Евтимий Сапунджиев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е на 25 юли 1884 година в Копривщица със светско име '''Лука Найденов Сапунджиев'''. През 1898 г. завършва с отличие класното училище в родният си град. Възпитаник е на [[Цариградска българска духовна семинария]] от 1904. Първенец е на випуска. Същата година приема монашество и е ръкоположен в йеродяконски чин от екзарх Йосиф I. Той е пръв преподавател по християнска апологетика и религиозна философия, който има съществен принос за развитието на религиозната философия у нас. Още в най-ранните си произведения той ясно очертава основните вектори на анализа си, които може да се определят, като търсене на мястото и ролята на вярата не само в познанието, но и в цялостния човешки живот. През позицията “разум-вяра” той в пречупва голям кръг от въпроси, свързани с отношението между религия и науки, практическа философия, интуиция и логическо мислене. Посвещава редица статии на различните значения на думата вяра, публикувани във списание “[[Философски преглед]]”. Той е първи ректор на [[Пловдивска духовна семинария|Пловдивската духовна семинария]], по-късно професор в [[Богословски факултет (Софийски университет)|Богословския факултет]] към [[Софийски университет|Софийския университет]].<ref>Ст.н.с., І ст. Димитър Цацов, [http://bgconv.com/docs/index-47991.html Българска православна религиозна философия (Проблемно - библиографски профил)], 2012.</ref> |
Роден е на 25 юли 1884 година в Копривщица със светско име '''Лука Найденов Сапунджиев'''. През 1898 г. завършва с отличие класното училище в родният си град. Възпитаник е на [[Цариградска българска духовна семинария]] от 1904. Първенец е на випуска. Същата година приема монашество и е ръкоположен в [[Йеродякон|йеродяконски]] чин от [[екзарх Йосиф I]]. От 1908 година до 1915 завършва Киевската духовна академия с титла кандидат магистър по богословие, преподава в Цариградската и Софийска духовни семинарии, следва философия в [[Германия]] и [[Швейцария]] и завършва образованието си като доктор по философия. През 1915 година е [[йеромонах]], а през 1917 е въведен в [[Архимандрит|архимандритско]] достойнство. Той е пръв преподавател по християнска апологетика и религиозна философия, който има съществен принос за развитието на религиозната философия у нас. Още в най-ранните си произведения той ясно очертава основните вектори на анализа си, които може да се определят, като търсене на мястото и ролята на вярата не само в познанието, но и в цялостния човешки живот. През позицията “разум-вяра” той в пречупва голям кръг от въпроси, свързани с отношението между религия и науки, практическа философия, интуиция и логическо мислене. Посвещава редица статии на различните значения на думата вяра, публикувани във списание “[[Философски преглед]]”. Той е първи ректор на [[Пловдивска духовна семинария|Пловдивската духовна семинария]], по-късно професор в [[Богословски факултет (Софийски университет)|Богословския факултет]] към [[Софийски университет|Софийския университет]]. Декан е на факултета 1924 - 1925 <ref>Ст.н.с., І ст. Димитър Цацов, [http://bgconv.com/docs/index-47991.html Българска православна религиозна философия (Проблемно - библиографски профил)], 2012.</ref> Почива на 21 ноември 1942 година.<ref>Двдо Е "Свещеният огън и други Копривщенски разкази" Второ издание Читалище "х. Ненчо Палавеев" София 2008</ref> |
||
Съществен дял от публикациите на архимандрит Евтимий Сапунджиев са посветени на защитата на Българската православна църква от различни неправомерни от православна гледна точка религиозни култове и секти. В това отношение знакови са неговите “Писма за дъновизма”, в които се подлагат на критика идеите на т.нар. [[Всемирно бяло братство|бяло братство]]. |
Съществен дял от публикациите на архимандрит Евтимий Сапунджиев са посветени на защитата на Българската православна църква от различни неправомерни от православна гледна точка религиозни култове и секти. В това отношение знакови са неговите “Писма за дъновизма”, в които се подлагат на критика идеите на т.нар. [[Всемирно бяло братство|бяло братство]]. |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
* "Юбилеен сборник по миналото на Копривщица" (1926) |
* "Юбилеен сборник по миналото на Копривщица" (1926) |
||
* "Свещеният огън и други Копривщенски разкази" изд. Т.Ф.Чипев София 1934 |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://cao.bg/%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%81-%D0%B8-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D1%85/ Беседата „Прогрес и традиция” на архимандрит Евтимий] |
* [http://cao.bg/%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%81-%D0%B8-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D1%85/ Беседата „Прогрес и традиция” на архимандрит Евтимий] |
Версия от 15:29, 21 февруари 2014
Евтимий Сапунджиев | |
български богослов | |
Роден | |
---|---|
Починал | 21 ноември 1943 г. (на 56 г.)
|
Погребан | Света Богородица, Копривщица, Република България |
Религия | православие |
Учил в | Цариградска българска духовна семинария Средно училище „Любен Каравелов“ Киевска духовна академия |
Евтимий Сапунджиев в Общомедия |
Професор архимандрит д-р Евтимий Сапунджиев e български православен богослов и общественик, първи историограф на Копривщица.
Биография
Роден е на 25 юли 1884 година в Копривщица със светско име Лука Найденов Сапунджиев. През 1898 г. завършва с отличие класното училище в родният си град. Възпитаник е на Цариградска българска духовна семинария от 1904. Първенец е на випуска. Същата година приема монашество и е ръкоположен в йеродяконски чин от екзарх Йосиф I. От 1908 година до 1915 завършва Киевската духовна академия с титла кандидат магистър по богословие, преподава в Цариградската и Софийска духовни семинарии, следва философия в Германия и Швейцария и завършва образованието си като доктор по философия. През 1915 година е йеромонах, а през 1917 е въведен в архимандритско достойнство. Той е пръв преподавател по християнска апологетика и религиозна философия, който има съществен принос за развитието на религиозната философия у нас. Още в най-ранните си произведения той ясно очертава основните вектори на анализа си, които може да се определят, като търсене на мястото и ролята на вярата не само в познанието, но и в цялостния човешки живот. През позицията “разум-вяра” той в пречупва голям кръг от въпроси, свързани с отношението между религия и науки, практическа философия, интуиция и логическо мислене. Посвещава редица статии на различните значения на думата вяра, публикувани във списание “Философски преглед”. Той е първи ректор на Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет към Софийския университет. Декан е на факултета 1924 - 1925 [1] Почива на 21 ноември 1942 година.[2]
Съществен дял от публикациите на архимандрит Евтимий Сапунджиев са посветени на защитата на Българската православна църква от различни неправомерни от православна гледна точка религиозни култове и секти. В това отношение знакови са неговите “Писма за дъновизма”, в които се подлагат на критика идеите на т.нар. бяло братство.
Библиография
- "Юбилеен сборник по миналото на Копривщица" (1926)
- "Свещеният огън и други Копривщенски разкази" изд. Т.Ф.Чипев София 1934
Външни препратки
Бележки
- ↑ Ст.н.с., І ст. Димитър Цацов, Българска православна религиозна философия (Проблемно - библиографски профил), 2012.
- ↑ Двдо Е "Свещеният огън и други Копривщенски разкази" Второ издание Читалище "х. Ненчо Палавеев" София 2008