Кръстьо Сарафов: Разлика между версии
Ред 28: | Ред 28: | ||
== Филмография == |
== Филмография == |
||
* |
*"[[Децата на балкана]]" (1918), режисьор [[Кеворк Куюмджиян]] |
||
* [[Безкръстни гробове]] - Дойчин (премиера на 21 декември 1931 г.) |
|||
* [[Изпитание]] - Коста Каменов (премиера на 9 ноември 1942 г.) |
|||
==Външни препратки== |
==Външни препратки== |
Версия от 15:44, 10 февруари 2014
Кръстьо Сарафов | |
български драматичен актьор | |
Сарафов на пловдивска сцена | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Одринска българска мъжка гимназия |
Семейство | |
Баща | Петър Сарафов |
Съпруга | Донка Гюзелева-Сарафова |
Уебсайт | |
Кръстьо Сарафов в Общомедия |
Кръстьо Петров Сарафов е български театрален актьор, втори председател на Съюза на артистите в България (1924-1925).
Биография
Сарафов е роден в село Либяхово, днес Илинден, Неврокопско. Баща му Петър Сарафов е възрожденски български учител, а чичо му Коста Сарафов и дядо му архимандрит Харитон Карпузов са водачи на борбата за самостоятелна българска църква в Неврокопско и Серско, и тримата дейци на Българската екзархия. По-големи негови братя са офицерът Ангел Сарафов, инженерът Петко Сарафов и революционерът Борис Сарафов,[1] сестра му е председателката на Македонские женски съюз доктор Злата Сарафова,[2] а негов братовчед е полковник Димитър Стойков.
Родителите на Кръстьо Сарафов били твърдо против той да стане артист и го изпращат да учи в Одрин, за да го откъснат от любовта му към театъра. След като завършва Одринската българска мъжка гимназия и се връща в България, той се явява на конкурс за стипендии по драматично изкувство в чужбина. Приемат само 4 от 60 души и Кръстьо Сарафов е сред тях. Заминава за Петербург и там се записва в частната драматична школа. Разочарован от системата на преподаване, той се мести в Императорското театрално училище, където завършва с отличен успех и се връща в България. Дебютира през 1899 година в театър „Сълза и смях“ в Гоголевия „Ревизор“, но огромната част от ролите си след това изиграва на сцената на Народния театър.
Сред най-впечатляващите му превъплъщения са Сирано дьо Бержерак (в едноименната пиеса на Едмон Ростан), Тартюф и Арган (в Молиеровите „Тартюф“ и „Мнимият болен“), Фамусов (в „От ума си тегли“ на Грибоедов).
НАТФИЗ в София носи името на Сарафов от 1951 година.
Произхождащ от виден македонски български род и по-малък брат на революционера и председател на Върховния комитет на Македоно-одринската организация Борис Сарафов, Кръстьо Сарафов участва в живота на македонската емиграция в България. Сарафов е член на Софийското македоно-одринско дружество, най-многочисленото и най-силното в МОО. Заедно с председателя Михаил Ковачев в 1901 година Сарафов оказва съпротива на опитите на крилото на генерал Иван Цончев да овладее дружеството. На общото събрание на 21 октомври 1901 година Сарафов бие с бастуна си един от Цончевите привърженици.[3] Сарафов член-учредител на Македонския научен институт.[4]
Филмография
- "Децата на балкана" (1918), режисьор Кеворк Куюмджиян
Външни препратки
- „Кръстьо Сарафов“, стихотворение от Гео Милев
Бележки
- ↑ Панчавлиев, Атанас. Кръстьо Сарафов е роден на брега на река, вестник Стандарт, 22.01.2007 г.
- ↑ Гаджев, Иван. История на българската емиграция в Северна Америка: поглед отвърте, Томове 1–2, Институт по история на българската емиграция в Северна Америка, 2003 стр. 217.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 95.
- ↑ Македонски научен институт. Учредители