Киро Геошев: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Биография инфо|
{{Биография инфо|
име= Кирил Геошев Хранов<br />
| име= Киро Геошев
<small>(Киро кафеджи, Киро Селянчето)</small>
| портрет=
| портрет=
| описание= български книжар и революционер
| описание= български книжар и националреволюционер
| роден-дата= втората половина на 19 век
| роден-дата= втората половина на 19 век
| роден-място=[[Ярджиловци]], [[Перник|Пернишко]]
| роден-място=[[Ярджиловци]], [[Османска империя]]
| починал-дата= 15 [[ноември]] [[1877]]
| починал-дата= 15 [[ноември]] [[1877]]
| починал-място=[[София]]
| починал-място=[[София]], [[Османска империя]]
}}
}}
'''Кирил Геошев Хранов''' (''Киро Гьошев)'', ''Киро Селянчето'', наричан и ''Киро Кафеджи'' защото държал бакалски дюкян с книжарница-кафене в [[София]], е софийски книжар<ref>Георги Тахов, ''Преди да тръгне към бесилката...'' Сб. Възрожденски книжари, С. 1980, 167-168.</ref>, съратник и ятак на [[Васил Левски]], член на Софийският Революционен комитет.
'''Киро (Кирил) Геошев Хранов (Киро Селянчето, Киро Кафеджи)''' е търговец, софийски книжар<ref>Георги Тахов, ''Преди да тръгне към бесилката...'' Сб. Възрожденски книжари, С. 1980, 167-168.</ref>. Съратник на [[Васил Левски]] и член на Софийския частен революционен комитет на [[ВРО]].
==Биография==
Киро Геошев е роден е в с. Ярджиловци, Пернишко. Баща му е ярджиловчанина Геоше Хранов, а майка му е Милена от с. Църква (дн. квартал Църква на Перник, преди това село Даскалово).


Работи като търговец-книжар. Дюкянът в София е на ''Конския пазар'' (до днешния Солни пазар). Участва в национално-освободителните борби. В книжарницата се провеждат срещи на Софийския частен революционен комитет на ВРО. Крият се фалшиви паспорти и комитетски пари.
Киро е роден е в с. [[Ярджиловци]], баща му е ярджиловчанина Геоше Хранов, а майка му е Милена от с.Църква <ref>Днес квартал Църква на гр. [[Перник]], преди това село Даскалово Пернишко</ref>. Дюкянът на Киро в София е бил на ''Конския пазар'' до днешния Солни пазар. Там се ставали срещи на комитета, криели са се фалшиви паспорти и комитетски пари. Освен с революционни дела като сподвижник на Левски, като книжар той е пропагандатор на българската национална идея. Разпространява в София и в обиколките си в околните близки и по-далечни села, родолюбива литература, като известните “Народни песни” или "Народна песнопойка" - сбирка с хайдушки и патриотични текстове съставена от Н. Вардев, „Поевропейчване на турчина" - комедия от Д. Паничков, „За славянското произхождение на дунавските българи" от Д. Иловски, „История на хайдут Сидеря и неговът бивол Голя" от Н. Козлев и др. В [[1876]] г. организира и финансира протестна делегация до руският цар на българите от софийско и пернишко за издевателствата на турците при потушаването на Априлското въстание, действията й, възпяти и в народна песен<ref>[http://www.yardjilovci.com/content/773/историческите-корени-на-една-песен]</ref>, предизвикали широк отзвук и съчуствие у петербуртското общество<ref> [http://www.yardjilovci.com/content/771/киро-кафеджи]</ref> спомагат за обявяването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско турската Освободителна война]].


