Гърчище: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Addbot (беседа | приноси)
145 445 редакции
м Робот: Преместване на 4 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q3118151.
Ред 27: Ред 27:
Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним <nowiki>*</nowiki>&nbsp;''Грьчишти'', който произхожда от прозвището ''Грькъ''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 172.</ref> Според [[Йордан Заимов]] името произхожда от личното име <nowiki>*</nowiki>&nbsp;''Гърчо'' или <nowiki>*</nowiki>&nbsp;''Гърдчо''.<ref>Zaimov, J. Die bulgarischen Ortsnamen auf -išt- aus –itj- und ihre Bedeutung für die Siedlungeschichte der Bulgaren in den Balkanländern, Linguistique balkanique, IX/2, 34.</ref>
Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним <nowiki>*</nowiki>&nbsp;''Грьчишти'', който произхожда от прозвището ''Грькъ''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 172.</ref> Според [[Йордан Заимов]] името произхожда от личното име <nowiki>*</nowiki>&nbsp;''Гърчо'' или <nowiki>*</nowiki>&nbsp;''Гърдчо''.<ref>Zaimov, J. Die bulgarischen Ortsnamen auf -išt- aus –itj- und ihre Bedeutung für die Siedlungeschichte der Bulgaren in den Balkanländern, Linguistique balkanique, IX/2, 34.</ref>


В края на 19 век Гърчище е българско село в [[Тиквеш]]ка каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година ''Гърчища'' има 500 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_05.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 151.]</ref>
В края на 19 век Гърчище е българско село в [[Тиквеш]]ка каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Архангел Михаил (Гърчище)|Свети Архангел Михаил]]“ е от 1849 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.povardarska-eparhija.org.mk/pe//index.php?option=com_content&task=view&id=364&Itemid=55 | заглавие = Цркви во Валандовско | достъп_дата = 21 февруари 2014 г| фамилно_име = | първо_име = | дата = 2 юни 2008 г | труд = | издател = Повардарска епархија | език = | цитат = }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.valandovskaparohija.com.mk/ZaParohijata.aspx | заглавие = За парохијата | достъп_дата = 21 февруари 2014 г| фамилно_име = | първо_име = | дата = 2 юни 2008 г | труд = | издател = Валандовска парохија | език = | цитат = }}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година ''Гърчища'' има 500 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_05.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 151.]</ref>


В селото в 1895 - 1896 година е основан комитет на ВМОРО.<ref name="Докторов.51">„Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 51, ISBN 9549514560</ref> На 18 ноември 1899 година [[Андон Кьосето]], [[Михаил Апостолов]], [[Атанас Бабата]] и [[Душо Желев]] убиват гъркоманския свещеник в селото Дельо Николов Юрганджиев, като отявлен враг на българщината.<ref>„Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 63 - 64, ISBN 9549514560</ref>
В селото в 1895 - 1896 година е основан комитет на ВМОРО.<ref name="Докторов.51">„Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 51, ISBN 9549514560</ref> На 18 ноември 1899 година [[Андон Кьосето]], [[Михаил Апостолов]], [[Атанас Бабата]] и [[Душо Желев]] убиват гъркоманския свещеник в селото Дельо Николов Юрганджиев, като отявлен враг на българщината.<ref>„Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 63 - 64, ISBN 9549514560</ref>

Версия от 10:27, 21 февруари 2014

Шаблон:Селище в РМ инфо

Гърчище или Гърчища (Шаблон:Lang-mk) е село в община Валандово, Република Македония.

География

Намира се северно от град Валандово на левия бряг на Вардар.

История

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним * Грьчишти, който произхожда от прозвището Грькъ.[1] Според Йордан Заимов името произхожда от личното име * Гърчо или * Гърдчо.[2]

В края на 19 век Гърчище е българско село в Тиквешка каза на Османската империя. Църквата „Свети Архангел Михаил“ е от 1849 година.[3][4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гърчища има 500 жители българи християни.[5]

В селото в 1895 - 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[6] На 18 ноември 1899 година Андон Кьосето, Михаил Апостолов, Атанас Бабата и Душо Желев убиват гъркоманския свещеник в селото Дельо Николов Юрганджиев, като отявлен враг на българщината.[7]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[8] Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гърчище (Gartchichte) има 680 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Гърчище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

Преброявания

В Гърчище има 66 домакинства в 2002 година, като жителите му, според преброяванията, са:[11]

  • 1994 - 285
  • 2002 - 255

Личности

Родени в Гърчище
Христо Андонов.
  • Шаблон:BGR-флаг Андрей Мицев Караманов (Андрея Мицов, 1883 - ?), български революционер, деец на ВМОРО[6] македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 14 воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[12]
  • Шаблон:BGR-флаг Атанас Таборов и синът му Панде, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
  • Шаблон:BGR-флаг Димо Попмицов (Дине, 1889 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Христов Попето, четата на Ичко Димитров, 4 рота на 14 воденска дружина[13]
  • Шаблон:BGR-флаг Иван Андонов Ангов, македоно-одрински опълченец, 29 (30)-годишен, четата на Ичко Димитров, 3 рота на 13 кукушка дружина[14]
  • Шаблон:BGR-флаг Илия К. Трайков (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[15]
  • Шаблон:BGR-флаг Илия Николов (Колев, 1882/1883 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Христов Попето[16]
  • Шаблон:BGR-флаг Каме Димитров Парцаков, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Шаблон:BGR-флаг Леонид Стойков (1883 или 1890 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Христо Попето, 4 рота на 14 воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[17]
  • Шаблон:BGR-флаг Толе и Атанас Пемпови, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
  • Шаблон:BGR-флаг Христо Андонов Ушинов (1887 - 1928), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, гевгелийски и дойрански войвода на ВМРО
  • Шаблон:BGR-флаг Христо Атанасов Таборов, български революционер, деец на ВМОРО[18]
  • Шаблон:BGR-флаг Христо Митрев, македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров[19]
  • Шаблон:BGR-флаг Христо Трайков Даскалов, български революционер, деец на ВМОРО[6]

Бележки

  1. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 172.
  2. ↑ Zaimov, J. Die bulgarischen Ortsnamen auf -išt- aus –itj- und ihre Bedeutung für die Siedlungeschichte der Bulgaren in den Balkanländern, Linguistique balkanique, IX/2, 34.
  3. ↑ Цркви во Валандовско // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  4. ↑ За парохијата // Валандовска парохија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  5. ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 151.
  6. ↑ а б в г д е „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 51, ISBN 9549514560
  7. ↑ „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 63 - 64, ISBN 9549514560
  8. ↑ Силянов, Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  9. ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 194-195.
  10. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.
  11. ↑ Население в община Валандово.
  12. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 463.
  13. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 578.
  14. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 35.
  15. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 725.
  16. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 504 - 505.
  17. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 657.
  18. ↑ „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 9549514560
  19. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 454.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гърчище&oldid=6055088“.