Христо Попов (подполковник): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 51: | Ред 51: | ||
[[Категория:Кметове на София]] |
[[Категория:Кметове на София]] |
||
[[Категория:Български подполковници]] |
[[Категория:Български подполковници]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] |
||
[[Категория:Първи випуск на военното училище в София]] |
[[Категория:Първи випуск на военното училище в София]] |
||
[[Категория:Родени в Шумен]] |
[[Категория:Родени в Шумен]] |
||
Версия от 20:38, 27 февруари 2014
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Попов.
| Христо Попов | |
| български политик и офицер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национален военен университет |
| Партия | Либерална партия |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Народен представител в: X ОНС XVI ОНС XVII ОНС | |
| Христо Попов в Общомедия | |
Подполковник Христо Георгиев Попов е български офицер и политик.
По време на Сръбско-българската война командва 1-ви пехотен полк в боевете при Гургулят. Като политик от Либералната партия става кмет на София (1899-1901) и министър на вътрешните работи и народното здраве (1915-1916).
Биография
Христо Попов е роден на 30 декември (18 декември стар стил) 1858 г. в Шумен. През 1875-1876 г. е учител в родния си град, а по време на Руско-турската война сътрудничи на руските войски. През 1879 г. завършва с първия випуск Военното училище в София, а след това и Николаевската военна академия в Санкт Петербург.[1]
На 11 септември 1885 г. Христо Попов е преназначен за командир на 1-ви пехотен софийски полк.[2] През Сръбско-българската война (1885) с полка си участва в боевете на Сливнишката позиция. На 7 ноември е назначен за командващ на отряд на крайния ляв фланг и при Гълабово възпрепятства Моравската и Шумадийската дивизии при обхода им на левия фланг. Заедно с отряда си участва в боевете при Гургулят, Бански дол и Пирот (14-15 ноември). Награден е с военен орден „За храброст“ III степен.
През 1886 г. Попов участва в потушаването на проруския метеж, целящ отстраняването на княз Александър I Батенберг. През 1889 г. се уволнява от армията като майор.[1]
След като напуска армията, Христо Попов завършва право в Женева. След завръщането си в България е активен участник в Либералната (радославистка) партия, като от 1899 до 1901 е кмет на София. Участва в Балканската война, а след нейния край е председател на парламентарната анкетна комисия, разследвала причините за Първата национална катастрофа. От 1915 до 1916 е вътрешен министър в правителството на Васил Радославов. За участието си в него през 1923 е осъден на 10 години затвор от Третия държавен съд, но е амнистиран през 1924.[1]
Подполковник Христо Попов умира на 28 октомври 1951 година в София.
Награди
- Военен орден „За храброст“ III степен
Библиография
- Гургулят, Брезник, Трън и Пирот или Брезнишко-Трънският отряд в Сръбско-българската война 1885 г. 1889.
Източници
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 36
- Димитров, И., Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, с. 176
Бележки
- ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 378. Грешка при цитиране: Невалидна употреба на таг
<ref>; името „tt“ е дефинирано няколко пъти с различно съдържание - ↑ Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 35
| Димитър Яблански | → | кмет на София (12 април 1899 – 4 януари 1901) | → | Петър Чернев |
| |||||||||||||||