Сливнишка битка: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Премахване на Категория:Сливница; Добавяне на Категория:История на Сливница using HotCat |
||
Ред 53: | Ред 53: | ||
</gallery><center> |
</gallery><center> |
||
[[Категория:Сливница]] |
[[Категория:История на Сливница]] |
||
[[Категория:Военни действия през Сръбско-българската война]] |
[[Категория:Военни действия през Сръбско-българската война]] |
||
{{Военни действия през Сръбско-българската война}} |
{{Военни действия през Сръбско-българската война}} |
Версия от 10:51, 3 март 2014
Отбранително сражение при Сливница | |||
Сръбско-българска война | |||
„Главната позиция при Сливница“. худ. Антони Пьотровски | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 5 ноември 1885 - 7 ноември 1885 | ||
Място | Сливница, България | ||
Резултат | Победа за България | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Сливнишка битка в Общомедия |
Битката при Сливница е голямо сражение по време на Сръбско-българска война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в периода 5 ноември 1885 - 7 ноември 1885 година.
Фронтовата линия при Сливница е разделена на 3 части, а съотношението е 12 000 българи срещу 25 000 сърби.
Ход на военните действия
- 5 ноември
Сутринта на 5 ноември започва решителното Сливнишко сражение. Към 9 часа сутринта сърбите напредват, но батареята на капитан Георги Силянов ги отблъсва бързо и без да даде жертви. Българите започват контраатака при село Мало Малово, както е наредил княз Александър I Батенберг, и скоро сръбските части са принудени да отстъпят. Сражението се води предимно на този фланг, като сърбите извършват постоянни нападения, но без успех.
В битката българската артилерия помага много на пехотната войска, чрез усилен огън, но въпреки това десният български фланг се изтегля до укрепените позиции поради липса на боеприпаси.
- 6 ноември
Докато битката при Сливница е в разгара си, сръбската Моравска дивизия превзема Брезник и се насочва към левия фланг на българските позиции в Сливница. Шумадийската дивизия се съединява с Дунавската и Дринската при сливнишките позиции.
На левия фланг положението не е толкова добро за българите. Шумадийската и Моравската дивизия настъпват от юг и югозапад. Срещу тила на моравците, чийто щаб се намира в Брезник и които настъпват към Гургулят, са изпратени 1 950 души под командването на капитан Стефан Кисов (виж Бой при Брезник). Въпреки че в крайна сметка е разбит, българският отряд забавя цялата Моравската дивизия в придвижването ѝ към Сливница, където се решава изхода на войната, и заставя сърбите да отделят два батальона за прикритие от юг.
- 7 ноември
На 7 ноември, след нови попълнения и в двете страни, сърбите достигат 40 000, а българите 32 000.
В ранната сутрин на 7 ноември капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон и ги разгромяват в Битката при Гургулят.
По това време сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов - командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака - „На нож“, като сам повежда бойците си и загива в боя. По-късно Бдинският полк е подкрепен от плевенските дружини и една батарея. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не успяват да издържат и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е решен. По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление.
Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия, като с това приключва битката при Сливница.
Галерия
-
Паметник на загиналите 196 воини - паметната плоча в Сливница
-
Паметник на загиналите 196 воини-Сливница
-
Новия паметник - Сръбско-българската война на път Е80 Сливница, автор Петко Москов
-
Паметник на капитаните, Военно поделение - Сливница
-
Паметник на капитаните (2006)
-
Паметника на загиналите в Сръбско-българската война от 1885, Сливница
|