Като сподвижник на [[Васил Левски]] е пропагандатор на българската национална идея. Разпространява в София и околните села, родолюбива литература, като сбирката с хайдушки и патриотични текстове „Народни песни” („Народна песнопойка“) съставена от Н. Вардев, комедията „Поевропейчване на турчина“ на Д. Паничков , „За славянското произхождение на дунавските българи" от Д. Иловски, „История на хайдут Сидеря и неговът бивол Голя" от Н. Козлев и др.
Обесен от турците на 15.ХІ.1877г. непосредствено до църквата [[Свети Спас (София)|Свети Спас]] на ''Говежди пазар'' в София заедно с други трима софийски книжари - [[Никола Чолака]], обесен на Куручешме, х. [[Стоян Книжар]] - на Капана и [[Георги Абаджията|Георги Стоичков]] на Драз махала. Той среща смъртта съвсем млад и още неженен. Френският кореспондент Дик де Лонли (Дик де Лонле) пише, че "едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката". <ref>[http://www.yardjilovci.com/content/773/историческите-корени-на-една-песен]</ref><ref> [http://www.yardjilovci.com/content/771/киро-кафеджи]</ref>, това е Киро, който при езекуцията пее песента на [[Добри Чинтулов]] ''"Вятър ечи, Балкан стене"''<ref>''„... от Радомирско Ярджиловци беше докарано едно момче за това, че пяло „Балкан ечи, сам юнак с тръба зове свойте братя, всички на оръжие и пр. Името му не помня, обесиха го само за тази песен през м. октомври."'' Архимандрит Зинови поп Петров, „Автобиография" /НКБМ, ф.760,оп.1, а.е.1, л.20/</ref>. Погребан е при олтара на разрушената църква „Свeти Спас" до която е обесен. <ref> ''"Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря-стария,...При разкопките за възстановяване на църквата „Св. Спас" било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква. "'' Симеон Мильов, "Костадин Йованчев Геошев /Божкови/ - Кота", Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник. </ref>


През 1876 г. организира и финансира протестна делегация на българите от софийско и пернишко до руският цар за издевателствата на турците при потушаването на [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]]. Действията на делегацията са възпяти в народна песен<ref>[http://www.yardjilovci.com/content/773/историческите-корени-на-една-песен]</ref>, предизвикали широк отзвук и съчуствие у петербуртското общество<ref> [http://www.yardjilovci.com/content/771/киро-кафеджи]</ref>.
⚫
При днешния [[Лъвов мост]] след Освобождението е планиран грандиозен мемориален комплекс. От него е осъществен Лъвовия мост, където четирите лъва символизират четиримата обесени от турците софийски книжари.

Обесен от турците на 15 септември 1877 г. непосредствено до църквата [[Свети Спас (София)|Свети Спас]] на ''Говежди пазар'' в София. Едновременно са обесени и други трима софийски книжари: [[Никола Чолака]], обесен на Куручешме, [[Стоян Книжар|хаджи Стоян Книжар]], на „Капана“ и [[Георги Абаджията|Георги Стоичков]], на „Драз махала“. Среща смъртта съвсем млад и още неженен. Френският военен кореспондент [[Дик де Лонли]] пише:

''„едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката“''.<ref>[http://www.yardjilovci.com/content/773/историческите-корени-на-една-песен]</ref><ref> [http://www.yardjilovci.com/content/771/киро-кафеджи]</ref>.

Това е Киро Геошев, който при езекуцията пее песента на [[Добри Чинтулов]] ''„Вятър ечи, Балкан стене“.

''„... от Радомирско Ярджиловци беше докарано едно момче за това, че пяло „Балкан ечи, сам юнак с тръба зове свойте братя, всички на оръжие и пр. Името му не помня, обесиха го само за тази песен през м. октомври''.<ref>Архимандрит Зинови поп Петров, „Автобиография" /НКБМ, ф.760,оп.1, а.е.1, л.20/</ref>.

Погребан е при олтара на разрушената църква „Свeти Спас“. <ref>''

''„Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря-стария,...При разкопките за възстановяване на църквата „Свети Спас“ било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква“.''<</ref><ref>Симеон Мильов, Костадин Йованчев Геошев (Божкови)-Кота, Архив на Михаил Георгиев, Брезник.</ref>

⚫
При днешния [[Лъвов мост]] след Освобождението е планиран грандиозен мемориален комплекс. От него са осъществени четирите лъва символизиращи четиримата обесени софийски книжари.


==Източници==
==Източници==
<references/>
<references/>
* М. Младенов, И. Младенов. За църква. Църковските родове и личности. София 2003 г.<br />
* Младенов М., Младенов И., Църковските родове и личности, С.,2003
* Г. Г. Димитров, Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-1878 г., София, 1899 г., стр. 270.<br />
* Димитров Г., Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-1878 г., С., 1899, с. 270.
* Ив. Ерулски, Просвещението в Перник в периода 1859-1909., Перник, 2/5, 2004, стр.16<br />
* Ерулски И., Просвещението в Перник в периода 1859-1909., Перник, 2/5, 2004, с. 16
* Г. Тахов, Нашият град не е освободен без жертви., 120 години свободна София. Юбилеен брой, март 1998, 2-3<br />
* Тахов Г., Нашият град не е освободен без жертви., 120 години свободна София. Юбилеен брой, март 1998, с. 2-3
* Г. Тахов, Двамата с кожената чанта, Възрожденски книжари, София 1980, стр. 177-180<br />
* Тахов Г., Двамата с кожената чанта. Възрожденски книжари, С., 1980, с. 177-180


