Радовец: Разлика между версии
м Bot: Migrating 4 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q2026269 (translate me) |
без Устремския ман-р |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
== География == |
== География == |
||
Селото и землището се намират в южната част на община Тополовград. Площта на селото и прилежащото землище е 44 |
Селото и землището се намират в южната част на община Тополовград. Площта на селото и прилежащото землище е 44,661 км<sup>2</sup>. |
||
== История == |
== История == |
||
Районът на [[Сакар планина]], където се намира село Радовец, е населяван още от дълбока древност. Този край е влизал в пределите на древните царства на [[одриси]], [[фригийци]], [[келти]], империята на [[Филип Македонски|Филип]] и [[Александър Македонски]], [[Римската империя]] и [[Византия]]. След образуването на [[Първа българска държава|Българската държава]] и по време на Българските [[хан]]ове [[Тервел]], [[Кардам]] и [[Крум]], районът влиза в пределите на България. Като граничен район между Византия и България, често е подлаган на опустошителни военни походи. Районът попада под [[османско владичество|турско робство]] през [[1373]] г. |
Районът на [[Сакар планина]], където се намира село Радовец, е населяван още от дълбока древност. Този край е влизал в пределите на древните царства на [[одриси]], [[фригийци]], [[келти]], империята на [[Филип Македонски|Филип]] и [[Александър Македонски]], [[Римската империя]] и [[Византия]]. След образуването на [[Първа българска държава|Българската държава]] и по време на Българските [[хан]]ове [[Тервел]], [[Кардам]] и [[Крум]], районът влиза в пределите на България. Като граничен район между Византия и България, често е подлаган на опустошителни военни походи. Районът попада под [[османско владичество|турско робство]] през [[1373]] г. |
||
Село Радовец е създадено около 25 години преди осбождението на България от османско владичество. Било е заселено с [[татари]] и е носело името '''Татаркьой''' до 10 юли 1899 г. |
Село Радовец е създадено около 25 години преди осбождението на България от османско владичество. Било е заселено с [[татари]] и е носело името '''Татаркьой''' до 10 юли 1899 г. На тази дата е преименувано на '''Константиново'''. Това име носи до 11 януари 1950 г., когато отново е преименувано със сегашното си име '''Радовец''' заради спорове за местността Радовец между близкото село [[Устрем]] и [[Константиново (Област Хасково)|Константиново]]. Сред първите кметове е дядо Гена. |
||
== Демография == |
== Демография == |
||
Редица правителствени програми преди и след 1989 г. целят решаване на демографската криза в региона. |
Редица правителствени програми преди и след 1989 г. целят решаване на демографската криза в региона. Слабо ефективни са опитите през 1970-те и 1980-те години за превръщане на района [[Странджа]]-Сакар в „Република на младостта“. |
||
;Преброявания |
;Преброявания |
||
Ред 39: | Ред 39: | ||
[[Картинка:Holy_trinity_monastery_topolovgrad.jpg|мини|Манастир "Света Троица"]] |
[[Картинка:Holy_trinity_monastery_topolovgrad.jpg|мини|Манастир "Света Троица"]] |
||
Жителите на Радовец изповядват [[източно православие]]. В селото има прекрасна църква „Свети свети Константин и Елена“ построена през 1890 г. По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война 1913 г]]. е опожарена от турците, после е възстановена през 1916 година, а новата постройка е от 1931 г. |
Жителите на Радовец изповядват [[източно православие]]. В селото има прекрасна църква „Свети свети Константин и Елена“ построена през 1890 г. По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война 1913 г]]. е опожарена от турците, после е възстановена през 1916 година, а новата постройка е от 1931 г. |
||
