Сава Пенев: Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
Сава Пенев е роден около 1851 г. в Търново. Член на Търновския частен революционен комитет на [[ВРО]]и съратник на [[Васил Левски]]. Баща му притежава хан, в който отсядат революционни дейци и провеждат тайни съвещания. |
Сава Пенев е роден около 1851 г. в Търново. Член на Търновския частен революционен комитет на [[ВРО]] и съратник на [[Васил Левски]]. Баща му притежава хан, в който отсядат революционни дейци и провеждат тайни съвещания. |
||
Активно участва в подготовката на [[Старозагорското въстание]] през [[1875]]. След неуспеха му е заловен от турските власти, но успява да избяга в Румъния. Участва в заседанието на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]]. |
Активно участва в подготовката на [[Старозагорското въстание]] през [[1875]]. След неуспеха му е заловен от турските власти, но успява да избяга в Румъния. Участва в заседанието на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]]. |
Версия от 08:56, 14 февруари 2014
Сава Пенев | |
български националреволюционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Сава Пенев в Общомедия |
Сава Пенев Рашев е български националреволюционер, участник в Ботевата чета.
Биография
Сава Пенев е роден около 1851 г. в Търново. Член на Търновския частен революционен комитет на ВРО и съратник на Васил Левски. Баща му притежава хан, в който отсядат революционни дейци и провеждат тайни съвещания.
Активно участва в подготовката на Старозагорското въстание през 1875. След неуспеха му е заловен от турските власти, но успява да избяга в Румъния. Участва в заседанието на Гюргевския революционен комитет.
Включва се в четата на Христо Ботев и участва активно в сраженията на Милин камък и Околчица. Един от малцината, които присъстват на гибелта на Христо Ботев на 20 май 1876.
След смъртта на войводата се включва в гупата на Никола Войновски, която се поема на изток в Стара планина. На 13 юни Войновски е смъртно ранен от засада и умира в местността „Каш Кара“ край с. Чифлик в Троянския балкан. Четиримата четници Никола Обретенов, Сава Пенев, Димитър Тодоров (Димитрото) и Стоян Господински (Ловчалийчето), продължават да търсят спасение и стигат между селата Шипково и Бели Осъм. Тук са предадени от братята Пенчо и Петър Багоша в един изоставен хан. Обкръжени са от турците и при заплахата, че ще подпалят хана, решават да се предадат. Стоян Ловчалийчето се самоубива, за да остане верен на четническата клетва, а останалите са навързани в синджири и отведени последователно в Троян и Ловеч.
В Ловешкият затвор се срещат с Захари Стоянов и заедно са конвоирани до Търново[1]. Осъдени са на смърт, като по-късно присъдата им е заменена с доживотен затвор в окови в крепостта Сен Жан Д' Акр. Тук остават до 19 май 1878 г.
След Освобождението участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885). Жени се през 1884 г. От брака си има пет деца, сред които двама генерали.
Умира през 1916 г.
В архива му е намерена оригинална снимка с автограф на Васил Левски. Фотографията е открита при изследователска работа на специалисти от Великотърновския музей в дома на сина му Богдан Пенчев (1959).