Берил: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 12:53, 7 февруари 2014

Берилът е минерал с хексагонална сингония, сборно название на силикатите на берилия и алуминия. Някои от разновидностите на берила (в частност смарагда и аквамарина) се отнасят към групата на скъпоценните камъни. Химическият му състав е както следва (в %): ВеО— 14,1, Al₂О₃ — 19; Si0₂ — 66,9. Срещат се примеси на натрий, калий, литий, цезий, рубидий, желязо, ванадий, понякога и хром.

Наименованието берил произлиза от латинското beryllus, berillus.^[1]

Разновидности

В зависимост от цвета се различават:

Аквамарин (син, синьозелен).
Морганит (розов).
Хелиодор (златисто-жълт).
Смарагд (прозрачен, зелен).
Биксбит (червен, розов).
Гошенит или ростерит (безцветен).
Августит или максис-берил (син).

Източници

↑ Kluge, Friedrich (2002): "Etymologisches Wörterbuch der deutschen Sprache"

Външни препратки

Берил в каталог на минералите

Шаблон:Минерал-мъниче

[1] Kluge, Friedrich (2002): "Etymologisches Wörterbuch der deutschen Sprache"

[1]

Версия от 12:52, 7 февруари 2014 редактиране Skumata (беседа \| приноси) 219 редакции мРедакция без резюме Етикет: Визуален редактор ← По-стара редакция		Версия от 12:53, 7 февруари 2014 редактиране връщане Skumata (беседа \| приноси) 219 редакции мРедакция без резюме Етикет: Визуален редактор По-нова редакция →
Ред 1:		Ред 1:
	'''Берилът''' е минерал с хексагонална [[сингония]], сборно название на силикатите на [[берилий\|берилия]] и [[алуминий\|алуминия]]. Някои от разновидностите на берила (в частност [[смарагд]]а и [[аквамарина]]) се отнасят към групата на [[скъпоценни камъни\|скъпоценните камъни]].		'''Берилът''' е минерал с хексагонална [[сингония]], сборно название на силикатите на [[берилий\|берилия]] и [[алуминий\|алуминия]]. Някои от разновидностите на берила (в частност [[смарагд]]а и [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD аквамарина]) се отнасят към групата на [[скъпоценни камъни\|скъпоценните камъни]].
	Химическият му състав е както следва (в %): ВеО— 14,1, Al<sub>2</sub>О<sub>3</sub> — 19; Si0<sub>2</sub> — 66,9. Срещат се примеси на [[натрий]], [[калий]], [[литий]], [[цезий]], [[рубидий]], [[желязо]], [[ванадий]], понякога и [[хром]].		Химическият му състав е както следва (в %): ВеО— 14,1, Al<sub>2</sub>О<sub>3</sub> — 19; Si0<sub>2</sub> — 66,9. Срещат се примеси на [[натрий]], [[калий]], [[литий]], [[цезий]], [[рубидий]], [[желязо]], [[ванадий]], понякога и [[хром]].