На около 10 км от Радовец, се намира [[Устремски манастир|манастирът „Света Троица“]]. Същия е с действащ женски [[метох]]. Историческите данни за тази света обител са твърде оскъдни. Предполага се, че [[манастир]]ът бил основан по време на [[Второто българско царство]]. В началото на XV в. името му се среща в османски документи. През годините на турското робство е ставал убежище на редица [[хайдути]], като [[Ангел войвода]], [[Индже войвода]], [[Кара Кольо]] и др. Това е и една от причините манастира на няколко пъти да бъде опожаряван от поробителя, но вярващите винаги са успявали да го възстановят и съхранят, като център на православието в региона. Ежегодно се провежда народен събор на празника на манастира, който събира по 2 -3 хиляди вярващи от околните села и градове. |
|||
== Икономика == |
== Икономика == |
||
[[Image:basma-tobacco-drying.jpg|thumb|Сушене на тютюн]] |
[[Image:basma-tobacco-drying.jpg|thumb|Сушене на тютюн]] |
||
Село Радовец се намира в слабо |
Село Радовец се намира в индустриално слабо развит район. Поради граничното местоположение на района през годините на социализма в региона не са изграждани големи индустриални предприятия. Традиционно развито е земеделието. Отглеждането на [[тютюн]], [[животновъдство]] и [[лозарство]] са основният поминък на населението. |
||
== Редовни събития == |
== Редовни събития == |
||
Сред редовните събития в село Радовец е съборът (''панаирът'', както го нарича местното население). Той се провежда на [[2 юни]] (или най-близката до датата събота и неделя) - деня на [[Христо Ботев]], понеже местното училище носи неговото име. Съборът се организира от кмета на селото. През последните години, въпреки финансовото затруднение, организацията е много добра в лицето на кмета. Канят се както от селото, така и от другаде, по-известни фолклорни състави и ансамбли. Изнасят се хумористични сценки, пеят се песни от местния фолклор. |
|||
Преди години са организирани народни борби, в |
Преди години са организирани народни борби, в които са взимали участие много известни борци. Били са организирани конни надбягвания, чиито организатор е бил известният в областта Димитър Панайотов Узунов. |
||
Традиция е на събора |
Традиция е на събора (панаира) на село Радовец да се провежда всяка година футболна среща с представители на близките села. |
||
== Забележителности == |
== Забележителности == |
||
=== Природни забележителности === |
=== Природни забележителности === |
||
Ждрелото на р. [[Тунджа]] (по-известно с името [[Даркая]]) е живописна, защитена местност, която се намира в землищата на Радовец и съседното Лесово |
Ждрелото на р. [[Тунджа]] (по-известно с името [[Даркая]]) е живописна, защитена местност, която се намира в землищата на Радовец и съседното Лесово, като обхваща площ от 7850,43 [[ха]]. Уникалното и биологично разнообразие, за чието опазване е обявена, включва над 150 вида птици, 8 земноводни, 21 влечуги и други защитени и редки растителни и животински видове. Някои от видовете, които се срещат на тази територия, са [[видра]], [[леопардов смок]], [[бухал]], [[голям гребенест тритон]], [[ивичест смок]], [[вдлъбнаточел смок]], [[жълтокоремна бумка]] и др. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
Наблизо се намира римската крепост [[Букелон]], която е служела за фронтова линия на град Адрианополис (Одрин). Сравнително запазена е кулата от 12 век. Височината на кулата е около 18 метра и представляват величествена гледка, изпълвайки панаромата в региона. От външната крепост има незначителни следи. По платото личат и някои съоръжения и обекти, като водосъдържател, места с култово предназначение и други. |
Наблизо се намира римската крепост [[Букелон]], която е служела за фронтова линия на град Адрианополис (Одрин). Сравнително запазена е кулата от 12 век. Височината на кулата е около 18 метра и представляват величествена гледка, изпълвайки панаромата в региона. От външната крепост има незначителни следи. По платото личат и някои съоръжения и обекти, като водосъдържател, места с култово предназначение и други. |
||
Предполага се, че |
