (на английски)
- ↑ а б Crown, Alan David. The Samaritans. Coronet Books, 1989. p. 74-75. (на английски)
- ↑ Shahîd, Irfan. Byzantium and the Arabs in the Sixth Century, Volume 2, Part 2. Harvard University Press, 2010. p. 8. (на английски)