Кръстьо Сарафов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 28: Ред 28:


== Филмография ==
== Филмография ==
* [[Децата на балкана]](1918г.) - Драган
*"[[Децата на балкана]]" (1918), режисьор [[Кеворк Куюмджиян]]
* [[Безкръстни гробове]] - Дойчин (премиера на 21 декември 1931 г.)
* [[Изпитание]] - Коста Каменов (премиера на 9 ноември 1942 г.)


==Външни препратки==
==Външни препратки==

Версия от 15:44, 10 февруари 2014

Кръстьо Сарафов
български драматичен актьор
Сарафов на пловдивска сцена
Сарафов на пловдивска сцена

Роден
Починал

Учил вОдринска българска мъжка гимназия
Семейство
БащаПетър Сарафов
СъпругаДонка Гюзелева-Сарафова

Уебсайт
Кръстьо Сарафов в Общомедия

Кръстьо Петров Сарафов е български театрален актьор, втори председател на Съюза на артистите в България (1924-1925).

Биография

Семейството на Сирма и Петър Сарафови (седнали). До Петър е синът му полковник доктор Ангел Сарафов. Прави са инженер Петко Сарафов, Кръстьо Сарафов и Борис Сарафов.

Сарафов е роден в село Либяхово, днес Илинден, Неврокопско. Баща му Петър Сарафов е възрожденски български учител, а чичо му Коста Сарафов и дядо му архимандрит Харитон Карпузов са водачи на борбата за самостоятелна българска църква в Неврокопско и Серско, и тримата дейци на Българската екзархия. По-големи негови братя са офицерът Ангел Сарафов, инженерът Петко Сарафов и революционерът Борис Сарафов,[1] сестра му е председателката на Македонские женски съюз доктор Злата Сарафова,[2] а негов братовчед е полковник Димитър Стойков.

Родителите на Кръстьо Сарафов били твърдо против той да стане артист и го изпращат да учи в Одрин, за да го откъснат от любовта му към театъра. След като завършва Одринската българска мъжка гимназия и се връща в България, той се явява на конкурс за стипендии по драматично изкувство в чужбина. Приемат само 4 от 60 души и Кръстьо Сарафов е сред тях. Заминава за Петербург и там се записва в частната драматична школа. Разочарован от системата на преподаване, той се мести в Императорското театрално училище, където завършва с отличен успех и се връща в България. Дебютира през 1899 година в театър „Сълза и смях“ в ГоголевияРевизор“, но огромната част от ролите си след това изиграва на сцената на Народния театър.

Поздравителен адрес до Кръстьо Сарафов по повод 50-годишния му юбилей на сцената. Експонат на НИМ
Сарафов и Борис Пожаров, 1921 г.

Сред най-впечатляващите му превъплъщения са Сирано дьо Бержеракедноименната пиеса на Едмон Ростан), Тартюф и Арган (в МолиеровитеТартюф“ и „Мнимият болен“), Фамусов (в „От ума си тегли“ на Грибоедов).

НАТФИЗ в София носи името на Сарафов от 1951 година.

Произхождащ от виден македонски български род и по-малък брат на революционера и председател на Върховния комитет на Македоно-одринската организация Борис Сарафов, Кръстьо Сарафов участва в живота на македонската емиграция в България. Сарафов е член на Софийското македоно-одринско дружество, най-многочисленото и най-силното в МОО. Заедно с председателя Михаил Ковачев в 1901 година Сарафов оказва съпротива на опитите на крилото на генерал Иван Цончев да овладее дружеството. На общото събрание на 21 октомври 1901 година Сарафов бие с бастуна си един от Цончевите привърженици.[3] Сарафов член-учредител на Македонския научен институт.[4]

Филмография

Външни препратки

Бележки

  1. Панчавлиев, Атанас. Кръстьо Сарафов е роден на брега на река, вестник Стандарт, 22.01.2007 г.
  2. Гаджев, Иван. История на българската емиграция в Северна Америка: поглед отвърте, Томове 1–2, Институт по история на българската емиграция в Северна Америка, 2003 стр. 217.
  3. Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 95.
  4. Македонски научен институт. Учредители

Шаблон:Театър-мъниче