Предполага се, че там - на възвишението, където се е намирала древна разрушена крепост, през 378 година е обграден и убит от настъпващите племена на [[готи]]те римският император [[Валент]]. Той, заедно с [[Деций]], са двамата императори, загинали в пределите на днешна България от готите. От тази битка нататък те трайно стават федерати в упадащата Римска империя. |
||
На 14 април 1205 г. българските войски, предвождани от цар [[Калоян]], водят битка в близост на крепостта ([[Битка при Одрин (1205)|Битката при Адрианопол]]), с рицарите от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]]. Латините са разбити, а пълководецът им |
На 14 април 1205 г. българските войски, предвождани от цар [[Калоян]], водят битка в близост на крепостта ([[Битка при Одрин (1205)|Битката при Адрианопол]]), с рицарите от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]]. Латините са разбити, а пълководецът им император Балдуин IX Фландърски е пленен и за кратко време затворен в кулата на крепостта, откъдето е отведен в столицата [[Търново]]. |
||
От възвишението на кулата се открива чудесна панорама. |
От възвишението на кулата се открива чудесна панорама. Там е сниман филмът "[[Мила от Марс]]". |
||
Тук е сниман филмът "[[Мила от Марс]]". |
|||
Край селото могат да се видят още: |
Край селото могат да се видят още: |
||
*антично селище |
|||
* |
*средновековно селище |
||
⚫ | |||
*Средновековно селище |
|||
⚫ | |||
== Култура == |
== Култура == |
||
В селото се намира читалище Васил Левски, приютило: |
В селото се намира читалище Васил Левски, приютило: певческа фолклорна група, група за местни обичаи и ритуали, детска група за худ. слово, детска коледарска група, детска група за изворен фолклор, клуб "Ръка да подадем", както и библиотека с над 10 хил. тома. |
||
певческа фолклорна група, група за местни обичаи и ритуали, детска група за худ. слово, детска коледарска група, детска група за изворен фолклор, клуб "Ръка да подадем", както и библиотека с над 10 хил. тома. |
|||
== Кухня == |
== Кухня == |
||
[[Картинка:Sakartsi-mesenitsa-Mpb_eu.jpg|мини|Топла |
[[Картинка:Sakartsi-mesenitsa-Mpb_eu.jpg|мини|Топла сакарска месеница]] |
||
Традиционните ястия са характерните за българите в региона на Южна Тракия от Беломорието и Одрин до Хасково и Малко Търново, но има и местни особености. Това са рецепти от стари баби, живели по времето на |
Традиционните ястия са характерните за българите в региона на Южна Тракия от Беломорието и Одрин до Хасково и Малко Търново, но има и местни особености. Това са рецепти от стари баби, живели по времето на турското владичество. |
||
Сред най-известните гозби в местната кухня са: [[гюзлюми]], [[катми]], [[тиквеник]], яйце на хартия, [[трахана]], катмери, наместник, месеница, топен чесън, гергьовско агне. |
|||
Ракията която се приготвя |
Ракията, която се приготвя там, обикновено е гроздова и, както е по-често в Тракия, голяма част от нея е доста силна - много над 40 градуса; при консумация не е необичайно в чашата да се досипе вода. |
||
Сакарските вина са известни. Това по правило са тежки червени вина от [[мавруд]], [[алжирка]], [[отел]] и други традиционни сортове или от по-новите сортове [[мерло]] и [[каберне]]. |
Сакарските вина са известни. Това по правило са тежки червени вина от [[мавруд]], [[алжирка]], [[отел]] и други традиционни сортове или от по-новите сортове [[мерло]] и [[каберне]]. |
||
Ред 95: | Ред 85: | ||
== Личности == |
== Личности == |
||
* Борис Вакавлиев 1940 - български генерал |
* Борис Вакавлиев 1940 - български генерал |
||
* Димитър Ангелов |
* Димитър Ангелов - първият свещеник на селото |
||
* Иван Христов Инджов |
* Иван Христов Инджов - войник, загинал в Ирак |
||
⚫ | |||
<!-- == Литература == --> |
<!-- == Литература == --> |
||
⚫ | |||
== Обществени институции == |
== Обществени институции == |
||
В село Радовец има кметство, детска градина, поща, пункт на гранична полиция, дом за душевно болни мъже и малък брой търговски обекти. |
