Китан Петров: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 4: | Ред 4: | ||
| портрет-описание = |
| портрет-описание = |
||
| px = 240 |
| px = 240 |
||
| описание = български |
| описание = български строител и резбар |
||
| роден-дата = [[1793]] |
| роден-дата = [[1793]] |
||
| роден-място = [[Папрадище (Община Чашка)|Папрадище]], [[Османска империя]] |
| роден-място = [[Папрадище (Община Чашка)|Папрадище]], [[Османска империя]] |
Версия от 16:43, 17 февруари 2014
Китан Петров | |
български строител и резбар | |
Роден | Китан Петров Ангелков
|
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Род | Ангелкови |
Деца | Андон Китанов |
Китан Петров Ангелков е български строител и дърворезбар от Македония, представител на Дебърската художествена школа.
Биография
Роден е в 1869 година и принадлежи към големия строителен и зографски род Ангелкови. И баща му Петър и дядо му Ангелко са строители и резбари. Китан оглавява собствена тайфа от 50 - 60 души и строи църкви, манастирски конаци и други сгради. Занимава се с дърворезба и усвоява и иконописния занаят. Негово дело са църкви в Бер и Воден и една от църквите в Сяр. Църквите в Семалто, Мъклен и Енидже също са негово дело. Автор е на църквата „Свети Димитър“ в Крива паланка. Подпомага Дамян Янкулов Рензовски при строежа на църквата „Свето Благовещение Богородично“ в Прилеп, завършена в 1838 година. Китан Петров е автор на сградата, иконостаса и иконите в Слепчанския манастир. Умира в 1866 година в родното си село.[1]
Бележки
- ↑ Василев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 205.