Атанас Узунов (революционер): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 37: Ред 37:


[[Категория:Дейци на ВРО]]
[[Категория:Дейци на ВРО]]
[[Категория:Български революционен централен комитет]]
[[Категория:Дейци на БРЦК]]
[[Категория:Български учители]]
[[Категория:Български учители]]
[[Категория:Одринчани]]
[[Категория:Одринчани]]

Версия от 16:36, 31 януари 2014

Тази статия е за революционера. За българския офицер вижте Атанас Узунов (офицер).

Атанас Узунов
български революционер

Роден
Починал
Народен представител в:
III ВНС   
Семейство
Братя/сестриАнастасия Желязкова

Атанас Цвятков Узунов е български националреволюционер и лидер на ВРО.

Биография

Роден в Одрин в семейството на чорбаджи Цвятко Узунов от Копривщица. Брат на Анастасия Желязкова. През 1856 г. семейството му се преселва в Цариград, където до 1865 г. той учи в гръцко и френско училище. Завършва гимназия в Николаев (1865-1871).

Връща се в България в 1872 година и става учител в Сливен. Влиза във връзка с Васил Левски, става ръководител на революционната дейност в района. След смъртта на Левски БРЦК го определя за негов заместник. За дейността му по това време пишат Стоян Заимов, Минчо Кънчев, Захари Стоянов и други. През 1873 г., след покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри е арестуван и осъден на 15 години каторга в Аргана Мадени. През 1874 г. за кратко е учител в тамошното гръцко училище. През 1876 г. бяга с Васил Йонков Гложенеца и през Ерусалим, Яфа и Цариград стига до Одеса. Установява се като учител в Орел (Русия).

Участва като преводач на руска служба в Руско-турската война (1877-1878), окръжен управител в Лозенград (1878), служител в Сливен. Учител в Софийската класическа гимназия (1879-1881) и в Ловеч (1882-1884). През 1880 г. пътува до Орел и се жени за Елисавета Николаевна Верьовкина, дъщеря на руски генерал.

Привърженик на Либералната партия, народен представител (1886-1887). След русофилските бунтове през 1887 г. емигрира в Русия и живее в имението на жена си. От 1904 до 1906 г. е инспектор към Българската екзархия в Цариград.

Псевдонимите му са Цвятко Крадлеков, Дългия, Иван Конокрадев, Буюклю кара Мустафа, Георги Аргидиадис и други.

Съчинения

  • Цвятко войвода. Драма в три действия от А. Ц. Узунов. Букурещ, 1876.
  • Узунов, А., Добър хайдутин! Драма в пет действия (написана в Аргана Мадени). София, 1880.

Литература

  • Протоколи от съдебния процес срещу Атанас Узунов и другите подсъдими по Хасковското покушение през 1873 година / Под ред. [с предг.] Кирила Възвъзова-Каратеодорова ; Прев. от османотур. Стефан Андреев и др. София : Нар. библ. Кирил и Методий, 1975.
  • Димитрова, Елена. Заместникът на Левски. [Атанас Узунов]. София : ОФ, 1987.