==Външни връзки==
==Външни връзки==

Версия от 12:24, 4 февруари 2014

Киро Геошев
български книжар и националреволюционер
Роден
втората половина на 19 век
Починал

Киро (Кирил) Геошев Хранов (Киро Селянчето, Киро Кафеджи) е търговец, софийски книжар[1]. Съратник на Васил Левски и член на Софийския частен революционен комитет на ВРО.

Биография

Киро Геошев е роден е в с. Ярджиловци, Пернишко. Баща му е ярджиловчанина Геоше Хранов, а майка му е Милена от с. Църква (дн. квартал Църква на Перник, преди това село Даскалово).

Работи като търговец-книжар. Дюкянът в София е на Конския пазар (до днешния Солни пазар). Участва в национално-освободителните борби. В книжарницата се провеждат срещи на Софийския частен революционен комитет на ВРО. Крият се фалшиви паспорти и комитетски пари.

Като сподвижник на Васил Левски е пропагандатор на българската национална идея. Разпространява в София и околните села, родолюбива литература, като сбирката с хайдушки и патриотични текстове „Народни песни” („Народна песнопойка“) съставена от Н. Вардев, комедията „Поевропейчване на турчина“ на Д. Паничков , „За славянското произхождение на дунавските българи" от Д. Иловски, „История на хайдут Сидеря и неговът бивол Голя" от Н. Козлев и др.

През 1876 г. организира и финансира протестна делегация на българите от софийско и пернишко до руският цар за издевателствата на турците при потушаването на Априлското въстание (1876). Действията на делегацията са възпяти в народна песен[2], предизвикали широк отзвук и съчуствие у петербуртското общество[3].

Обесен от турците на 15 септември 1877 г. непосредствено до църквата Свети Спас на Говежди пазар в София. Едновременно са обесени и други трима софийски книжари: Никола Чолака, обесен на Куручешме, хаджи Стоян Книжар, на „Капана“ и Георги Стоичков, на „Драз махала“. Среща смъртта съвсем млад и още неженен. Френският военен кореспондент Дик де Лонли пише:

„едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката“.[4][5].

Това е Киро Геошев, който при езекуцията пее песента на Добри Чинтулов „Вятър ечи, Балкан стене“.

„... от Радомирско Ярджиловци беше докарано едно момче за това, че пяло „Балкан ечи, сам юнак с тръба зове свойте братя, всички на оръжие и пр. Името му не помня, обесиха го само за тази песен през м. октомври.[6].

Погребан е при олтара на разрушената църква „Свeти Спас“. [7][8]

При днешния Лъвов мост след Освобождението е планиран грандиозен мемориален комплекс. От него са осъществени четирите лъва символизиращи четиримата обесени софийски книжари.

Източници

  1. ↑ Георги Тахов, Преди да тръгне към бесилката... Сб. Възрожденски книжари, С. 1980, 167-168.
  2. ↑ [1]
  3. ↑ [2]
  4. ↑ [3]
  5. ↑ [4]
  6. ↑ Архимандрит Зинови поп Петров, „Автобиография" /НКБМ, ф.760,оп.1, а.е.1, л.20/
  7. ↑ „Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря-стария,...При разкопките за възстановяване на църквата „Свети Спас“ било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква“.<
  8. ↑ Симеон Мильов, Костадин Йованчев Геошев (Божкови)-Кота, Архив на Михаил Георгиев, Брезник.
  • Младенов М., Младенов И., Църковските родове и личности, С.,2003
  • Димитров Г., Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-1878 г., С., 1899, с. 270.
  • Ерулски И., Просвещението в Перник в периода 1859-1909., Перник, 2/5, 2004, с. 16
  • Тахов Г., Нашият град не е освободен без жертви., 120 години свободна София. Юбилеен брой, март 1998, с. 2-3
  • Тахов Г., Двамата с кожената чанта. Възрожденски книжари, С., 1980, с. 177-180

Външни връзки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Киро_Геошев&oldid=6034464“.