В село Радовец има кметство, детска градина, поща, пункт на гранична полиция, дом за душевно болни мъже и малък брой търговски обекти. |
||
В селото се намира и ОУ „Христо Ботев”, което е със статут на „защитено училище”. |
В селото се намира и ОУ „Христо Ботев”, което е със статут на „защитено училище”. Там се обучават ученици от 1 до 8 клас. Има добре оборудвани класни стаи, компютърен кабинет, физкултурен салон, работилници по труд и техника. |
||
Там се обучават ученици от 1 до 8 клас. Има добре оборудвани класни стаи, компютърен кабинет, физкултурен салон, работилници по труд и техника. |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
{{Община Тополовград}} |
{{Община Тополовград}} |
||
[[Категория: |
[[Категория:Села в Област Хасково]] |
Версия от 11:38, 5 февруари 2014
Радовец | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 540 души[1] (15 март 2024 г.) 12,1 души/km² |
Землище | 44,661 km² |
Надм. височина | 257 m |
Пощ. код | 6564 |
Тел. код | 04739 |
МПС код | Х |
ЕКАТТЕ | 61491 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Хасково |
Община – кмет | Тополовград Божин Божинов (ИТН; 2011) |
Кметство – кмет | Радовец Георги Георгиев (ЕНП) |
Радовец е село в Южна България, община Тополовград, Област Хасково.
География
Селото и землището се намират в южната част на община Тополовград. Площта на селото и прилежащото землище е 44,661 км2.
История
Районът на Сакар планина, където се намира село Радовец, е населяван още от дълбока древност. Този край е влизал в пределите на древните царства на одриси, фригийци, келти, империята на Филип и Александър Македонски, Римската империя и Византия. След образуването на Българската държава и по време на Българските ханове Тервел, Кардам и Крум, районът влиза в пределите на България. Като граничен район между Византия и България, често е подлаган на опустошителни военни походи. Районът попада под турско робство през 1373 г.
Село Радовец е създадено около 25 години преди осбождението на България от османско владичество. Било е заселено с татари и е носело името Татаркьой до 10 юли 1899 г. На тази дата е преименувано на Константиново. Това име носи до 11 януари 1950 г., когато отново е преименувано със сегашното си име Радовец заради спорове за местността Радовец между близкото село Устрем и Константиново. Сред първите кметове е дядо Гена.
Демография
Редица правителствени програми преди и след 1989 г. целят решаване на демографската криза в региона. Слабо ефективни са опитите през 1970-те и 1980-те години за превръщане на района Странджа-Сакар в „Република на младостта“.
- Преброявания
- 1893 - 859 жители
- 1920 - 1078 жители
- 1926 - 1226 жители
- 1934 - 152 жители
- 1946 - 1827 жители
- 1956 - 2069 жители
- 1975 - 1716 жители
- 1985 - 1394 жители
- 1992 - 1182 жители
- 1999 - 918 жители
- 2001 - 882 жители
- 2003 - 838 жители
Религии
Жителите на Радовец изповядват източно православие. В селото има прекрасна църква „Свети свети Константин и Елена“ построена през 1890 г. По време на Междусъюзническата война 1913 г. е опожарена от турците, после е възстановена през 1916 година, а новата постройка е от 1931 г.
Икономика
Село Радовец се намира в индустриално слабо развит район. Поради граничното местоположение на района през годините на социализма в региона не са изграждани големи индустриални предприятия. Традиционно развито е земеделието. Отглеждането на тютюн, животновъдство и лозарство са основният поминък на населението.
Редовни събития
Сред редовните събития в село Радовец е съборът (панаирът, както го нарича местното население). Той се провежда на 2 юни (или най-близката до датата събота и неделя) - деня на Христо Ботев, понеже местното училище носи неговото име. Съборът се организира от кмета на селото. През последните години, въпреки финансовото затруднение, организацията е много добра в лицето на кмета. Канят се както от селото, така и от другаде, по-известни фолклорни състави и ансамбли. Изнасят се хумористични сценки, пеят се песни от местния фолклор.
