Евтимий Сапунджиев: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е на 25 юли 1884 година в Копривщица със светско име '''Лука Найденов Сапунджиев'''. През 1898 г. завършва с отличие класното училище в |
Роден е на 25 юли 1884 година в Копривщица със светско име '''Лука Найденов Сапунджиев'''. През 1898 г. завършва с отличие класното училище в родния си град. Възпитаник е на [[Цариградска българска духовна семинария]], която завършва през 1904 г. Първенец е на випуска. Същата година приема монашество и е ръкоположен в [[Йеродякон|йеродяконски]] чин от [[екзарх Йосиф I]]. От 1908 до 1915 г. следва в Киевската духовна академия, която завършва с титла кандидат магистър по богословие, преподава в Цариградската и Софийска духовни семинарии, следва философия в [[Германия]] и [[Швейцария]] и завършва образованието си като доктор по философия. През 1915 г. е [[йеромонах]], а през 1917 г. е въведен в [[Архимандрит|архимандритско]] достойнство. Той е пръв преподавател по християнска апологетика и религиозна философия, който има съществен принос за развитието на религиозната философия у нас. Още в най-ранните си произведения той ясно очертава основните вектори на анализа си, които може да се определят, като търсене на мястото и ролята на вярата не само в познанието, но и в цялостния човешки живот. През позицията „разум-вяра“ той в пречупва голям кръг от въпроси, свързани с отношението между религия и науки, практическа философия, интуиция и логическо мислене. Посвещава редица статии на различните значения на думата вяра, публикувани във списание „[[Философски преглед]]“. Той е първи ректор на [[Пловдивска духовна семинария|Пловдивската духовна семинария]], по-късно професор в [[Богословски факултет (Софийски университет)|Богословския факултет]] към [[Софийски университет|Софийския университет]]. Декан е на факултета през 1924-1925 г. Почива на 21 ноември 1943 година.<ref>Двдо Е, „Свещеният огън и други Копривщенски разкази“, Второ издание, Читалище „х. Ненчо Палавеев“, София, 2008.</ref> <ref>Ст.н.с., І ст. Димитър Цацов, [http://bgconv.com/docs/index-47991.html Българска православна религиозна философия (Проблемно - библиографски профил)], 2012.</ref> |
||
Съществен дял от публикациите на архимандрит Евтимий Сапунджиев са посветени на защитата на Българската православна църква от различни неправомерни от православна гледна точка религиозни култове и секти. В това отношение знакови са неговите |
Съществен дял от публикациите на архимандрит Евтимий Сапунджиев са посветени на защитата на Българската православна църква от различни неправомерни от православна гледна точка религиозни култове и секти. В това отношение знакови са неговите „Писма за дъновизма”, в които се подлагат на критика идеите на т.нар. [[Всемирно бяло братство|бяло братство]]. |
||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
* |
* „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“ (1926) |
||
* |
* „Свещеният огън и други Копривщенски разкази“. изд. Т.Ф. Чипев, София, 1934. Издава с псевдоним Дядо Е. |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Версия от 20:47, 21 февруари 2014
| Евтимий Сапунджиев | |
| български богослов | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 21 ноември 1943 г. (на 56 г.)
|
| Погребан | Света Богородица, Копривщица, Република България |
| Религия | православие |
| Учил в | Цариградска българска духовна семинария Средно училище „Любен Каравелов“ Киевска духовна академия |
| Евтимий Сапунджиев в Общомедия | |
Професор архимандрит д-р Евтимий Сапунджиев e български православен богослов и общественик, първи историограф на Копривщица.
Биография
Роден е на 25 юли 1884 година в Копривщица със светско име Лука Найденов Сапунджиев. През 1898 г. завършва с отличие класното училище в родния си град. Възпитаник е на Цариградска българска духовна семинария, която завършва през 1904 г. Първенец е на випуска. Същата година приема монашество и е ръкоположен в йеродяконски чин от екзарх Йосиф I. От 1908 до 1915 г. следва в Киевската духовна академия, която завършва с титла кандидат магистър по богословие, преподава в Цариградската и Софийска духовни семинарии, следва философия в Германия и Швейцария и завършва образованието си като доктор по философия. През 1915 г. е йеромонах, а през 1917 г. е въведен в архимандритско достойнство. Той е пръв преподавател по християнска апологетика и религиозна философия, който има съществен принос за развитието на религиозната философия у нас. Още в най-ранните си произведения той ясно очертава основните вектори на анализа си, които може да се определят, като търсене на мястото и ролята на вярата не само в познанието, но и в цялостния човешки живот. През позицията „разум-вяра“ той в пречупва голям кръг от въпроси, свързани с отношението между религия и науки, практическа философия, интуиция и логическо мислене. Посвещава редица статии на различните значения на думата вяра, публикувани във списание „Философски преглед“. Той е първи ректор на Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет към Софийския университет. Декан е на факултета през 1924-1925 г. Почива на 21 ноември 1943 година.[1] [2]
Съществен дял от публикациите на архимандрит Евтимий Сапунджиев са посветени на защитата на Българската православна църква от различни неправомерни от православна гледна точка религиозни култове и секти. В това отношение знакови са неговите „Писма за дъновизма”, в които се подлагат на критика идеите на т.нар. бяло братство.
Библиография
- „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“ (1926)
- „Свещеният огън и други Копривщенски разкази“. изд. Т.Ф. Чипев, София, 1934. Издава с псевдоним Дядо Е.
Външни препратки
Бележки
- ↑ Двдо Е, „Свещеният огън и други Копривщенски разкази“, Второ издание, Читалище „х. Ненчо Палавеев“, София, 2008.
- ↑ Ст.н.с., І ст. Димитър Цацов, Българска православна религиозна философия (Проблемно - библиографски профил), 2012.