Преди години са организирани народни борби, в които са взимали участие много известни борци. Били са организирани конни надбягвания, чиито организатор е бил известният в областта Димитър Панайотов Узунов.
Традиция е на събора (панаира) на село Радовец да се провежда всяка година футболна среща с представители на близките села.
Забележителности
Природни забележителности
Ждрелото на р. Тунджа (по-известно с името Даркая) е живописна, защитена местност, която се намира в землищата на Радовец и съседното Лесово, като обхваща площ от 7850,43 ха. Уникалното и биологично разнообразие, за чието опазване е обявена, включва над 150 вида птици, 8 земноводни, 21 влечуги и други защитени и редки растителни и животински видове. Някои от видовете, които се срещат на тази територия, са видра, леопардов смок, бухал, голям гребенест тритон, ивичест смок, вдлъбнаточел смок, жълтокоремна бумка и др.
Археологически паметници
Наблизо се намира римската крепост Букелон, която е служела за фронтова линия на град Адрианополис (Одрин). Сравнително запазена е кулата от 12 век. Височината на кулата е около 18 метра и представляват величествена гледка, изпълвайки панаромата в региона. От външната крепост има незначителни следи. По платото личат и някои съоръжения и обекти, като водосъдържател, места с култово предназначение и други.
Предполага се, че там - на възвишението, където се е намирала древна разрушена крепост, през 378 година е обграден и убит от настъпващите племена на готите римският император Валент. Той, заедно с Деций, са двамата императори, загинали в пределите на днешна България от готите. От тази битка нататък те трайно стават федерати в упадащата Римска империя.
На 14 април 1205 г. българските войски, предвождани от цар Калоян, водят битка в близост на крепостта (Битката при Адрианопол), с рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Латините са разбити, а пълководецът им император Балдуин IX Фландърски е пленен и за кратко време затворен в кулата на крепостта, откъдето е отведен в столицата Търново.
От възвишението на кулата се открива чудесна панорама. Там е сниман филмът "Мила от Марс".
Край селото могат да се видят още:
- антично селище
- средновековно селище
- могилен некропол (4 могили)
Култура
В селото се намира читалище Васил Левски, приютило: певческа фолклорна група, група за местни обичаи и ритуали, детска група за худ. слово, детска коледарска група, детска група за изворен фолклор, клуб "Ръка да подадем", както и библиотека с над 10 хил. тома.
Кухня
Традиционните ястия са характерните за българите в региона на Южна Тракия от Беломорието и Одрин до Хасково и Малко Търново, но има и местни особености. Това са рецепти от стари баби, живели по времето на турското владичество.
Сред най-известните гозби в местната кухня са: гюзлюми, катми, тиквеник, яйце на хартия, трахана, катмери, наместник, месеница, топен чесън, гергьовско агне.
Ракията, която се приготвя там, обикновено е гроздова и, както е по-често в Тракия, голяма част от нея е доста силна - много над 40 градуса; при консумация не е необичайно в чашата да се досипе вода.
Сакарските вина са известни. Това по правило са тежки червени вина от мавруд, алжирка, отел и други традиционни сортове или от по-новите сортове мерло и каберне.
Личности
- Борис Вакавлиев 1940 - български генерал
- Димитър Ангелов - първият свещеник на селото
- Иван Христов Инджов - войник, загинал в Ирак
- Христина Иванова Янева - депутат в 41 НС
Обществени институции
В село Радовец има кметство, детска градина, поща, пункт на гранична полиция, дом за душевно болни мъже и малък брой търговски обекти.
В селото се намира и ОУ „Христо Ботев”, което е със статут на „защитено училище”. Там се обучават ученици от 1 до 8 клас. Има добре оборудвани класни стаи, компютърен кабинет, физкултурен салон, работилници по труд и техника.
Външни препратки
|